7 отношения: Археография, Аксиния Джурова, Старобългарска епиграфика, Сфрагистика, Божидар Райков, Графити, Епиграфика.
Археография
Археография ( – древен и γράφω – пиша) е историческа дисциплина, която разработва теоретично и практически издаването на писмени източници: организира работа по публикуване на източниците, определя и събира исторически паметници, разработва методи и начини на публикуване, изгражда правила за научно-критичните издания източници и т.н.
New!!: Палеография и Археография · Виж повече »
Аксиния Джурова
Аксиния Добрева Джурова е български учен, специалист в историята на изкуството, филологията и кодикологията.
New!!: Палеография и Аксиния Джурова · Виж повече »
Старобългарска епиграфика
Старобългарската епиграфика изучава начертанието на буквите в надписите с глаголическо и с кирилско писмо от християнската епоха на Първата (865 – 1018 г.) и Втората (1186 – 1396 г.) български държави.
New!!: Палеография и Старобългарска епиграфика · Виж повече »
Сфрагистика
Сфрагистиката (от гръцки: σφραγις – печат), известна още и като сигилография (sigillum – печат), е спомагателна историческа дисциплина, посветена на анализа на печатите, използвани за завършване на страници и удостоверяване (с/без подпис) на документи.
New!!: Палеография и Сфрагистика · Виж повече »
Божидар Райков
Божидар Николов Райков е български книговед и палеограф, изследовател на старите славянски ръкописи.
New!!: Палеография и Божидар Райков · Виж повече »
Графити
Графити от Димитър Казаков, Божурище Графити от Димитър Казаков, Божурище Графити (или графито) са рисунките или надписите на обществени места (стени на къщи, метрото, улицата), обикновено изпълнени със спрейове.
New!!: Палеография и Графити · Виж повече »
Епиграфика
Розетския камък Епиграфика (от старогръцки: επιγραφή, надпис) е дял от палеографията.
New!!: Палеография и Епиграфика · Виж повече »