Съдържание
121 отношения: Кюстендил, Кюстендилски триод, Кюстендилско евангелие, Краков, Карпински апостол, Карпинско евангелие, Кичевски октоих, Кирилица, Киприанова Лествица, Киевски листове, Клоцов сборник, Първа българска държава, Псалтир на Димитър, Пирдопски апостол, Пловдив, Погодински псалтир, Полша, Петербург, Охрид (община), Охридска Лествица, Охридски апостол, Охридско евангелие, Орбелски триод, Одески национален университет, Оливеров миней, Асеманиево евангелие, Аргиров триод, Национална академия на науките на Украйна, Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, Национална библиотека на Франция, Национален исторически музей, Народна библиотека на Сърбия, Народна библиотека Иван Вазов, Норовски псалтир, Новгородски листове, Руска академия на науките, Руска държавна библиотека, Руска национална библиотека, Румъния, Радомиров псалтир, Радомирово евангелие, Раждавица, Раждавички сборник, Рилски глаголически листове, Рилски манастир, Регионален исторически музей, Кюстендил, Супрасълски сборник, Струмишки апостол, Старобългарска литература, Старобългарски език, ... Разширете индекс (71 Повече ▼) »
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Виж Старобългарски ръкописи и Кюстендил
Кюстендилски триод
Кюстендилският триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XIII в.
Виж Старобългарски ръкописи и Кюстендилски триод
Кюстендилско евангелие
Кюстендилското четвероевангелие е книжовен паметник на българската култура и ортография от 13 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Кюстендилско евангелие
Краков
Кра̀ков (Kraków, Кракув, Krakau) е един от най-старите и големи градове в Полша.
Виж Старобългарски ръкописи и Краков
Карпински апостол
Карпинският апостол e среднобългарски кирилски пергаментен ръкопис от началото на XIV век.
Виж Старобългарски ръкописи и Карпински апостол
Карпинско евангелие
Карпинското евангелие e среднобългарски книжовен паметник от края на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Карпинско евангелие
Кичевски октоих
Кичевският октоих, наричан също Белградски октоих, e среднобългарски книжовен паметник от XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Кичевски октоих
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Старобългарски ръкописи и Кирилица
Киприанова Лествица
Киприановата Лествица е среднобългарски хартиен ръкопис в Руската държавна библиотека (фонд 173.I, № 152).
Виж Старобългарски ръкописи и Киприанова Лествица
Киевски листове
Киевските листове (10 век) са 7 пергаментови листа малък формат (14,5 на 10,5 см), писани на глаголица.
Виж Старобългарски ръкописи и Киевски листове
Клоцов сборник
Лист от Клоцовия сборник Клоцовият сборник (Glagolita Glocianus) е глаголически ръкопис от XI век.
Виж Старобългарски ръкописи и Клоцов сборник
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Старобългарски ръкописи и Първа българска държава
Псалтир на Димитър
Псалтирът на Димитър (Псалтирът на Димитър Олтарник) е глаголически ръкопис, открит през 1975 г.
Виж Старобългарски ръкописи и Псалтир на Димитър
Пирдопски апостол
Пирдопският апостол Пирдопският апостол е българска книга, считана отначало за среднобългарско ръкописно произведение, обявено после за мистификация на новобългарски език.
Виж Старобългарски ръкописи и Пирдопски апостол
Пловдив
Пло̀вдив е вторият по големина град в България.
Виж Старобългарски ръкописи и Пловдив
Погодински псалтир
Погодинският псалтир или Погодинов псалтир (Погодинская псалтирь) е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (Погод. № 8).
Виж Старобългарски ръкописи и Погодински псалтир
Полша
Република Полша (Rzeczpospolita Polska, Жечпосполита Полска) е държава в Централна Европа.
Виж Старобългарски ръкописи и Полша
Петербург
#виж Санкт Петербург.
Виж Старобългарски ръкописи и Петербург
Охрид (община)
Охрид (Општина Охрид) е община, разположена в югозападната част на Северна Македония и обхваща селищата от източната страна на Охридското езеро.
Виж Старобългарски ръкописи и Охрид (община)
Охридска Лествица
Охридската Лествица е среднобългарски ръкопис от сбирката на Народния музей, Охрид (№ 92/3).
Виж Старобългарски ръкописи и Охридска Лествица
Охридски апостол
Охридският апостол e среднобългарски писмен паметник от Охридската книжовна школа.
Виж Старобългарски ръкописи и Охридски апостол
Охридско евангелие
Охридското евангелие или Охридските глаголически листове (Evangelium Achridanum; Охридские глаголические листки) е текст от XI век, от Евангелието на Лука 24 и части от Евангелието на Йоан, написани на 2 пергаментни листа, около 20 х17 cm.
Виж Старобългарски ръкописи и Охридско евангелие
Орбелски триод
Страница от Орбелския триод Орбелският триод e среднобългарски книжовен паметник от втората половина на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Орбелски триод
Одески национален университет
Одеският национален университет „Иля Мечников“ днес е бившият Императорски новорусийски университет, известен от съветско време като Одески държавен университет.
Виж Старобългарски ръкописи и Одески национален университет
Оливеров миней
Оливеровият миней, известен и като Станиславов миней, e среднобългарски пергаментен ръкопис.
Виж Старобългарски ръкописи и Оливеров миней
Асеманиево евангелие
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.
Виж Старобългарски ръкописи и Асеманиево евангелие
Аргиров триод
Аргировият триод e среднобългарски книжовен паметник от края на XII или началото на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Аргиров триод
Национална академия на науките на Украйна
Националната академия на науките на Украйна (НАН, Національна академія наук України) е висшата държавна научна организация на Украйна.
Виж Старобългарски ръкописи и Национална академия на науките на Украйна
Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Националната библиотека „Св.
Виж Старобългарски ръкописи и Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“
Национална библиотека на Франция
Националната библиотека на Франция (Bibliothèque nationale de France) е библиотека в Париж, изпълняваща функциите на национална библиотека на Франция.
Виж Старобългарски ръкописи и Национална библиотека на Франция
Национален исторически музей
Националният исторически музей (НИМ) е най-големият музей в България.
Виж Старобългарски ръкописи и Национален исторически музей
Народна библиотека на Сърбия
Националната библиотека на Сърбия (Народна библиотека Србије / Narodna biblioteka Srbije) най-голямата и стара библиотечна институция в Сърбия.
Виж Старобългарски ръкописи и Народна библиотека на Сърбия
Народна библиотека Иван Вазов
#пренасочване Народна библиотека „Иван Вазов“.
Виж Старобългарски ръкописи и Народна библиотека Иван Вазов
Норовски псалтир
Норовският псалтир е среднобългарски пергаментен ръкопис в Държавния исторически музей (ГИМ), Москва (Увар. собр. № 285).
Виж Старобългарски ръкописи и Норовски псалтир
Новгородски листове
Новгородските листове са два листа от кирилски пергаментен ръкопис.
Виж Старобългарски ръкописи и Новгородски листове
Руска академия на науките
Първоначалното седалище на Имперската академия на науките – Кунсткамерата в Санкт Петербург Руска академия на науките, съкратено РАН, е националната академия на науките на Русия.
Виж Старобългарски ръкописи и Руска академия на науките
Руска държавна библиотека
Руската държавна библиотека (Российская государственная библиотека) е националната библиотека на Русия.
Виж Старобългарски ръкописи и Руска държавна библиотека
Руска национална библиотека
Руската национална библиотека (Российская национальная библиотека) е най-старата публична библиотека в Русия, която до 1921 година изпълнява и функциите на национална библиотека.
Виж Старобългарски ръкописи и Руска национална библиотека
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Старобългарски ръкописи и Румъния
Радомиров псалтир
Радомировият псалтир е среднобългарски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир (сигнатура I.д.13).
Виж Старобългарски ръкописи и Радомиров псалтир
Радомирово евангелие
Радомировото евангелие e среднобългарски книжовен паметник от средата на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Радомирово евангелие
Раждавица
Раждавица (до 1989 г. – Ръждавица) е село в Западна България.
Виж Старобългарски ръкописи и Раждавица
Раждавички сборник
Раждавички сборник или Ръждавички сборник e български книжовен паметник от XII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Раждавички сборник
Рилски глаголически листове
Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.
Виж Старобългарски ръкописи и Рилски глаголически листове
Рилски манастир
Рилски манастир „Свети Иван Рилски“ е български ставропигиален манастир, сред най-значимите културни паметници в България, символ на страната, включен в Списъка на световното наследство на ЮНЕСКО.
Виж Старобългарски ръкописи и Рилски манастир
Регионален исторически музей, Кюстендил
#пренасочване Регионален исторически музей (Кюстендил).
Виж Старобългарски ръкописи и Регионален исторически музей, Кюстендил
Супрасълски сборник
Супрасълският сборник (Codex Suprasliensis) е старобългарски кирилски ръкопис от средата на 10 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Супрасълски сборник
Струмишки апостол
Струмишкият апостол e среднобългарски книжовен паметник от ХІII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Струмишки апостол
Старобългарска литература
Страница от ръкописа на Томичов псалтир от 14 век, времето на разцвета на българската книжнина, още известно като Втори златен век. Старобългарска литература се нарича този дял и период на българската литература, който е начален за нея и който обхваща периода IX-XVIII в., като някои изследователи разглеждат и по-ранни явления и текстове, писани на други езици или с други азбуки и знаци.
Виж Старобългарски ръкописи и Старобългарска литература
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Старобългарски ръкописи и Старобългарски език
Станиславов пролог
Станиславовият пролог e среднобългарски ръкопис в библиотеката на Сръбската академия на науките и изкуствата (№ 53), Белград.
Виж Старобългарски ръкописи и Станиславов пролог
Среднобългарски език
Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, ползван по българските земи до ХVІІ век, също като книжовен общославянски език на южните и източните славяни, както и като официален в османската султанска канцелария и в княжествата Влахия и Молдова.
Виж Старобългарски ръкописи и Среднобългарски език
Савина книга
Савина книга или Савово изборно евангелие е кирилски ръкопис от 10 или 11 век, писан в Източна България.
Виж Старобългарски ръкописи и Савина книга
Синайски манастир
Синайският манастир „Света Екатерина“ е построен в подножието на Синайската планина в Египет от император Юстиниан I между 527 и 565 г.
Виж Старобългарски ръкописи и Синайски манастир
Синайски молитвеник
Синайският молитвеник (Euchologium Sinaiticum) e глаголически ръкопис от ΧΙ век.
Виж Старобългарски ръкописи и Синайски молитвеник
Синайски псалтир
Синайският псалтир (Psalterium Sinaiticum) е старобългарски глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.
Виж Старобългарски ръкописи и Синайски псалтир
Скопски миней
Скопският миней e среднобългарски книжовен паметник от XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Скопски миней
Слепченски апостол
Слепченският апостол e среднобългарски книжовен паметник от XII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Слепченски апостол
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Виж Старобългарски ръкописи и София
Софийски октоих
Софийският октоихе среднобългарски пергаментен ръкопис в Националната библиотека „Свети Кирил и Методий“ (№ 554).
Виж Старобългарски ръкописи и Софийски октоих
Софийски песнивец
Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.
Виж Старобългарски ръкописи и Софийски песнивец
Солунски октоих
Солунският октоихе среднобългарски пергаментен ръкопис, пазен на две отделни части (№ 556, 922) в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.
Виж Старобългарски ръкописи и Солунски октоих
Търновски Пандекти
Търновските Пандекти са среднобългарски хартиен препис на втория (търновски) славянски превод на „Пандекти“ („Тълкувания на Господните заповеди“) – монашеска настолна книга, съставена през XI век от византийския църковен писател Никон Черногорец.
Виж Старобългарски ръкописи и Търновски Пандекти
Търновско евангелие
Търновското евангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хърватската академия на науките и изкуствата (сигнатура III.a.30) в Загреб.
Виж Старобългарски ръкописи и Търновско евангелие
Тренто
Изглед от града Трѐнто (Trento) е град в Североизточна Италия, административен център на административен район Трентино-Южен Тирол.
Виж Старобългарски ръкописи и Тренто
Томичов псалтир
Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.
Виж Старобългарски ръкописи и Томичов псалтир
Тертерово евангелие
Тертеровото евангелие или Тертерово четириевангелие е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Хилендарския манастир.
Виж Старобългарски ръкописи и Тертерово евангелие
Теодосиева Лествица
Теодосиевата Лествица е среднобългарски хартиен ръкопис в библиотеката на Рилския манастир (№ 3/11).
Виж Старобългарски ръкописи и Теодосиева Лествица
Хилендарски листове
Хилендарските листове са остатък от несъхранил се старобългарски ръкопис, датиращ от края на X или първата половина на XI век.
Виж Старобългарски ръкописи и Хилендарски листове
Хлудов триод
Хлудовият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис в Държавния исторически музей, Москва.
Виж Старобългарски ръкописи и Хлудов триод
Хлудов паримейник
Хлудовият паримейник, познат и като Лобков паримейник, e среднобългарски пергаментен ръкопис в Държавния исторически музей, Москва.
Виж Старобългарски ръкописи и Хлудов паримейник
Централна библиотека на БАН
Централната библиотека на БАН (ЦБ) е първата българска научна библиотека.
Виж Старобългарски ръкописи и Централна библиотека на БАН
Четвероевангелие на цар Иван-Александър
#пренасочване Четвероевангелие на цар Иван Александър.
Виж Старобългарски ръкописи и Четвероевангелие на цар Иван-Александър
Шафариков триод
Шафариковият триод e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или втората четвърт на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Шафариков триод
Ягичев златоуст
Ягичевият златоуст е среднобългарски пергаментен ръкопис от началото на ХІV в.
Виж Старобългарски ръкописи и Ягичев златоуст
Мариинско евангелие
Заставка и инициал в Мариинското евангелие Мариинското четвероевангелие (Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.
Виж Старобългарски ръкописи и Мариинско евангелие
Македонски кирилски лист
Македонският кирилски лист или Хилфердингов лист или Лист на Хилфердинг (Македонский кириллический листок) е кирилски пергаментен ръкопис от първата половина на X век.
Виж Старобългарски ръкописи и Македонски кирилски лист
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Старобългарски ръкописи и Македония (област)
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Виж Старобългарски ръкописи и Манасиева летопис
Загреб
Загреб (Zagreb), предишно име Аграм (докато е в Австро-Унгария), е столицата и най-големият град на Хърватия.
Виж Старобългарски ръкописи и Загреб
Загребски триод
Загребският триод e среднобългарски книжовен паметник от началото на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Загребски триод
Зографски листове
Зографските листове са откъслек от кирилски пергаментен ръкопис в библиотеката на Зографския манастир.
Виж Старобългарски ръкописи и Зографски листове
Зографски манастир
„Светѝ Гео̀рги Зогра̀ф“, наричан още Зогра̀фски манастѝр (Μονή Ζωγράφου), е български православен манастир, който се намира в монашеската република Света гора на полуостров Атон, Гърция.
Виж Старобългарски ръкописи и Зографски манастир
Зографско четвероевангелие
Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия.
Виж Старобългарски ръкописи и Зографско четвероевангелие
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Старобългарски ръкописи и Българска академия на науките
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Виж Старобългарски ръкописи и България
Британска библиотека
Новата сграда на библиотеката, открита през 1997 г. (на заден план се вижда гара Сейнт Панкрас) Британската библиотека (British Library) в Лондон е националната библиотека на Великобритания.
Виж Старобългарски ръкописи и Британска библиотека
Банишко евангелие
Банишкото евангелие е среднобългарски пергаментен ръкопис от XIII век в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ (НБКМ 847).
Виж Старобългарски ръкописи и Банишко евангелие
Баница (област Враца)
Ба̀ница е село в северозападна България, община Враца, област Враца.
Виж Старобългарски ръкописи и Баница (област Враца)
Бдински сборник
Бдински сборник е среднобългарски хартиен ръкопис, съхраняван в Университетската библиотека на град Гент, Белгия.
Виж Старобългарски ръкописи и Бдински сборник
Битолски триод
Битолският триод e среднобългарски книжовен паметник, постен триод (трипесник) от последната четвърт на XII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Битолски триод
Битолски листове
Битолските листове са среднобългарски книжовен паметник, октоих(осмогласник) от XII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Битолски листове
Боянски палимпсест
Боянският палимпсест или Боянско евангелие е старобългарски ръкопис, първоначално написан с обла глаголица.
Виж Старобългарски ръкописи и Боянски палимпсест
Борилов синодик
Борѝлов синодик („Синодик, който се чете в първата неделя на Великия пост“) е среднобългарско книжовно произведение от началото на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Борилов синодик
Болонски университет
Болонският университет (Università di Bologna) е най-старият съществуващ университет в Европа.
Виж Старобългарски ръкописи и Болонски университет
Болонски псалтир
Болонският псалтир е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Болонския университет (№ 2499).
Виж Старобългарски ръкописи и Болонски псалтир
Берлинска библиотека
Берлинска библиотека (Staatsbibliothek zu Berlin) е най-голямата библиотека в Германия, наследник на Фонд пруско културно наследство.
Виж Старобългарски ръкописи и Берлинска библиотека
Берлински сборник
Берлински сборник Берлинският сборник е среднобългарски ръкопис от края на 13 век – началото на 14 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Берлински сборник
Беню Цонев
#виж Беньо Цонев.
Виж Старобългарски ръкописи и Беню Цонев
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Старобългарски ръкописи и Втора българска държава
Врачанско евангелие
Врачанското евангелие е старобългарски паметник от 13 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Врачанско евангелие
Вранешнички апостол
Вранешничкият апостол e среднобългарски книжовен паметник от ХІII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Вранешнички апостол
Ватиканска библиотека
Ватиканската апостолическа библиотека (Biblioteca Apostolica Vaticana) е сред най-старите библиотеки в света.
Виж Старобългарски ръкописи и Ватиканска библиотека
Ватикански палимпсест
Ватиканският палимпсест е старобългарски пергаментен ръкопис с 203 страници на кирилица, който съдържа най-стария познат препис на Евангелието на славянски език.
Виж Старобългарски ръкописи и Ватикански палимпсест
Висарионов патерик
Висарионовият патерик е среднобългарски хартиен ръкопис, пазен до неотдавна в библиотеката на православния манастир на остров Кърк, Далмация, под № 4 (по-рано № 264/62).
Виж Старобългарски ръкописи и Висарионов патерик
Видин
Вѝдин е град в Северозападна България, разположен на десния бряг на река Дунав.
Виж Старобългарски ръкописи и Видин
Видинско царство
Видинското царство (на среднобългарски: Бъдинское цѣсарство) е самостоятелна българска държава, появила се в резултат от феодалната разпокъсаност на България през 14 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Видинско царство
Видинско евангелие
Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин (днес Видин) при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.
Виж Старобългарски ръкописи и Видинско евангелие
Григоровичев паримейник
Григоровичев паримейник Григоровичевият паримейник e среднобългарски пергаментен ръкопис от края на XII или началото на XIII век.
Виж Старобългарски ръкописи и Григоровичев паримейник
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Старобългарски ръкописи и Глаголица
Германов сборник
Германовият сборник е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Румънската патриаршия (славянски № 1), Букурещ.
Виж Старобългарски ръкописи и Германов сборник
Държавен исторически музей, Русия
#пренасочване Държавен исторически музей (Москва).
Виж Старобългарски ръкописи и Държавен исторически музей, Русия
Драганов миней
Драганов миней Драгановият миней (наричан още Зографски трефологий) е богослужебна книга от втората половина на ХІІІ век с голямо значение за изучаването на литургическата поезия и музика през Второто българско царство.
Виж Старобългарски ръкописи и Драганов миней
Добромирово евангелие
Добромирово евангелие (Evangelium Dobromiri) е един от най-старите среднобългарски писмени паметници, възникнал през 12 век в югозападните български краища.
Виж Старобългарски ръкописи и Добромирово евангелие
Добрейшово евангелие
Добрейшово евангелие е среднобългарски илюстрован ръкопис от началото на 13 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Добрейшово евангелие
Евтимиев служебник
Евтимиев служебник Евтимиевият служебник е богослужеба книга, преведена от гръцки на среднобългарски език от Евтимий Търновски.
Виж Старобългарски ръкописи и Евтимиев служебник
Енински апостол
Енинският апостол е старобългарски ръкопис от 10 или 11 век.
Виж Старобългарски ръкописи и Енински апостол
Лаврентиев сборник
Лаврентиевият сборник, наричан още Иван-Александров сборник или Търновски сборник, е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (№ F.I.376).
Виж Старобългарски ръкописи и Лаврентиев сборник
Листове на Ундолски
#пренасочване Ундолски листове.
Виж Старобългарски ръкописи и Листове на Ундолски
Ловчански сборник
Ловчански сборник е среднобългарски хартиен ръкопис със смесено съдържание.
Виж Старобългарски ръкописи и Ловчански сборник
Лесновски паренесис
Лесновският паренесис e среднобългарски книжовен паметник.
Виж Старобългарски ръкописи и Лесновски паренесис