Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Звезда

Index Звезда

Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.

Съдържание

  1. 90 отношения: SN 1054, Карл Шварцшилд, Канопус, Квантова механика, Кислород, Китай, Кил (съзвездие), Клавдий Птолемей, Проксима Центавър, Планета, Полярна звезда (Малка мечка), Персия, Орион (съзвездие), Обсерватория, Астрономия, Акреция, Акреционен диск, Ал-Андалус, Ал-Бируни, Албърт Майкелсън, Антарес, Андромеда (галактика), Нова (астрономия), Неутронна звезда, Небесно тяло, Неон, Разсеян звезден куп, Ракообразна мъглявина, Религия, Съзвездие, Сяра, Светлинна година, Сириус, Силиций, Скорпион (съзвездие), Слънце, Собствено движение, Спектрална линия, Тихо Брахе, Термоядрен синтез, Уилям Хершел, Фридрих Бесел, Фридрих Георг Вилхелм фон Струве, Фотография, Хъбъл (телескоп), Хипарх, Хорезъм, Хелий, Цивилизация, Центавър (съзвездие), ... Разширете индекс (40 Повече ▼) »

  2. Звезди
  3. Звездна астрономия
  4. Източници на светлина

SN 1054

SN 1054 е свръхнова, която е наблюдавана за пръв път на 4 юли 1054 г.

Виж Звезда и SN 1054

Карл Шварцшилд

Карл Шварцшилд (Karl Schwarzschild) е германски астроном и физик, допринесъл с математическите си решения за развитието на теорията на относителността и квантовата теория.

Виж Звезда и Карл Шварцшилд

Канопус

Канопус (също α Carinae или α Car) е най-ярката звезда в южното съзвездие Кил и втората по яркост звезда в нощното небе след Сириус.

Виж Звезда и Канопус

Квантова механика

Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.

Виж Звезда и Квантова механика

Кислород

Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.

Виж Звезда и Кислород

Китай

Китайската народна република, съкратено КНР ( – Джунхуа Рънмин Гунхъгуо), или просто Китай, е държава, разположена в Източна Азия.

Виж Звезда и Китай

Кил (съзвездие)

Кил (Кораб в някои източници) е южно съзвездие, едно от трите съвременни съзвездия (Кил, Кърма, Корабни платна), образувани при разделянето на старото Арго Навис през 1752 година.

Виж Звезда и Кил (съзвездие)

Клавдий Птолемей

Клавдий Птолемей (Κλαύδιος Πτολεμαίος; Claudius Ptolemaeus), известен и само като Птоломей или Птолемей, е египетски географ, астроном и астролог, разработил модел за движението на планетите около неподвижната Земя, който позволява да се изчисли позицията им на небето.

Виж Звезда и Клавдий Птолемей

Проксима Центавър

#пренасочване Проксима Кентавър.

Виж Звезда и Проксима Центавър

Планета

Венера. Хаумея. Планета (πλανήτης – странник, пътешественик) е тяло с достатъчна маса, за да приеме кръгла форма под действието на силата на гравитацията, което обикаля около звезда и не произвежда енергия чрез термоядрени реакции.

Виж Звезда и Планета

Полярна звезда (Малка мечка)

Полярната звезда в центъра не променя положението си през цялата нощ, защото почти съвпада със северния небесен полюс Полярната звезда е най-ярката звезда от съзвездието Малка мечка.

Виж Звезда и Полярна звезда (Малка мечка)

Персия

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.

Виж Звезда и Персия

Орион (съзвездие)

Орион е името на вероятно най-известното екваториално съзвездие.

Виж Звезда и Орион (съзвездие)

Обсерватория

Европейската южна обсерватория Обсерваторията (observer – „наблюдавам“) е място, предназначено за научни наблюдения на земни и небесни явления.

Виж Звезда и Обсерватория

Астрономия

Дедал на повърхността на Луната, заснет от екипажа на Аполо през 1969 г. Намира се близо до центъра на обратната страна на Луната и има диаметър 93 km. Астрономията (ἀστρονομία) е природна наука, изучаваща движението, строежа и развитието на небесните тела.

Виж Звезда и Астрономия

Акреция

Акреция на вещество от звезда върху пулсар. Изпадащата материя ускорява въртенето на пулсара. Снимка на протопланетарния диск HL Tauri. Протопланетарен диск с млада звезда в центъра.

Виж Звезда и Акреция

Акреционен диск

Акреционният диск (accrētiō – „уваличаване“) е структура (обикновено околозвезден диск), образувана от разпръсната материя в орбитално движение около масивно централно тяло.

Виж Звезда и Акреционен диск

Ал-Андалус

#пренасочване Андалус.

Виж Звезда и Ал-Андалус

Ал-Бируни

#пренасочване Бируни.

Виж Звезда и Ал-Бируни

Албърт Майкелсън

Албърт Ейбрахам Микелсън (Albert Abraham Michelson) е американски физик от полски произход, Нобелов лауреат, известен с опита, целящ точно измерване на скоростта на Земята спрямо Световния етер, както и с точни измервания на скоростта на светлината.

Виж Звезда и Албърт Майкелсън

Антарес

Антарес (α Scorpii, Алфа от Скорпион) е червен свръхгигант и най-ярката звезда в съзвездието Скорпион и петнадесетата най-ярка звезда на нощното небе (понякога се посочва като петнадесета, ако двете най-ярки компоненти на четворната звезда Капела се броят за една звезда).

Виж Звезда и Антарес

Андромеда (галактика)

Андромеда (M31 по каталога на Месие, NGC 224 по Нов общ каталог) е спирална галактика от тип S0, подобна на нашата галактика Млечен път и се състои от.

Виж Звезда и Андромеда (галактика)

Нова (астрономия)

Андромеда. повърхността на Рош на близка звезда. Остатък от новата KT Eridani, избухнала през 1901 г. Нова в астрономията е преходно астрономическо събитие, което води до внезапната поява на ярка, привидно „нова“ звезда, която бавно избледнява в течение на няколко седмици или месеца.

Виж Звезда и Нова (астрономия)

Неутронна звезда

Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.

Виж Звезда и Неутронна звезда

Небесно тяло

#виж Астрономически обект.

Виж Звезда и Небесно тяло

Неон

Неонът (νέον, „нов“) е химичен елемент с атомен номер 10 и атомна маса 20,1797 u, означаван със символа Ne.

Виж Звезда и Неон

Разсеян звезден куп

Разсеяният звезден куп Дива патица (М11) в съзвездието Щит Разсеяният звезден куп е групировка от няколко стотици до няколко хиляди звезди, образуващи гравитационно свързана система без определена форма.

Виж Звезда и Разсеян звезден куп

Ракообразна мъглявина

Ракообразната мъглявина (М1, NGC1952) е останка от свръхнова в съзвездието Бик.

Виж Звезда и Ракообразна мъглявина

Религия

Карта на основните религии и техните клонове Религията е организирана система от вярвания, културни системи и мирогледи, които свързват човечеството с даден порядък на съществуване.

Виж Звезда и Религия

Съзвездие

В миналото и в ежедневието, под съзвездие се разбира група от звезди.

Виж Звезда и Съзвездие

Сяра

Сярата е химичен елемент със символ S и атомен номер 16.

Виж Звезда и Сяра

Светлинна година

Светлинна година (символ ly) е извънсистемна единица за дължина, представляваща разстоянието, което светлината изминава за една година във вакуум.

Виж Звезда и Светлинна година

Сириус

Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.

Виж Звезда и Сириус

Силиций

Силиций (Silicium), Si е химичен елемент от група 14, период 3.

Виж Звезда и Силиций

Скорпион (съзвездие)

Скорпион (лат. „Scorpius“, астрологически знак 15п, уникод ♏) е едно от съзвездията от зодиака.

Виж Звезда и Скорпион (съзвездие)

Слънце

Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.

Виж Звезда и Слънце

Собствено движение

звездата на Барнард от 1985 до 2005 г. Собствено движение на 61 Лебед небесната сфера Собственото движение е астрономическа мярка за наблюдаваните от Слънчевата система промени в привидното местоположение на звезди или други небесни обекти спрямо абстрактния фон от по-далечни звезди.

Виж Звезда и Собствено движение

Спектрална линия

Непрекъснат спектър Емисионен линеен спектър Абсорбционен линеен спектър Спектрална линия се нарича тъмна или светла линия на фона на иначе хомогенен и непрекъснат оптичен спектър, която се дължи на наличието или на отсъствието на фотони в тесен честотен диапазон, сравняван със съседните му честоти.

Виж Звезда и Спектрална линия

Тихо Брахе

Тихо Брахе (Tycho Brahe) е известен датски астроном и алхимик.

Виж Звезда и Тихо Брахе

Термоядрен синтез

Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.

Виж Звезда и Термоядрен синтез

Уилям Хершел

Уилям Хершел (ФридрихВилхелм Хершел) (Friedrich Wilhelm Herschel; William Herschel) е английски астроном и композитор от немски произход.

Виж Звезда и Уилям Хершел

Фридрих Бесел

#виж ФридрихВилхелм Бесел.

Виж Звезда и Фридрих Бесел

Фридрих Георг Вилхелм фон Струве

Василий Яковлевич Струве (Василий Яковлевич Струве), роден ФридрихГеорг Вилхелм фон Струве (Friedrich Georg Wilhelm von Struve), е датски (германски) по рождение и руски астроном от известния род Струве.

Виж Звезда и Фридрих Георг Вилхелм фон Струве

Фотография

Фото студио Фотография (φως, φωτος – светлина и γραφω – пиша, писец, четка) се нарича процесът на създаване на изображения на реални обекти с помощта на светлината върху фоточувствителни материали (филм) или електронно.

Виж Звезда и Фотография

Хъбъл (телескоп)

#пренасочване Хъбъл (космически телескоп).

Виж Звезда и Хъбъл (телескоп)

Хипарх

ХипархНикейски (Ἳππαρχος) е древногръцки астроном, географ и математик от II век пр.н.е., често сочен като най-великия античен астроном.

Виж Звезда и Хипарх

Хорезъм

Хорезъм, също Хорезмия, е историческа държава в Средна Азия, намирала се около Аралско море на територията на днешен Каракалпакстан, платото Уст Юрт и до североизточните брегове на Каспийско море.

Виж Звезда и Хорезъм

Хелий

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.

Виж Звезда и Хелий

Цивилизация

Пирамидата на луната Теотихуакан, Мексико. Създаването на постройки от подобна големина изисква социална организация както при цивилизациите Руините на Мачу Пикчу – „изгубеният град на инките“ е най-големият символ на цивилизацията на инките Великата китайска стена, построена между 220 и 206 г.

Виж Звезда и Цивилизация

Центавър (съзвездие)

#пренасочване Кентавър (съзвездие).

Виж Звезда и Центавър (съзвездие)

Чандра

Художествено изображение на „Чандра“ на фона на мъглявина Рентгеновата обсерватория „Чандра“ е изкуствен астрономически спътник на Земята, оборудван с космически телескоп.

Виж Звезда и Чандра

Юпитер (планета)

Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.

Виж Звезда и Юпитер (планета)

Мъглявина

Хъбъл, 17 януари 1995 г. Мъглявината представлява междузвезден облак от прах, газ и плазма.

Виж Звезда и Мъглявина

Малка лисица

Малка лисица е бледо северно съзвездие, разположено в средата на Лятно-есенния триъгълник (триъгълника, образуван от ярките звезди Денеб, Вега и Алтаир).

Виж Звезда и Малка лисица

Малка мечка (съзвездие)

#пренасочване Малка мечка.

Виж Звезда и Малка мечка (съзвездие)

Млечен път

Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.

Виж Звезда и Млечен път

Момент на импулса

Момент на импулса (кинетичен момент, ъглов момент, орбитален момент) е физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос на симетрия.

Виж Звезда и Момент на импулса

Исак Нютон

Исак Нютон (Isaac Newton, на английски се произнася Айзък Нютън) е английски физик, математик, астроном, философ, алхимик и богослов.

Виж Звезда и Исак Нютон

Ибн Баджа

Абу-Бакр Мохамед ибн Яхия ибн Баджа (на арабски: أبو بكر محمد بن يحيى بن الصائغ), по-известен като Ибн Баджа и с латинската транскрипция на името си Авемпаче, е родоначалник на западно-арабския перипатетизъм.

Виж Звезда и Ибн Баджа

Желязо

Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).

Виж Звезда и Желязо

Звезда на Барнард

Звездата на Барнард е червено джудже на около 6 светлинни години от Земята в съзвездието Змиеносец.

Виж Звезда и Звезда на Барнард

Звезден куп

Звездният куп е група от десетки до стотици хиляди звезди, задържани от взаимната си гравитация и с предполагаем общ произход.

Виж Звезда и Звезден куп

Змиеносец (съзвездие)

Змиеносец (Ophiuchus латинска транскрипция на гръцкото име; по-рано се ползва преводът Serpentarius) е съзвездие, видимо от северното полукълбо.

Виж Звезда и Змиеносец (съзвездие)

Земя

Земята е третата планета в Слънчевата система.

Виж Звезда и Земя

Земята

#виж Земя.

Виж Звезда и Земята

Бетелгейзе

Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.

Виж Звезда и Бетелгейзе

Въглерод

Въглеродът (Carboneum, от латинската дума carbo – „въглища“; химичен символ С) е химичен елемент от 14 (или 4А) група, 2 период.

Виж Звезда и Въглерод

Вавилон

Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.

Виж Звезда и Вавилон

Водород

Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.

Виж Звезда и Водород

Гравитационен колапс

Схема на гравитационен колапс Гравитационен колапс в астрономията е активно свиване на звезда под въздействие на гравитацията.

Виж Звезда и Гравитационен колапс

Григориански календар

Григорианският календар (понякога наричан и Грегориански календар или „нов стил“) е съвременният международно признат светски календар, на който се основава и международният стандарт ISO 8601.

Виж Звезда и Григориански календар

Галактика

Сблъсък на галактики NGC 2207 и IC 2163. След милиарди години ще оцелее само едната от тях. Смята се, че по-голямата NGC 2207 (ляво) ще погълне по-малката IC 2163. Галактика (Γαλαξίας – Млечен път) е гравитационно свързана система от звезди, междузвезден газ и прах, плазма, а също и невидима тъмна материя.

Виж Звезда и Галактика

Глобула

au. Глобула е изолирана и относително малка тъмна мъглявина, съдържаща плътен космически прахи газ, от които е възможно да настъпи звездообразуване.

Виж Звезда и Глобула

Голямо куче

Голямо куче е съзвездие, разположено южно от небесния екватор.

Виж Звезда и Голямо куче

Древна Гърция

Древна Гърция или древногръцка цивилизация е период в историята на Гърция, но и на източното Средиземноморие, който започва след края на бронзовата епоха и преминава в елинистическа епоха след смъртта на Александър III Македонски (323 г.

Виж Звезда и Древна Гърция

Древен Египет

Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.

Виж Звезда и Древен Египет

Двойна звезда

Двойната звезда Албирео Двойната звезда е система от две звезди, отдалечени една от друга на неголямо разстояние.

Виж Звезда и Двойна звезда

Джордано Бруно

Джордано Бруно (Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монахдоминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.

Виж Звезда и Джордано Бруно

Джон Хершел

Джон Фредерик Уилям Хершел (John Frederick William Herschel), срещан като Хершъл, е английски учен – математик, астроном, химик и експериментален фотограф-изобретател, със значителни приноси и в областта на ботаниката.

Виж Звезда и Джон Хершел

Джеминиано Монтанари

Джеминиано Монтанари (1 юни 1633 – 13 октомври 1687) е италиански астроном, производител на лещи и привърженик на експерименталния подход към науката.

Виж Звезда и Джеминиано Монтанари

Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел

22 000 звезди. В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда.

Виж Звезда и Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел

Деутерий

Деутерият е стабилен изотоп на водорода.

Виж Звезда и Деутерий

Демокрит

Демокрит е древногръцки философ, последовател на Левкип и систематизатор на атомизма.

Виж Звезда и Демокрит

Едмънд Халей

Едмънд Халей (Edmond Halley) е английски астроном, физик и математик.

Виж Звезда и Едмънд Халей

Екзопланета

450px Екзопланета или извънслънчева планета е планета, която се намира извън Слънчевата система (т.е. в орбита около друга звезда, а не Слънцето).

Виж Звезда и Екзопланета

Еклиптика

Наблюдавано от Земята, в различни моменти от годината, Слънцето се проектира съответно в различни точки от небесната сфера Еклиптиката е сечението на равнината, в която лежи земната орбита, с небесната сфера.

Виж Звезда и Еклиптика

Епикур

Епикур (Ἐπίκουρος) е древногръцки философ, основоположник на епикурейството.

Виж Звезда и Епикур

Лунно затъмнение

Фотомонтаж на образите на Луната по време на пълното лунно затъмнение от февруари 2008 г. Червена луна при пълно лунно затъмнение в София на 15 юни 2011 Лунно затъмнение е астрономическо явление, при което видимият образ на Луната бива закрит напълно или частично от сянката на Земята.

Виж Звезда и Лунно затъмнение

Йозеф фон Фраунхофер

Йозеф фон Фраунхофер (Joseph von Fraunhofer) е германски учен, изобретател и предприемач, влязъл в историята на естествените науки със своите работи като физик, оптик и астроном.

Виж Звезда и Йозеф фон Фраунхофер

2 хилядолетие пр.н.е.

Второто хилядолетие обхваща периода от началото на 2000 пр.н.е. до края на 1001 пр.н.е. Старият Ориент през 13 век пр.н.е.

Виж Звезда и 2 хилядолетие пр.н.е.

Вижте също

Звезди

Звездна астрономия

Източници на светлина

, Чандра, Юпитер (планета), Мъглявина, Малка лисица, Малка мечка (съзвездие), Млечен път, Момент на импулса, Исак Нютон, Ибн Баджа, Желязо, Звезда на Барнард, Звезден куп, Змиеносец (съзвездие), Земя, Земята, Бетелгейзе, Въглерод, Вавилон, Водород, Гравитационен колапс, Григориански календар, Галактика, Глобула, Голямо куче, Древна Гърция, Древен Египет, Двойна звезда, Джордано Бруно, Джон Хершел, Джеминиано Монтанари, Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, Деутерий, Демокрит, Едмънд Халей, Екзопланета, Еклиптика, Епикур, Лунно затъмнение, Йозеф фон Фраунхофер, 2 хилядолетие пр.н.е..