Съдържание
14 отношения: Наклонение, Сегашно време, Число в българския език, Минало свършено време, Минало несвършено време, Минало неопределено време, Минало предварително време, Залог, Бъдеще време, Бъдеще време в миналото, Бъдеще предварително време, Бъдеще предварително време в миналото, Любомир Андрейчин, Лице (граматика).
Наклонение
Наклонението е граматичен признак на глагола, чрез който говорещият изразява в какво отношение според него се намира глаголното действие спрямо реалността.
Виж Време (граматика) и Наклонение
Сегашно време
Сегашното време е глаголно време, изразяващо действие или състояние, което е налице в момента на говоренето (т.е. сегашния момент).
Виж Време (граматика) и Сегашно време
Число в българския език
Число в българския език е граматическа категория, изразяваща по най-общ начин количеството на назованите предмети.
Виж Време (граматика) и Число в българския език
Минало свършено време
Минало свършено време (лат. аорист) е глаголно време, изразяващо действие, което се е извършвало в миналото и е било прекратено в минал ориентационен момент.
Виж Време (граматика) и Минало свършено време
Минало несвършено време
Минало несвършено време (лат. имперфект) е глаголно време, което изразява действие, случващо се в определен минал момент.
Виж Време (граматика) и Минало несвършено време
Минало неопределено време
Минало неопределено време е глаголно време в българския език, изразяващо действие, което се е случило в някакъв минал момент, като резултатът от това действие е налице в момента на говорене.
Виж Време (граматика) и Минало неопределено време
Минало предварително време
Минало предварително време е глаголно време, което означава резултат от някакво действие, наличен в определен минал момент.
Виж Време (граматика) и Минало предварително време
Залог
Залогът като граматическа категория е отношението, което има глаголното лице (подлогът) към глаголното действие.
Бъдеще време
Бъдеще време е глаголно време, изразяващо действие, което предстои да се случи в някакъв момент след момента на говорене.
Виж Време (граматика) и Бъдеще време
Бъдеще време в миналото
Бъдеще време в миналото е глаголно време, изразяващо действие, което е било предстоящо спрямо определен момент в миналото.
Виж Време (граматика) и Бъдеще време в миналото
Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време е глаголно време в българския език, което означава резултат от бъдещо действие, извършено преди бъдещ ориентационен момент.
Виж Време (граматика) и Бъдеще предварително време
Бъдеще предварително време в миналото
Бъдеще предварително време в миналото е глаголно време, изразяващо действие за което в един минал момент говорещият е очаквал да бъде извършено и чийто резултат да е налице в друг момент – бъдещ спрямо миналия.
Виж Време (граматика) и Бъдеще предварително време в миналото
Любомир Андрейчин
Любомир Димитров Андрейчин е български езиковед и публицист, един от най-големите изследователи на българския език.
Виж Време (граматика) и Любомир Андрейчин
Лице (граматика)
Лице е граматическа категория от общ характер, използвана в езикознанието в няколко различни смисъла, частично припокриващи се и уточнявани с допълнителни определения.
Виж Време (граматика) и Лице (граматика)
Известен като Време (глагол).