Съдържание
Определителен член в българския език
Определителният член в българския език е морфема, която се добавя в края на думите, след всички други морфеми, включително след окончанието.
Виж Приложение (граматика) и Определителен член в българския език
Определение (граматика)
Определението (или Атрибутивното определение) е второстепенна част на изречението.
Виж Приложение (граматика) и Определение (граматика)
Вижте също
Граматика
- Генеративна граматика
- Граматика
- Двойно отрицание
- Елипса (литература)
- Залог
- Морфология (езикознание)
- Полисиндетон
- Приложение (граматика)
- Синтаксис
- Сказуемо
- Склонение
- Солецизъм
- Супин
- Съществително име
- Съюз (част на речта)
- Част на речта
- Членуване
Реторика
- Ad hominem
- Анаколут
- Антиметабола
- Антитеза
- Аполог
- Апологетика
- Апория
- Апосиопеза
- Аспазия
- Градация
- Диалектика
- Диалог
- Дипломна работа
- Единство на противоположностите
- Ентимема
- Епидеиктична реч
- Еристика
- Етос
- Здрав разум
- Когнитивна реторика
- Логическа грешка
- Логограф (право)
- Настрадин Ходжа
- Парафраза
- Парс про тото
- Перифраза
- Плеоназъм
- Полисиндетон
- Приложение (граматика)
- Приложна лингвистика
- Публично говорене
- Рекурсивен акроним
- Реторика
- Реторическа критика
- Реторическа ситуация
- Сантименталност
- Сардонически смях
- Сарказъм
- Сатира
- Синекдоха
- Списък с логически грешки
- Срещу Катон
- Съдебен активизъм
- Тавтология (език)
- Федър
- Фразеология