Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Първа българска държава и Старобългарски ръкописи

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Първа българска държава и Старобългарски ръкописи

Първа българска държава vs. Старобългарски ръкописи

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г. Всички ръкописи в таблицата принадлежат към категорията Старобългарска литература.

Прилики между Първа българска държава и Старобългарски ръкописи

Първа българска държава и Старобългарски ръкописи има 5 общи неща (в Юнионпедия): Румъния, Старобългарски език, София, Македония (област), Втора българска държава.

Румъния

Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.

Първа българска държава и Румъния · Румъния и Старобългарски ръкописи · Виж повече »

Старобългарски език

Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.

Първа българска държава и Старобългарски език · Старобългарски език и Старобългарски ръкописи · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Първа българска държава и София · София и Старобългарски ръкописи · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Македония (област) и Първа българска държава · Македония (област) и Старобългарски ръкописи · Виж повече »

Втора българска държава

Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.

Втора българска държава и Първа българска държава · Втора българска държава и Старобългарски ръкописи · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Първа българска държава и Старобългарски ръкописи

Първа българска държава има 154 връзки, докато Старобългарски ръкописи има 121. Тъй като те са по-чести 5, индекса Jaccard е 1.82% = 5 / (154 + 121).

Препратки

Тази статия показва връзката между Първа българска държава и Старобългарски ръкописи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: