Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Византийска империя и Климент Охридски

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Византийска империя и Климент Охридски

Византийска империя vs. Климент Охридски

Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г. Паметник на Климент и Наум в Скопие. Свети Климент Охридски е средновековен български учен и първият епископ, проповядвал на старобългарски език.

Прилики между Византийска империя и Климент Охридски

Византийска империя и Климент Охридски има 12 общи неща (в Юнионпедия): XIV век, Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Панония, Средновековие, София, Цариград, Македония (област), Моравия, Методий, Дунав.

XIV век

#виж 14 век.

XIV век и Византийска империя · XIV век и Климент Охридски · Виж повече »

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Византийска империя и Константин-Кирил Философ · Климент Охридски и Константин-Кирил Философ · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Византийска империя и Константинопол · Климент Охридски и Константинопол · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Византийска империя и Първа българска държава · Климент Охридски и Първа българска държава · Виж повече »

Панония

Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.

Византийска империя и Панония · Климент Охридски и Панония · Виж повече »

Средновековие

„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.

Византийска империя и Средновековие · Климент Охридски и Средновековие · Виж повече »

София

Со̀фия е столицата и най-големият град на България.

Византийска империя и София · Климент Охридски и София · Виж повече »

Цариград

#виж Истанбул.

Византийска империя и Цариград · Климент Охридски и Цариград · Виж повече »

Македония (област)

Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.

Византийска империя и Македония (област) · Климент Охридски и Македония (област) · Виж повече »

Моравия

Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.

Византийска империя и Моравия · Климент Охридски и Моравия · Виж повече »

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Византийска империя и Методий · Климент Охридски и Методий · Виж повече »

Дунав

Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.

Византийска империя и Дунав · Дунав и Климент Охридски · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Византийска империя и Климент Охридски

Византийска империя има 298 връзки, докато Климент Охридски има 103. Тъй като те са по-чести 12, индекса Jaccard е 2.99% = 12 / (298 + 103).

Препратки

Тази статия показва връзката между Византийска империя и Климент Охридски. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: