Съдържание
44 отношения: Китайски език, Корен (морфология), Прилагателно име, Падеж (граматика), Основа (морфология), Арабски език, Австралийски езици, Акадски език, Английски език, Руски език, Съществително име, Старобългарски език, Старогръцки език, Стилистика, Словенски език, Семантика, Семитски езици, Тюркски езици, Угро-фински езици, Унгарски език, Фински език, Хантийски език, Част на речта, Частица (част на речта), Числително име, Число в българския език, Членуване, Шведски език, Японски език, Мансийски език, Множествено число в българския език, Морфология (езикознание), Местоимение, Български език, Бройна форма на съществителните в мъжки род, Виетнамски език, Готски език, Двойствено число, Единствено число в българския език, Лужишки езици, Латински език, Литовски език, Лице (граматика), Лексикология.
Китайски език
Китайският език (汉语/漢語, пинин: Hànyǔ; 中文, Huáyǔ или 中文, Zhōngwén) може да бъде разглеждан като отделен език, но също и като езиково семейство, тъй като представлява съвкупност от местните езици, говорени от китайската етническа група хан.
Виж Число (граматика) и Китайски език
Корен (морфология)
Коренът в морфологията е морфема, която носи основното значение на думата.
Виж Число (граматика) и Корен (морфология)
Прилагателно име
Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.
Виж Число (граматика) и Прилагателно име
Падеж (граматика)
Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.
Виж Число (граматика) и Падеж (граматика)
Основа (морфология)
Основа се нарича съвкупността от лексикални морфеми (корен, представка, словообразувателна наставка и съединителна морфема) на дадената дума.
Виж Число (граматика) и Основа (морфология)
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Виж Число (граматика) и Арабски език
Австралийски езици
Австралийски езици се наричат езиците на коренното население в Австралия.
Виж Число (граматика) и Австралийски езици
Акадски език
Акадският език е семитски език, говорен в древността в Двуречието от асирийците и вавилонците.
Виж Число (граматика) и Акадски език
Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други.
Виж Число (граматика) и Английски език
Руски език
Ру̀ски езѝк – географски най-разпространеният език в Евразия, също така е и най-използваният славянски език в света.
Виж Число (граматика) и Руски език
Съществително име
Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.
Виж Число (граматика) и Съществително име
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Число (граматика) и Старобългарски език
Старогръцки език
Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.
Виж Число (граматика) и Старогръцки език
Стилистика
Стилистика e дисциплина в лингвистиката, занимаваща се с изучаването на характеристиките и способите на писмения и говоримия език, като например реторични фигури и синтактични модели, специфични за различни групи, контексти, и по-специално – литературните жанрове.
Виж Число (граматика) и Стилистика
Словенски език
Словенският език (slovenščina) принадлежи към групата на южнославянските езици.
Виж Число (граматика) и Словенски език
Семантика
Семантиката (σημαντικός – значим, σημαίνω – да означавам, посочвам, σήμα – знак) изучава значението, обикновено в езика.
Виж Число (граматика) и Семантика
Семитски езици
Семитските езици са езиково семейство, което се говори от повече от 370 милиона души в по-голямата част от Близкия изток, Северна и Източна Африка.
Виж Число (граматика) и Семитски езици
Тюркски езици
Тюркските езици представляват езиково семейство включващо повече от тридесет езика, говорени в широк географски ареал: от Източна Европа и Средиземно море до Сибир и западната част на Китай.
Виж Число (граматика) и Тюркски езици
Угро-фински езици
Разпространение. Угро-финските езици са подсемейство на уралските езици и се делят на следните езикови групи: угърски, фински (волго-фински и балто-фински), пермски и саамски.
Виж Число (граматика) и Угро-фински езици
Унгарски език
Унгарският език е угро-фински език, нямащ нищо общо с останалите езици от Централна Европа.
Виж Число (граматика) и Унгарски език
Фински език
Фѝнският езѝк (или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство.
Виж Число (граматика) и Фински език
Хантийски език
Хантийският език (самоназвание: ханты ясаӈ; старо название: остяшки език) е езикът на хантите, живеещи в Ханти-Мансийски и Ямало-Ненецки автономен окръг и Томска област в Русия.
Виж Число (граматика) и Хантийски език
Част на речта
В граматиката частите на речта са класове от думи, обединени от общо значение (семантика) и граматически свойства.
Виж Число (граматика) и Част на речта
Частица (част на речта)
Частицата е неизменяема несамостойна част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.
Виж Число (граматика) и Частица (част на речта)
Числително име
Числителното име е изменяема част на речта, която определя броя или реда на предметите.
Виж Число (граматика) и Числително име
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Число (граматика) и Число в българския език
Членуване
Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.
Виж Число (граматика) и Членуване
Шведски език
Швѐдският езѝк е северногермански език, говорен от около 10 млн.
Виж Число (граматика) и Шведски език
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Виж Число (граматика) и Японски език
Мансийски език
Мансийският език (самоназвание: мāньси лāтыӈ; старо название - вогулски език) е езикът на мансите, живеещи в Ханти-Мансийски автономен окръг и Свердловска област в Русия.
Виж Число (граматика) и Мансийски език
Множествено число в българския език
#виж Число в българския език.
Виж Число (граматика) и Множествено число в българския език
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Число (граматика) и Морфология (езикознание)
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Виж Число (граматика) и Местоимение
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Виж Число (граматика) и Български език
Бройна форма на съществителните в мъжки род
#пренасочване Бройна форма на съществителните в мъжки род в българския език.
Виж Число (граматика) и Бройна форма на съществителните в мъжки род
Виетнамски език
Виетнамският език (tiếng Việt) е официалният национален език на Виетнам.
Виж Число (граматика) и Виетнамски език
Готски език
Готският език е мъртъв германски език, говорен от готите, според някои сведения до 17 век.
Виж Число (граматика) и Готски език
Двойствено число
Двойственото число е форма на граматическото число, която показва, че съответната част на речта назовава две лица или два предмета.
Виж Число (граматика) и Двойствено число
Единствено число в българския език
#виж Число в българския език.
Виж Число (граматика) и Единствено число в българския език
Лужишки езици
Общият брой на лужишките сърби в Германия е около 60 000, от които 40 000 в Саксония и 20 000 в Бранденбург.
Виж Число (граматика) и Лужишки езици
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Виж Число (граматика) и Латински език
Литовски език
Литовският език (lietuvių kalba) е индоевропейски език, говорен от около 4 000 000 души в Литва.
Виж Число (граматика) и Литовски език
Лице (граматика)
Лице е граматическа категория от общ характер, използвана в езикознанието в няколко различни смисъла, частично припокриващи се и уточнявани с допълнителни определения.
Виж Число (граматика) и Лице (граматика)
Лексикология
Дял от езикознанието, изследващ лексиката (речника) на езика и лексемата (думата) като речникова единица.
Виж Число (граматика) и Лексикология