Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Склонение

Index Склонение

Склоне́ние (declinatio, „отклонение“ от основната форма на думата) – инфлексия на част на речта (съществително, прилагателно, числително).

Съдържание

  1. 37 отношения: Причастие, Прилагателно име, Представка, Предлог, Падеж (граматика), Португалски език, Персийски език, Аглутинативен език, Аналитичен език, Английски език, Наставка, Наречие, Нидерландски език, Немски език, Род (граматика), Родителен падеж, Съществително име, Синтетичен език, Фински език, Част на речта, Числително име, Число (граматика), Членуване, Мандарин, Морфология (езикознание), Морфема, Местоимение, Испански език, Инфикс, Инфинитив, Време (граматика), Вид на глагола, Гръцки език, Граматика, Глагол, Древноеврейски език, Латински език.

  2. Граматика
  3. Морфология (езикознание)
  4. Падежи

Причастие

Причастието е нелична глаголна форма, която означава признак или резултат от действие.

Виж Склонение и Причастие

Прилагателно име

Прилагателното име, наричано понякога за краткост само прилагателно, е част на речта, която означава признак, качество или свойство на предметите и обикновено функционира като определение на някое съществително име.

Виж Склонение и Прилагателно име

Представка

Представката (лат. префикс) е елемент от словообразуването, лексикална морфема, която се прикрепя пред корена на думата (напр. допускам) или пред друга представка (напр.

Виж Склонение и Представка

Предлог

Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.

Виж Склонение и Предлог

Падеж (граматика)

Падежът (casus) е граматична (морфологична) категория, която изразява различни отношения на предмет, обозначаван от дадена дума (име или местоимение), спрямо съдържанието на изречението.

Виж Склонение и Падеж (граматика)

Португалски език

Португалският език (português или língua portuguesa) е романски език, единствен официален език в Португалия, Бразилия, Мозамбик, Ангола, Кабо Верде, Гвинея-Бисау и Сау Томе и Принсипи и един от официалните езици на Екваториална Гвинея и Източен Тимор.

Виж Склонение и Португалски език

Персийски език

Персийският език (فارسی) е ирански език от семейството на индоевропейските езици, говорен от повече от 60 милиона души в Иран, Афганистан и Таджикистан, където е официален език, както и в Узбекистан, Пакистан, Ирак и много страни по света със значителни персийскоезични имигрантски общности.

Виж Склонение и Персийски език

Аглутинативен език

Аглутинативният език е вид синтетичен език с морфология, която използва най-вече аглутинация: думите се образуват като се добавят фонетично непроменящи се морфеми афикс към корена.

Виж Склонение и Аглутинативен език

Аналитичен език

Аналитичен език е език, в който огромно мнозинство от морфемите са свободни и се считат за напълно самостоятелни и смислени „думи“.

Виж Склонение и Аналитичен език

Английски език

Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други.

Виж Склонение и Английски език

Наставка

Наставката (лат. суфикс) е част от думата, морфема, която стои след корена и променя лексикалното и/или граматическото значение на думата.

Виж Склонение и Наставка

Наречие

Наречието е самостойна, неизменяема част на речта, която най-често посочва признаците на глаголите, уточнява обстоятелствата, при които протича действието.

Виж Склонение и Наречие

Нидерландски език

Нидерландският език, наричан още холандски, принадлежи към групата на германските езици и се говори от около 21 милиона души, главно нидерландци и фламандци.

Виж Склонение и Нидерландски език

Немски език

Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.

Виж Склонение и Немски език

Род (граматика)

Родът е граматическа категория на имената в някои езици.

Виж Склонение и Род (граматика)

Родителен падеж

Родителният падеж, или генитивът (casus genitivus; γενική), е падежна форма, която в зависимост от езика може да се съчетава с различни части на речта: глагол, име (съществително, прилагателно, числително), наречие (в сравнителна степен), предлози и в най-общ смисъл изразява значение на обект, принадлежност, количество, материал, произход и др.

Виж Склонение и Родителен падеж

Съществително име

Съществителното име, наричано понякога за краткост само съществително (лат. субстантив), е част на речта, която означава конкретно или отвлечено понятие.

Виж Склонение и Съществително име

Синтетичен език

Синтетичен език е език, в който думите се състоят от повече от една морфема.

Виж Склонение и Синтетичен език

Фински език

Фѝнският езѝк (или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство.

Виж Склонение и Фински език

Част на речта

В граматиката частите на речта са класове от думи, обединени от общо значение (семантика) и граматически свойства.

Виж Склонение и Част на речта

Числително име

Числителното име е изменяема част на речта, която определя броя или реда на предметите.

Виж Склонение и Числително име

Число (граматика)

В лингвистиката числото е граматическа категория, присъща на съществителните, прилагателните, числителните имена, местоименията и глаголите.

Виж Склонение и Число (граматика)

Членуване

Членуването в езика има за цел да изрази граматическата категория определеност/неопределеност.

Виж Склонение и Членуване

Мандарин

Мандарин (國語 / 普通话) е език от сино-тибетско езиково семейство, говорен като първи език от около 885 000 000 души в Китай, Сингапур, Тайван, Хонконг, Индонезия, Малайзия, Виетнам, Тайланд, Лаос, Камбоджа, Монголия, Русия, САЩ, Великобритания, Южна Африка, Бруней, Мавриций и други, което го прави най-разпространения език в света по брой говорещи.

Виж Склонение и Мандарин

Морфология (езикознание)

Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.

Виж Склонение и Морфология (езикознание)

Морфема

Морфемата (Μορφήμ – „форма“, в смисъл на оформям, давам значение) е най-малката смислова единица в езика.

Виж Склонение и Морфема

Местоимение

Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).

Виж Склонение и Местоимение

Испански език

Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.

Виж Склонение и Испански език

Инфикс

Инфиксът е вид афикс, който се вмъква в самия корен на думата, например в латински vincō 'побеждавам', срв.

Виж Склонение и Инфикс

Инфинитив

Терминът инфинитив произлиза от къснолатинското infinitivus, производно от infinitus.

Виж Склонение и Инфинитив

Време (граматика)

Време е морфологична категория, която изразява отношението на действието, изразено чрез глагола, към момента на изказването.

Виж Склонение и Време (граматика)

Вид на глагола

Глаголният вид (лат. аспект) е граматическа характеристика на глагола, която показва как се мисли глаголното действие – в своята цялост (завършено) или в процес на изпълнение (незавършено).

Виж Склонение и Вид на глагола

Гръцки език

Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.

Виж Склонение и Гръцки език

Граматика

Алегорично представяне на граматиката и нейните дисциплини като армии от Antoine Furetière, в ''Nouvelle Allegorique, ou Histoire Des Derniers Troubles Arrivez Au Royaume D’Eloquence'' (1659) Граматиката е основен дял от езикознанието, изучаващ строежа на езика.

Виж Склонение и Граматика

Глагол

Глаголът е част на речта, която означава динамичен признак на лице или предмет като процес във времето.

Виж Склонение и Глагол

Древноеврейски език

Древноеврейският език, също библейски иврит или класически иврит е архаичната форма на иврит, ханаански, семитски език, който се говори в областта известна като Ханаан, приблизително на запад от река Йордан и на изток от Средиземно море.

Виж Склонение и Древноеврейски език

Латински език

Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.

Виж Склонение и Латински език

Вижте също

Граматика

Морфология (езикознание)

Падежи