Съдържание
49 отношения: Квантова хромодинамика, Приливна сила, Паскал (единица), Поляризация (вълни), Период на въртене, Периодична функция, Обща теория на относителността, Атомно ядро, Равенство на маса и енергия, Ракообразната мъглявина, Релативистично забавяне на времето, Рентгенови лъчи, Рентгеново лъчение, Създаване на двойка, Странен кварк, Силно ядрено взаимодействие, Слънце, Слънчева маса, Специална теория на относителността, Тесла, Тесла (единица), Уравнение на състоянието, Ултравиолетови лъчи, Фотон, Хеопсовата пирамида, Масов инерционен момент, Магнитна индукция, Магнитна левитация, Магнитно поле, Магеланови облаци, Млечния път, Морски фар, Момент на импулса, Изродена материя, Инфрачервени лъчи, Звезда, Звездна еволюция, Земя, Гравитационен колапс, Граница на Чандрасекар, Главна последователност, Горен кварк, Двойно лъчепречупване, Джослин Бел, Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, Долен кварк, Електрическо поле, Електромагнитен спектър, Луна.
- Класове звезди
Квантова хромодинамика
Квантова хромодинамика (КХД) в теоретичната физика е теорията на силното ядрено взаимодействие между кварки и глуони, фундаменталните частици, съставящи адрони като протони, неутрони и пиони.
Виж Неутронна звезда и Квантова хромодинамика
Приливна сила
Юпитер Приливната сила е вторичен ефект от силата на тежестта (гравитацията) и е причина за приливите.
Виж Неутронна звезда и Приливна сила
Паскал (единица)
Паскалът е единицата за налягане и механично напрежение в системата SI.
Виж Неутронна звезда и Паскал (единица)
Поляризация (вълни)
Поляризация е свойство на напречните вълни, което се отнася до геометричната ориентация на трептенията на съответната вълна.
Виж Неутронна звезда и Поляризация (вълни)
Период на въртене
В астрономията период на въртене е времето, за което един астрономически обект прави пълно завъртане около своята ос на въртене.
Виж Неутронна звезда и Период на въртене
Периодична функция
В математиката, периодична функция е функция, която повтаря стойностите си на определени интервали (периоди).
Виж Неутронна звезда и Периодична функция
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Неутронна звезда и Обща теория на относителността
Атомно ядро
неутрони Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент.
Виж Неутронна звезда и Атомно ядро
Равенство на маса и енергия
#пренасочване Еквивалентност на маса и енергия.
Виж Неутронна звезда и Равенство на маса и енергия
Ракообразната мъглявина
#виж Ракообразна мъглявина.
Виж Неутронна звезда и Ракообразната мъглявина
Релативистично забавяне на времето
Релативистично забавяне на времето е кинематичен ефект, описан от теорията на относителността, който се заключава в това, че за движещ се наблюдател, всички физични процеси протичат по-бавно, отколкото за неподвижен наблюдател, при отчитане на времето в неподвижна отправна координатна система.
Виж Неутронна звезда и Релативистично забавяне на времето
Рентгенови лъчи
#виж Рентгеново лъчение.
Виж Неутронна звезда и Рентгенови лъчи
Рентгеново лъчение
Рентгеновото лъчение (често наричано и Рентгенови лъчи) е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от 0,03 до 3 нанометра, което отговаря на честота от 30 до 30 000 PHz (1 PHz.
Виж Неутронна звезда и Рентгеново лъчение
Създаване на двойка
Създаване на двойка е образуването на елементарна частица и нейната античастица от неутрален бозон.
Виж Неутронна звезда и Създаване на двойка
Странен кварк
Странен кварк или s кварк (идва от символа, с който се означава – s) е третият най-лек от всички кварки, вид елементарна частица, и главна съставна част на материята.
Виж Неутронна звезда и Странен кварк
Силно ядрено взаимодействие
Силно ядрено взаимодействие (наричано понякога само силно взаимодействие) е едно от четирите фундаментални взаимодействия във физиката, наред с електромагнитното взаимодействие, слабото ядрено взаимодействие и гравитацията.
Виж Неутронна звезда и Силно ядрено взаимодействие
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Слънчева маса
Бетелгайзе (11,6 ± 5,0 ''M☉'') и синята Pistol Star (27,5 ''M☉''). Концентричните овали показват размера на орбитите на Нептун (синьо), Юпитер (червено) и Земя (сиво).
Виж Неутронна звезда и Слънчева маса
Специална теория на относителността
Специалната теория на относителността (СТО) е теория във физиката, описваща измерванията в инерциални отправни системи при еднаква стойност на скоростта на светлината (c) във всяка от тях, независимо от състоянието на движение на нейния източник, и превръща скоростта на светлината от свойство на определено явление във фундаментална характеристика на пространство-времето.
Виж Неутронна звезда и Специална теория на относителността
Тесла
#виж Тесла (единица).
Тесла (единица)
Тѐсла (символ T) е производна единица от SI за магнитна индукция (наричана също плътност на магнитния поток).
Виж Неутронна звезда и Тесла (единица)
Уравнение на състоянието
Уравнението на състоянието е термодинамично уравнение, съотнасящо променливите на състоянието, които описват състоянието на материята при определени физически условия, като например налягане, обем, температура или вътрешна енергия.
Виж Неутронна звезда и Уравнение на състоянието
Ултравиолетови лъчи
#пренасочване Ултравиолетово излъчване.
Виж Неутронна звезда и Ултравиолетови лъчи
Фотон
Фотон (φωτός – светлина) е елементарна частица, един от калибровъчните бозони, който е преносител на квант енергия на електромагнитното излъчване.
Хеопсовата пирамида
#виж Хеопсова пирамида.
Виж Неутронна звезда и Хеопсовата пирамида
Масов инерционен момент
В класическата механика, инерционният момент, наричан също масов инерционен момент или инерчен момент, (SI единици kg·m²·rad-2) е мярка за „съпротивата“, която едно тяло оказва на промяна в състоянието си на въртеливо движение.
Виж Неутронна звезда и Масов инерционен момент
Магнитна индукция
мини Магнитната индукция е векторна величина, която характеризира магнитното поле във всяка точка от пространството.
Виж Неутронна звезда и Магнитна индукция
Магнитна левитация
Левитиране на пиролитна диамагнитна въглеродна пластина Магнитна левитация, маглев, или магнитно окачване е метод, чрез който един обект е окачен или провесен над друг обект чрез използване на магнитно поле.
Виж Неутронна звезда и Магнитна левитация
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Виж Неутронна звезда и Магнитно поле
Магеланови облаци
Големият Магеланов облак Малкия Магеланов облак Магелановите облаци са двойка неправилни галактики джуджета, Голям Магеланов облак (ГМО) и Малък Магеланов облак (ММО), част от Местната група — групата галактики, от които е част и нашата, Млечния път.
Виж Неутронна звезда и Магеланови облаци
Млечния път
#виж Млечен път.
Виж Неутронна звезда и Млечния път
Морски фар
Морски Фар в Линдау (Бодензе) Морски фар в Лонг Бийч Айланд, Ню Джърси Морски фар е съоръжение във формата на кула със силна светлина на върха за обозначаване на морските пътища на плавателни съдове.
Виж Неутронна звезда и Морски фар
Момент на импулса
Момент на импулса (кинетичен момент, ъглов момент, орбитален момент) е физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос на симетрия.
Виж Неутронна звезда и Момент на импулса
Изродена материя
Изродената материя е много плътно състояние на фермионната материя, при което частиците трябва да заемат високи нива на кинетична енергия, за да удовлетворяват принципа на Паули.
Виж Неутронна звезда и Изродена материя
Инфрачервени лъчи
#вижИнфрачервено излъчване.
Виж Неутронна звезда и Инфрачервени лъчи
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Звездна еволюция
Звездната еволюция описва промяната на физичните характеристики на звездите с времето.
Виж Неутронна звезда и Звездна еволюция
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Гравитационен колапс
Схема на гравитационен колапс Гравитационен колапс в астрономията е активно свиване на звезда под въздействие на гравитацията.
Виж Неутронна звезда и Гравитационен колапс
Граница на Чандрасекар
Граница на Чандрасекар е горната граница на масата, при която звезда може да съществува като бяло джудже.
Виж Неутронна звезда и Граница на Чандрасекар
Главна последователност
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел Главната последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел е кривата, около която са разположени повечето звезди.
Виж Неутронна звезда и Главна последователност
Горен кварк
Горен кварк, или U-кварк, е елементарна частица описана от стандартния модел.
Виж Неутронна звезда и Горен кварк
Двойно лъчепречупване
пречупена под различен ъгъл. Двойно лъчепречупване е оптичното свойство на материалите, имащи показател на пречупване, зависещо от поляризацията и посоката на разпространение на светлината.
Виж Неутронна звезда и Двойно лъчепречупване
Джослин Бел
Сюзън Джослин Бел (Susan Jocelyn Bell), известна и като Джослин Бел Бърнел (с фамилия по съпруг), е северноирландска учена, физичка, дама-командор на Ордена на Британската империя, член на Кралското научно дружество и Кралското астрономическо дружество.
Виж Неутронна звезда и Джослин Бел
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
22 000 звезди. В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда.
Виж Неутронна звезда и Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Долен кварк
Долен кварк, или D-кварк, е кварк от първо поколение със заряд – (1/3)e.
Виж Неутронна звезда и Долен кварк
Електрическо поле
Електрическо поле (или електрично поле) е един от компонентите на електромагнитното поле, съществуващо в пространството около заредени частици.
Виж Неутронна звезда и Електрическо поле
Електромагнитен спектър
Електромагнитен спектър се нарича диапазонът (обхватът) на всички възможни електромагнитни излъчвания.
Виж Неутронна звезда и Електромагнитен спектър
Луна
Луната е единственият естествен спътник на Земята и петият по размери в Слънчевата система.
Вижте също
Класове звезди
- Асимптотичен клон на гигантите
- Бяло джудже
- Гигант (звезда)
- Главна последователност
- Двойна звезда
- Жълто джудже
- Звезда на Волф-Райе
- Кафяво джудже
- Магнетар
- Неутронна звезда
- Полярна звезда (астрономия)
- Променлива звезда
- Протозвезда
- Свръхгигант
- Хипергигант
- Червен гигант
- Червено джудже