Съдържание
22 отношения: Проходна съгласна, Преградна съгласна, Поезия, Английски език, Немски език, Рима, Съгласна, Старогръцки език, Сонорни съгласни, Ударение, Фински език, Фонология, Фонема, Хавайски език, Чешки език, Японски език, Испански език, Италиански език, Български език, Гръцки език, Дума, Латински език.
- Лингвистични единици
Проходна съгласна
Проходните съгласни (фрикативни) (от лат.: frico), известни още и като търкави, се учленяват като въздухът се прокарва през тесния процеп, създаден между два близко поставени учленителни органи.
Виж Сричка и Проходна съгласна
Преградна съгласна
Преградни съгласни е събирателно име за звуковете, които се произвеждат чрез образуването на преграда в говорния апарат с помощта на езика, устните или други органи.
Виж Сричка и Преградна съгласна
Поезия
Поезията (ποίησις, „творчество, творение“) е форма на литературното изкуство, при която езикът се използва заради неговите естетически и стимулиращи емоциите качества, в допълнение към (или вместо) чисто познавателното и семантичното му съдържание.
Виж Сричка и Поезия
Английски език
Англѝйският езѝк (English language) е част от подгрупата на западногерманските езици, официален език на редица държави, включително Великобритания, Австралия, Нова Зеландия и други.
Немски език
Нѐмският езѝк (deutsche Sprache или само, звучащо като дойч) е западногермански език, близък до люксембургския, нидерландския и английския.
Рима
Римата е съзвучие в края на стиха; повторение на еднакви звукови групи, най-често в неговия край (където се наричат клаузули).
Виж Сричка и Рима
Съгласна
Съгласната е говорен звук, чието учленение (артикулация) се осъществява с пълно или частично затваряне на говорния апарат.
Старогръцки език
Началото на ''„Одисея“'' от Омир Старогръцкият език принадлежи на индоевропейското езиково семейство.
Сонорни съгласни
#пренасочване Сонорна съгласна.
Ударение
В езикознанието под ударѐние се разбира наблягането на определени срички в речевия поток.
Фински език
Фѝнският езѝк (или suomen kieli) е един от основните фински езици, които от своя страна са част от уралското езиково семейство.
Фонология
Фонологията изучава организацията и употребата на звуковете в естествените езици.
Фонема
Фонемата (от гръцки φώνημα, „звук“) е най-малката звуково неделима частица от състава на думата, която може да изпълнява смислоразличителна функция в морфемите и в думите.
Виж Сричка и Фонема
Хавайски език
Хавайският език (ʻŌlelo Hawaiʻi) е австронезийски език говорен на Хавайските острови и континенталните Съединени щати.
Чешки език
Чешкият език е един от западнославянските езици.
Японски език
Япо̀нският езѝк (日本語 nihongo) е език, говорен от 127 милиона души главно в Япония, където той е националният език.
Испански език
Испанският език (самоназвание: español, произнесено), наричан и кастилски език (castellano) е иберо-романски език и е най-разпространеният романски език – говорен от ок.
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Български език
Бъ̀лгарският езѝк е индоевропейски език от групата на южнославянските езици, като образува неговата източна подгрупа.
Гръцки език
Гръцкият език (самоназвание: ελληνικά, произнесено елиника̀, старогръцко произношение хеленика̀) е индоевропейски език, говорен от около 13 000 000 души в Гърция, Кипър и гръцката диаспора в целия свят.
Дума
Думата е основна структурна езикова единица, която символизира и предава смисъл.
Виж Сричка и Дума
Латински език
Латинският език (lingua latīna) е древен италийски език.
Вижте също
Лингвистични единици
- Синтагма (лингвистика)
- Сричка