По-бързо от браузъра!Прилики между Глаголица и Старобългарски ръкописи
Глаголица и Старобългарски ръкописи има 11 общи неща (в Юнионпедия): Кирилица, Киевски листове, Първа българска държава, Охридско евангелие, Асеманиево евангелие, Рилски глаголически листове, Синайски псалтир, Томичов псалтир, Мариинско евангелие, Манасиева летопис, Зографско четвероевангелие.
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Глаголица и Кирилица · Кирилица и Старобългарски ръкописи ·
Киевски листове
Киевските листове (10 век) са 7 пергаментови листа малък формат (14,5 на 10,5 см), писани на глаголица.
Глаголица и Киевски листове · Киевски листове и Старобългарски ръкописи ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Глаголица и Първа българска държава · Първа българска държава и Старобългарски ръкописи ·
Охридско евангелие
Охридското евангелие или Охридските глаголически листове (Evangelium Achridanum; Охридские глаголические листки) е текст от XI век, от Евангелието на Лука 24 и части от Евангелието на Йоан, написани на 2 пергаментни листа, около 20 х17 cm.
Глаголица и Охридско евангелие · Охридско евангелие и Старобългарски ръкописи ·
Асеманиево евангелие
Асеманиево изборно евангелие (Codex Assemanianus или Evangeliarium Assemani) е старобългарски ръкопис, написан на глаголица.
Асеманиево евангелие и Глаголица · Асеманиево евангелие и Старобългарски ръкописи ·
Рилски глаголически листове
Рилските глаголически листове се състоят от 8 нецели пергаментни листа и 3 фрагмента от глаголическа старославянска книга от XI век.
Глаголица и Рилски глаголически листове · Рилски глаголически листове и Старобългарски ръкописи ·
Синайски псалтир
Синайският псалтир (Psalterium Sinaiticum) е старобългарски глаголически ръкопис, създаден през X - XI век.
Глаголица и Синайски псалтир · Синайски псалтир и Старобългарски ръкописи ·
Томичов псалтир
Томичовият псалтир (1360) Томичовият псалтир е среднобългарски илюстрован ръкопис от времето на цар Иван Александър.
Глаголица и Томичов псалтир · Старобългарски ръкописи и Томичов псалтир ·
Мариинско евангелие
Заставка и инициал в Мариинското евангелие Мариинското четвероевангелие (Codex Marianus) е глаголически илюстрован ръкопис, датиращ от началото на ΧΙ век.
Глаголица и Мариинско евангелие · Мариинско евангелие и Старобългарски ръкописи ·
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Глаголица и Манасиева летопис · Манасиева летопис и Старобългарски ръкописи ·
Зографско четвероевангелие
Зографското четвероевангелие или Зографско глаголическо евангелие (Codex Zographensis) е средновековен български ръкопис на четирите евангелия.
Глаголица и Зографско четвероевангелие · Зографско четвероевангелие и Старобългарски ръкописи ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Глаголица и Старобългарски ръкописи са по-чести
- Какви са приликите между Глаголица и Старобългарски ръкописи
Сравнение между Глаголица и Старобългарски ръкописи
Глаголица има 60 връзки, докато Старобългарски ръкописи има 121. Тъй като те са по-чести 11, индекса Jaccard е 6.08% = 11 / (60 + 121).
Препратки
Тази статия показва връзката между Глаголица и Старобългарски ръкописи. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:
