Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Софийски песнивец

Index Софийски песнивец

Софийският песнивец, известен също и като Кукленски псалтир или Софийски псалтир, е среднобългарски ръкопис, създаден през 1337 година по поръчка на цар Иван Александър.

Съдържание

  1. 16 отношения: Кукленски манастир, Псалми, Погодински псалтир, Отче наш, Среднобългарски език, Символ на вярата, Томичов псалтир, Христо Кодов, Четвероевангелие на цар Иван Александър, Манасиева летопис, Москва, Иван Александър, Българска академия на науките, Българско книжовно дружество, Болонски псалтир, Видинско евангелие.

  2. История на София

Кукленски манастир

Кукленски манастир „Свети Свети Козма и Дамян“ (известен също като „Свети Врач“, „Свети Врачове“ или „Свети Безсребърници“) е православен манастир в близост до Куклен, в Община Куклен, Област Пловдив, България.

Виж Софийски песнивец и Кукленски манастир

Псалми

#пренасочване Псалтир.

Виж Софийски песнивец и Псалми

Погодински псалтир

Погодинският псалтир или Погодинов псалтир (Погодинская псалтирь) е среднобългарски ръкопис в Руската национална библиотека (Погод. № 8).

Виж Софийски песнивец и Погодински псалтир

Отче наш

Второ Българско Царство – на Кирилица. „Отче наш“ или Господнята молитва е най-известната молитва в християнския свят, която по Евангелието от Матея 6:9 – 13 и Евангелието от Лука 11:2 – 4) е завещана от Самия Иисус Христос.

Виж Софийски песнивец и Отче наш

Среднобългарски език

Среднобългарският език е книжовен език по времето на Втората българска държава, ползван по българските земи до ХVІІ век, също като книжовен общославянски език на южните и източните славяни, както и като официален в османската султанска канцелария и в княжествата Влахия и Молдова.

Виж Софийски песнивец и Среднобългарски език

Символ на вярата

Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви.

Виж Софийски песнивец и Символ на вярата

Томичов псалтир

Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.

Виж Софийски песнивец и Томичов псалтир

Христо Кодов

Христо Николов Кодов е виден български славист, литературен историк и палеограф, роден на 15 (28) август 1901 г.

Виж Софийски песнивец и Христо Кодов

Четвероевангелие на цар Иван Александър

Четвероевангелието на цар Иван Александър е илюстрован ръкопис на среднобългарски език, преписан през 1355 – 1356 г.

Виж Софийски песнивец и Четвероевангелие на цар Иван Александър

Манасиева летопис

Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.

Виж Софийски песнивец и Манасиева летопис

Москва

Москва (Москва) е столицата и най-населеният град на Русия.

Виж Софийски песнивец и Москва

Иван Александър

Иван Александър (ІѠАНЪ АЛЄѮАНДРЪ) е български цар, управлявал от 1331 до 1371 г.

Виж Софийски песнивец и Иван Александър

Българска академия на науките

Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.

Виж Софийски песнивец и Българска академия на науките

Българско книжовно дружество

#виж Българска академия на науките#История.

Виж Софийски песнивец и Българско книжовно дружество

Болонски псалтир

Болонският псалтир е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Болонския университет (№ 2499).

Виж Софийски песнивец и Болонски псалтир

Видинско евангелие

Видинското четвероевангелие е среднобългарски ръкопис, създаден в Бдин (днес Видин) при управлението на Иван Срацимир, владетел на Видинското царство.

Виж Софийски песнивец и Видинско евангелие

Вижте също

История на София