Съдържание
24 отношения: Караджорджевичи, Кочина крайна, Първо сръбско въстание, Осман Пазвантоглу, Османска империя, Австрийска империя, Австро-турски войни, Александър Караджорджевич, Свищовски договор, Свети Георги (Опленац), Смедеревски санджак, Смедерево, Филики Етерия, Милош Обренович, Букурещки договор (1812), Гърция, 14 юли, 16 ноември, 18 век, 1812, 1816, 1817, 19 век, 3 ноември.
- Караджорджевичи
- Министър-председатели на Сърбия
- Политически убийства в Османската империя
- Починали през 1817 година
- Родени през 1762 година
- Сръбски революционери
- Сърби в Османската империя
- Участници в Първото сръбско въстание
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.
Виж Карагеорги Петрович и Караджорджевичи
Кочина крайна
#пренасочване Кочина краина.
Виж Карагеорги Петрович и Кочина крайна
Първо сръбско въстание
Първото сръбско въстание (Први српски устанак) е въстание на сърбите в Смедеревския санджак, продължило от 1804 до 1813 година, първи етап на Сръбската революция.
Виж Карагеорги Петрович и Първо сръбско въстание
Осман Пазвантоглу
Осман Пазвантоглу е османски дерибей, който управлява самостоятелно областта около Видин от 1795 до смъртта си през 1807 година.
Виж Карагеорги Петрович и Осман Пазвантоглу
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Карагеорги Петрович и Османска империя
Австрийска империя
Австрийската империя (Kaiserthum Österreich) е историческа държава в Централна Европа със столица Виена, обединила наследствените владения на Хабсбургите, които дотогава нямат общо название.
Виж Карагеорги Петрович и Австрийска империя
Австро-турски войни
Австро-турските войни се водят от 16 до 18 век между Хабсбургската империя (понякога в съюз с Полша, Венеция или Русия) и Османската империя за северната част на Балканския полуостров и Унгария.
Виж Карагеорги Петрович и Австро-турски войни
Александър Караджорджевич
Александър Карджорджевич (Александар Карађорђевић) (1806 – 1885), е княз на Сърбия в периода 1842 – 1858 г.
Виж Карагеорги Петрович и Александър Караджорджевич
Свищовски договор
Договорът от Свищов (известен и като договор от Систова) слага край на Австро-турската война от 1787 – 1791 между Османската империя и Австрия.
Виж Карагеорги Петрович и Свищовски договор
Свети Георги (Опленац)
„Свети Георги“ (Црква Светог Ђорђа) e православна църква, разположена на хълма Опленац, близо до град Топола, Сърбия, уникален културно-исторически паметник.
Виж Карагеорги Петрович и Свети Георги (Опленац)
Смедеревски санджак
Смедеревският санджак, добил още популярност и като Белградски пашалък /макар това да не е коректното османско наименование/, е историко-географска област, където избухва Първото сръбско въстание.
Виж Карагеорги Петрович и Смедеревски санджак
Смедерево
Сме́дерево (Smederevo), както ѝ Семендрия е град с община в северната част на Централна Сърбия, административен център на Подунавски окръг.
Виж Карагеорги Петрович и Смедерево
Филики Етерия
„Филикѝ Етерѝя“ (Φιλική Εταιρεία, „Дружество на приятелите“) е тайна революционна организация, която, повлияна от Просвещението и Френската революция, си поставя за цел създаването на независима многоетническа държава в православните области на Османската империя.
Виж Карагеорги Петрович и Филики Етерия
Милош Обренович
Милош Обренович (Miloš Obrenović), наричан също Милош Теодорович, е първият княз на Сърбия след възстановяването на нейната самостоятелност през 1815.
Виж Карагеорги Петрович и Милош Обренович
Букурещки договор (1812)
Букурещкият договор между Османската империя и Русия е подписан в Хана на Манук бей на 28 май 1812 година, за да отбележи края на Руско-турската война от 1806 – 1812 г..
Виж Карагеорги Петрович и Букурещки договор (1812)
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Карагеорги Петрович и Гърция
14 юли
14 юли е 195-ият ден в годината според Григорианския календар (196-и през високосна).
Виж Карагеорги Петрович и 14 юли
16 ноември
16 ноември е 320-ият ден в годината според григорианския календар (321-ви през високосна).
Виж Карагеорги Петрович и 16 ноември
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
Виж Карагеорги Петрович и 18 век
1812
1812 (MDCCCXII) е високосна година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Карагеорги Петрович и 1812
1816
1816 (MDCCCXVI) е високосна година, започваща в понеделник според Григорианския календар.
Виж Карагеорги Петрович и 1816
1817
1817 (MDCCCXVII) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Виж Карагеорги Петрович и 1817
19 век
Карта на света mрез 1897 г. Британската империя е маркирана с червено Юлската революция от 1830 XIX век започва на 1 януари 1801 г.
Виж Карагеорги Петрович и 19 век
3 ноември
3 ноември е 307-ият ден в годината според григорианския календар (308-и през високосна).
Виж Карагеорги Петрович и 3 ноември
Вижте също
Караджорджевичи
- Александър I Караджорджевич
- Александър Караджорджевич
- Бяла ръка
- Карагеорги Петрович
- Караджорджевичи
- Мария Румънска
- Павел Караджорджевич
- Петър I Караджорджевич
- Петър II Караджорджевич
- Свети Георги (Опленац)
Министър-председатели на Сърбия
- Александър Вучич
- Ана Бърнабич
- Ачим Чумич
- Воислав Кощуница
- Данило Стефанович
- Джордже Симич
- Димитрие Давидович
- Зоран Джинджич
- Ивица Дачич
- Илия Гарашанин
- Йован Авакумович
- Йован Ристич
- Карагеорги Петрович
- Матея Ненадович
- Милан Пирочанац
- Миливое Блазнавац
- Милован Милованович
- Министър-председател на Сърбия
- Младен Милованович
- Никола Пашич
- Никола Христич
- Сава Груич
- Стевча Михайлович
- Стоян Новакович
Политически убийства в Османската империя
- Георги Вълкович
- Карагеорги Петрович
- Мехмед Соколу
- Осман II
- Убийство на консулите в Солун
Починали през 1817 година
- Алексей Мусин-Пушкин
- Ан дьо Стал
- Андре Масена
- Джейн Остин
- Йохан Лудвиг Буркхарт
- Карагеорги Петрович
- Карл Теодор фон Далберг
- Кристиан фон Цвайбрюкен
- Леополд III Фридрих Франц (Анхалт-Десау)
- Лудвиг фон Бентхайм-Щайнфурт
- Лудвиг фон Вюртемберг (1756–1817)
- Манук бей
- Мартин Хайнрих Клапрот
- Накшидил валиде султан
- Николаус Йозеф фон Жакен
- София Каролина Мария фон Брауншвайг-Волфенбютел
- Тадеуш Косцюшко
- Тимъти Дуайт
- Уилям Блай
- Фьодор Ушаков
- Хайнрих XIII (Ройс-Грайц)
- Хермина фон Анхалт-Бернбург-Шаумбург-Хойм
- Шарл Месие
- Шарлота Августа Уелска
Родени през 1762 година
- Антим III Константинополски
- Антон Алойс (Хоенцолерн-Зигмаринген)
- Антон Бернолак
- Валентин Розе-младши
- Джоана Бейли
- Джордж IV
- Джоузеф Инграхам
- Доминик Константин фон Льовенщайн-Вертхайм-Рошфор
- Жак Балма
- Жан Батист Журдан
- Жан-Етиен Шампионе
- Йеремиас Бенямин Рихтер
- Йохан Готлиб Фихте
- Карагеорги Петрович
- Карл Лудвиг фон Хоенлое-Лангенбург
- Каролина фон Насау-Узинген
- Лудвиг фон Щархемберг
- Милутин Гарашанин
- Уилям Робърт Броутън
- Фердинанд Ернст фон Валдщайн-Вартенберг
Сръбски революционери
- Вълчо Жикич
- Гаврило Принцип
- Драгутин Димитриевич
- Карагеорги Петрович
- Милош Обренович
- Милутин Гарашанин
- Младен Милованович
- Стоян Чупич
- Хайдут Велко
- Чучук Стана
Сърби в Османската империя
- Ангелко Кръстич
- Арсений III
- Атанасий I Печки
- Атанасий II Гаврилович
- Ахмед паша Гедик
- Баба Новак
- Байо Пивлянин
- Богдан Раденкович
- Вълчо Жикич
- Галиполски сърби
- Голуб Янич
- Голямо сръбско преселение
- Демирхисарски заговор
- Денко Кръстев
- Джордже Бранкович
- Димитър Младенов (духовник)
- Доситей Новакович
- Дружество на сърбомакедонците
- Дружество против сърбите
- Ефрем Суздалски
- Калиник I Печки
- Карагеорги Петрович
- Коча Анджелкович
- Кумановско въстание
- Лазар Куюнджич
- Мара Бранкович
- Народна отбрана (организация)
- Оливера Лазаревич
- Омер паша Латас
- Петър Кацарев
- Петър Кочич
- Петър Новакович Чардаклия
- Петър Попович (Пеция)
- Рум миллет
- Сеймени
- Спас Хаджипопов
- Сръбска демократическа лига
- Сръбско консулство в Битоля
- Темко Попов
- Херцеговинско въстание
- Христо Огнянов (учител)
Участници в Първото сръбско въстание
- Вели паша
- Вук Караджич
- Вълчо Жикич
- Доситей Обрадович
- Карагеорги Петрович
- Кондо Бинбаши
- Матея Ненадович
- Милош Обренович
- Милутин Гарашанин
- Младен Милованович
- Петър Новакович Чардаклия
- Стоян Чупич
- Хайдут Велко
- Яков Ненадович
- Янко Попович