Съдържание
38 отношения: Крагуевац, Княжество Сърбия, Присциан, Прилагателни имена, Предлог, Платон, Аристарх Самотракийски, Аристотел, Ноам Чомски, Неофит Рилски, Род (граматика), Ренесанс, Съюз (част на речта), Съществителни имена, Стефан Младенов, Средновековие, Синтагма (лингвистика), Синтаксис, Семантика, Умберто Еко, Франц Боп, Фонология, Фонетика, Хераклит, Част на речта, Частица (част на речта), Числително име, Морфология (езикознание), Местоимение, Междуметие, Индийския субконтинент, Българска граматика, Българска граматика (Неофит Рилски), Възраждане, Демокрит, Език (лингвистика), Елий Херодиан, Елий Донат.
- Писане
Крагуевац
Крагуевац (Kragujevac) е град в Централна Сърбия, един от центровете на историко-географската област Шумадия.
Княжество Сърбия
Княжество Сърбия е названието на възстановеното в началото на 19 век автономно сръбско образувание за периода 1830 – 1882.
Виж Граматика и Княжество Сърбия
Присциан
Присциан Цезариенсис или Присциан (Priscianus Caesariensis; Priscian; † ок. 530 г.) е известен древен латински граматик.
Прилагателни имена
#виж Прилагателно име.
Виж Граматика и Прилагателни имена
Предлог
Предлогът е неизменяема част на речта, която стои пред съществителното, прилагателното, числителното или местоимението и изразява неговата синтактична зависимост в изречението.
Платон
Пла̀тон (Πλάτων) е древногръцки учен, математик и философ.
Аристарх Самотракийски
Аристарх(Ἀρίσταρχος) е древногръцки граматик и литературен критик, както и главен библиотекар на Александрийската библиотека.
Виж Граматика и Аристарх Самотракийски
Аристотел
Аристотел (Ἀριστοτέλης) е древногръцки философ и учен, един от най-големите гении на Античността и е наричан „Баща на науката“.
Ноам Чомски
Аврам Ноам Чомски (Avram Noam Chomsky) е американски лингвист, философ, когнитивен изследовател и политически активист.
Неофит Рилски
Неофит Рилски е български монах, учител и художник.
Род (граматика)
Родът е граматическа категория на имената в някои езици.
Виж Граматика и Род (граматика)
Ренесанс
банкиране и счетоводство. Ренесансът (Renaissance, Rinascimento „възраждане“), е период в европейската история, отбелязващ прехода от Средновековието към Новото време и обхващащ XV и XVI век, характеризиращ се с опит за възраждане и надминаване на идеи и постижения на класическата античност.
Съюз (част на речта)
Съюзът е част на речта, която свързва синтактични единици.
Виж Граматика и Съюз (част на речта)
Съществителни имена
#виж Съществително име.
Виж Граматика и Съществителни имена
Стефан Младенов
Стефан Младенов Младенов е български езиковед и диалектолог, специалист по индоевропейско езикознание, славистика, балканистика, българистика и учен със световна известност и авторитет, академик.
Виж Граматика и Стефан Младенов
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Синтагма (лингвистика)
Синтагма (древногръцки: σύνταγμα) e съвкупност от няколко думи, обединени на принципа на семантико-граматико-фонетична съчетаемост; единица на синтагматиката.
Виж Граматика и Синтагма (лингвистика)
Синтаксис
Синта̀ксисът (σύνταξις, постройка) е наука, която изучава единиците на свързаната реч, а също и законите и правилата за построяване на изречения и словосъчетания.
Семантика
Семантиката (σημαντικός – значим, σημαίνω – да означавам, посочвам, σήμα – знак) изучава значението, обикновено в езика.
Умберто Еко
Умберто Еко (Umberto Eco) е италиански писател, философ-семиотик и медиевист.
Франц Боп
Франц Боп (Franz Bopp) е германски езиковед, професор в Берлинския университет (1821-64), член на Пруската академия на науките (от 1822).
Фонология
Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици.
Фонетика
Фонетиката е наука (дял от лингвистиката), която изучава звука, неговия строй и системата на човешкия език, както и звуковите промени в думите.
Хераклит
Хераклит (Ηρακλειτος) е древногръцки философ, произхождащ от знатен род.
Част на речта
В граматиката частите на речта са класове от думи, обединени от общо значение (семантика) и граматически свойства.
Частица (част на речта)
Частицата е неизменяема несамостойна част на речта, която внася промяна в значението на изречението или служи за образуване на нови думи или форми на думи.
Виж Граматика и Частица (част на речта)
Числително име
Числителното име е изменяема част на речта, която определя броя или реда на предметите.
Виж Граматика и Числително име
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Граматика и Морфология (езикознание)
Местоимение
Местоимението е самостойна изменяема част на речта, която замества име (съществително, прилагателно или числително).
Междуметие
Междуметието е част на речта, която изразява чувства или волеизявления (искане, заповед), или наподобява (звукоподражава) природни и животински, както и резултат от производствена дейност звуци, шумове и гласове.
Индийския субконтинент
#пренасочване Индийски субконтинент.
Виж Граматика и Индийския субконтинент
Българска граматика
Българската граматика e граматиката на българския език, като принадлежащ към групата на южнославянските езици.
Виж Граматика и Българска граматика
Българска граматика (Неофит Рилски)
„Българска граматика“ („Болгарска грамматiка“) е първата граматика на българския език, издадена от видния възрожденец Неофит Рилски през 1835 г.
Виж Граматика и Българска граматика (Неофит Рилски)
Възраждане
#пренасочване Българско възраждане.
Демокрит
Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.
Език (лингвистика)
Езѝкът е система от звукове и/или знаци за кодиране и декодиране на информация.
Виж Граматика и Език (лингвистика)
Елий Херодиан
Елий Херодиан (на латински: Aelius Herodianus; на старогръцки: Αἴλιος Ἡρωδιανός, наричан също Herodian; * 180; † 250) е един от най-прочутите гръцки граматици по времето на император Марк Аврелий.
Елий Донат
Елий Донат (Aelius Donatus; * 320; † 380) e римски граматик и учител по реторика през 4 век.
Вижте също
Писане
- Абзац
- Академично цитиране
- Анотация
- Граматика
- Грамотност
- Графити
- Графология
- Графомания
- Дислексия
- Дисортография
- Есе
- Етос
- Инкунабула
- Кодикология
- Комуникационен дизайн
- Маргиналии
- Палеография
- Писане
- Писател
- Писменост
- Подпис
- Реторическа критика
- Реторическа ситуация
- Статия
- Теза
- Транскрибиране
- Увод
- Филология
- Хипертекст
- Цитат
- Ҍ