Съдържание
39 отношения: Калиграфия, Канджи, Китайска граматика, Китайска логограма, Кирил и Методий, Първа българска държава, Писане, Писменост на маите, Арабска азбука, Арабски език, Съгласна, Стенография, Сричка, Синай (полуостров), Семити, Типография, Угаритски език, Финикийски език, Фонема, Черокска писменост, Шумерски език, Японски език, Малайски език, Морфология (езикознание), Индийски субконтинент, Индонезийски език, Инки, Бустрофедон, Буква, Винчанска култура, Гръцка азбука, Гласен звук, Глаголица, Геез (писменост), Доколумбова Америка, Египетски йероглиф, Латиница, Логограма, 4 хилядолетие пр.н.е..
- Писане
- Писмени системи
- Типография
Калиграфия
Урок по калиграфия, японска гравюра от XVIII век Калиграфията (κάλλος – „добър“ и γραφω – „пиша“) е изкуството на красивото писане, краснопис.
Канджи
Канджи (на японски език: kanji) представляват китайски йероглифи, които се използват в модерната японска писмена система, заедно с хирагана (ひらがな, 平仮名), катакана (カタカナ, 片仮名), арабските цифри и латинската азбука (позната като романизация на японския или ромаджи).
Китайска граматика
Граматиката на стандартния китайски език споделя много черти с другите разновидности на китайския.
Виж Писменост и Китайска граматика
Китайска логограма
Ляво: „Китайска логограма“ на традиционен китайски.Дясно: „Китайска логограма“ на опростен китайски.Произношение: Hànzì, kanji, hanja и Hán tự. Китайските логограми или още познати като хан логограми (опростен китайски: 汉字; традиционен китайски: 漢字; пинин: Hànzì) са символи, използвани в писмения китайски (hanzi), японски (kanji), по-рядко в корейски (hanja), и до 1945 г.
Виж Писменост и Китайска логограма
Кирил и Методий
''Св. св. Кирил и Методий''; Станислав Доспевски; 1860 г. ''Светите братя Кирил и Методий''; икона от Захарий Зограф от 1848 г. в Троянски манастир Св.
Виж Писменост и Кирил и Методий
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Писменост и Първа българска държава
Писане
Камъкът Розета с текст на три езика Писане е процесът на създаване на писмено съдържание, чрез записването на букви, цифри или други знаци.
Писменост на маите
Текст на писмеността на маите, ''Museo de sitio'' в Паленке, Мексико Писмеността на маите е била изнамерена и използвана от някои племена от индианската цивилизация на маите на територията на днешните Мексико, Гватемала и Белиз.
Виж Писменост и Писменост на маите
Арабска азбука
Тъмнозелено: страни, в които арабската азбука е единствената официална писменост; Светлозелено: страни, в които се използва арабската, както и други форми на писменост Арабската азбука е писменост, използвана от множество езици в Азия и Африка, като арабски и урду.
Виж Писменост и Арабска азбука
Арабски език
Арабският език (العَرَبِيَّة) е семитски език, който възниква през I до IV век, а днес е роден език на около 225 000 000 души, главно в Близкия Изток и Северна Африка.
Съгласна
Съгласната е говорен звук, чието учленение (артикулация) се осъществява с пълно или частично затваряне на говорния апарат.
Стенография
„Отче наш“, изписана на различни стенографски системи от 19 век. Стенографията (позната понякога още като краткопис) представлява специална система за постигане на значително ускоряване на писането посредством специфични знаци и правила.
Сричка
Сричка (от лат.: syllaba, гр.: συλλαβή) e част от думата, съчетание от последователни звуци в речта.
Синай (полуостров)
#пренасочване Синайски полуостров.
Виж Писменост и Синай (полуостров)
Семити
Сим, син на Ной Семити е сборно название на народите и културите, разполагали се в Древността на големи територии основно в Леванта, както и на територии в Плодородния полумесец, Близкия изток, Арабския полуостров и Средиземноморието, и които развили едни от най-важните цивилизации в древността.
Типография
Траян, базиран на римски стил на буквените форми. Типографията е дял от графичния дизайн, третиращ подходящата и естетически издържана употреба на различните шрифтове.
Угаритски език
Угаритският език е мъртъв северозападен семитски език, използван в края на II хилядолетие пр.
Виж Писменост и Угаритски език
Финикийски език
Финикийският език е древен семитски език от ханаанитската подгрупа, говорен във Финикия и по-късно в Картаген.
Виж Писменост и Финикийски език
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
Черокска писменост
Черокската писменост Черокското писмо е силабар (сричкова писменост) изобретен през 1819 г.
Виж Писменост и Черокска писменост
Шумерски език
Табличка с древен шумерски клинопис Шумерският език (𒅴𒂠) е древен език на шумерите, на който се е говорило в Южна Месопотамия от 4-то хилядолетие пр.н.е.
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Малайски език
Малайският език (Bahasa Melayu) е австронезийски език, говорен от около 290 млн.
Морфология (езикознание)
Морфологията (от гръцки морфе – форма, логос – наука) като дял от лингвистиката е наука, която изучава формите на думите – техния строеж и значение.
Виж Писменост и Морфология (езикознание)
Индийски субконтинент
Индийският субконтинент е полуостровен регион, в Южна Азия.
Виж Писменост и Индийски субконтинент
Индонезийски език
Индонезийският език (Bahasa Indonesia, Бахаса Индонезия) е малайско-полинезийски език, говорен от почти цялото население на Индонезия, което наброява над 200 милиона.
Виж Писменост и Индонезийски език
Инки
#пренасочване Империя на инките.
Виж Писменост и Инки
Бустрофедон
Бустрофедон (от старогръцки: βουστροφηδόν „като волска оран“) е архаична форма на писане, при която посоката на писане се променя във всеки следващ ред, т.е.
Буква
Образец на печатарски шрифтове от 18 век Буквата е вид графема, основен компонент на някои писмени системи, наричани азбуки.
Винчанска култура
#пренасочване Култура Винча.
Виж Писменост и Винчанска култура
Гръцка азбука
Гръ̀цката а̀збука (Ελληνικό αλφάβητο) представлява сбор от 24 букви, което се отнася както за писмеността в съвременна Гърция (новогръцки), така и за старогръцкия език през Античността.
Гласен звук
Гласни са звуковете, които се произнасят, без да се прегражда пътят на въздушния поток от белите дробове с устни, зъби или език.
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Геез (писменост)
---- Битие 29.11–16 на геез Геез е сричкова писмена система (абугида), използвана първоначално от езика геез.
Виж Писменост и Геез (писменост)
Доколумбова Америка
Руините от пирамидата Яшчилан в Мексико Доколумбова Америка е период от историята на Америка, обхващащ времето до установяване на чувствително европейско влияние.
Виж Писменост и Доколумбова Америка
Египетски йероглиф
Йероглифи върху египетска погребална плоча Част от папируса на Ани, показващ плавно йероглифно писмо. Египетският йероглиф е символ (йероглиф) от писмената система на Древен Египет, използвана за писане на египетски език.
Виж Писменост и Египетски йероглиф
Латиница
Мостра с различни латински шрифтове, 18 век Латинската азбука, наричана още латиница, е най-широко използваната днес азбучна писменост в света.
Логограма
#пренасочване Логографска писменост.
4 хилядолетие пр.н.е.
Четвъртото хилядолетие обхваща периода от началото на 4000 пр.н.е.
Виж Писменост и 4 хилядолетие пр.н.е.
Вижте също
Писане
- Абзац
- Академично цитиране
- Анотация
- Граматика
- Грамотност
- Графити
- Графология
- Графомания
- Дислексия
- Дисортография
- Есе
- Етос
- Инкунабула
- Кодикология
- Комуникационен дизайн
- Маргиналии
- Палеография
- Писане
- Писател
- Писменост
- Подпис
- Реторическа критика
- Реторическа ситуация
- Статия
- Теза
- Транскрибиране
- Увод
- Филология
- Хипертекст
- Цитат
- Ҍ
Писмени системи
- Бройна система
- Дешифриране
- Диграфия
- Идеограма
- Йератическа писменост
- Ликийска азбука
- Писане
- Писменост
- Рабош
- Четене
Типография
- Абзац
- Буква
- Глиф
- Графема
- Диакритичен знак
- Инициал
- Колофон (библиография)
- Курсив
- Латинска азбука
- Лигатура (типография)
- Настолна издателска система
- Офсетов печат
- Панграма
- Писменост
- Повторение (реторика)
- Принтер
- Пункт (типография)
- Пунктуация
- Редова разредка
- Ръчен набор
- Сецесион
- Сръбска азбука
- Страница
- Строеж на типографските знаци
- Суджуд
- Типография
- Тире
- Финикийска писменост
- Шрифт