Съдържание
60 отношения: G, Kg, Km, Култ към Слънцето, Кристиан Хюйгенс, Компостиране, Праистория, Протуберанс, Пионер (програма), Астрономическа единица, Атомно ядро, Абсолютна звездна величина, Алфа частица, НАСА, Невада, Ръкав Орион, Ра, СОХО (космически апарат), САЩ, Свръхнова, Сириус, Слънчев радиус, Слънчев вятър, Слънчева система, Слънчева корона, Слънчева енергия, Слънчево ядро, Слънчево затъмнение, Слънчево излъчване, Слънчево петно, Фотосфера, Хромосфера, Хидра (съзвездие), Хелиос, Чаша (съзвездие), Червен гигант, Червено джудже, Юлианска година, Магнитно поле, Млечен път, Мохаве (пустиня), Момент на импулса, Местен мехур, Металичност, Земя, Земя (планета), Бяло джудже, Бетелгейзе, Ват, Видима звездна величина, ... Разширете индекс (10 Повече ▼) »
- Източници на светлина
G
G, g e седмата буква от латинската азбука.
Виж Слънце и G
Kg
#виж килограм.
Виж Слънце и Kg
Km
#виж Километър.
Виж Слънце и Km
Култ към Слънцето
Култът към Слънцето или още и Слънчевия или Соларния култ е известен още от древността при различните народи и цивилизации.
Виж Слънце и Култ към Слънцето
Кристиан Хюйгенс
Кристиан Хюйгенс (Christiaan Huygens) е нидерландски механик, физик, астроном и математик, създател на вълновата теория на светлината.
Компостиране
Компост в ранна фаза Готов компост Компостирането е естествен екзотермичен процес, представляващ контролирано разграждане на органични материали чрез аеробен или анаеробен биологичен процес, в резултат на който се получава хумусоподобен материал, наречен компост (от латински componere – събирам заедно), в някои случаи наричан биотор.
Праистория
Праистория (етимологията на думата идва от латинското præ – преди и гръцкото ιστορία – история), първобитно общество (доисторическо общество), предистория е термин, използван да опише периода преди появата на писмеността, влязъл в употреба през XIX век.
Протуберанс
Протуберанси Протуберансите са проява на слънчевата активност и са най-големите образувания в слънчевата атмосфера.
Пионер (програма)
Плутон. Програмата Пионер (Pioneer program) е американска космическа програма за изследване на планетите в Слънчевата система от безпилотни космически апарати.
Виж Слънце и Пионер (програма)
Астрономическа единица
Астрономическа единица (международен символ au, среща се и a.u. и AU) е мерна единица за дължина, представляваща средното аритметично на минималното и максималното разстояние на Земята до Слънцето (афелий и перихелий) или приблизително средното разстояние между тях.
Виж Слънце и Астрономическа единица
Атомно ядро
неутрони Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент.
Абсолютна звездна величина
Абсолютна звездна величина в астрономията е видимата величина, каквато тя би била ако наблюдавахме светилото от разстояние 10 парсека.
Виж Слънце и Абсолютна звездна величина
Алфа частица
#пренасочване Алфа-частица.
НАСА
''„Синьото топче“'' е една от най-известните снимки на Земята. Заснета е от екипажа на Аполо 17 Първото изстрелване на ''Колумбия'' на 12 април 1981 Национално управление по въздухоплаване и изследване на космическото пространство, НАСА (National Aeronautics and Space Administration, NASA) е американска правителствена агенция, отговорна за националната програма за космически изследвания.
Виж Слънце и НАСА
Невада
Невада (Nevada) е щат, разположен в западните части на САЩ.
Виж Слънце и Невада
Ръкав Орион
Ръкав Орион (оранжев цвят), между Ръкав Стрелец и Ръкав Персей Ръкавът Орион (Orion Arm) е галактически ръкав на Млечния път, в който се намират Слънчевата система и Земята.
Ра
Ра (или Ре) според египетската митология е бог на Слънцето.
Виж Слънце и Ра
СОХО (космически апарат)
3D модел на СОХО. Атлас IIAS. СОХО (SOHO, Solar and Heliospheric Observatory, в превод: Обсерватория за наблюдаване на Слънцето и хелиосферата) е проект на Европейската космическа агенция (ЕКА) и НАСА с цел изучаване на вътрешната структура на Слънцето, неговата обширна атмосфера и произхода на слънчевия вятър, потока от силно йонизиран газ (плазма), който се излъчва непрекъснато далеч извън пределите на Слънчевата система.
Виж Слънце и СОХО (космически апарат)
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Виж Слънце и САЩ
Свръхнова
Остатък от свръхновата на Кеплер. Свръхнова, заснета от космическия телескоп Хъбъл В астрономията свръхнова (също супернова) се отнася до няколко вида звездни експлозии, пораждащи изключително ярки обекти, които постепенно избледняват в течение на няколко месеца или седмици.
Сириус
Орион (вдясно). Трите най-ярки звезди на снимката (Сириус, Бетелгейзе и Процион) образуват Зимния триъгълник. Художествено изображение на Сириус А и Б Сириус (α Canis Majoris; Алфа от Голямо куче) от съзвездието Голямо куче е най-ярката звезда на небосклона.
Виж Слънце и Сириус
Слънчев радиус
Слънчев радиус е измервателна единица в астрономията.
Слънчев вятър
Плазмата в слънчевия вятър среща хелиопаузата Слънчевият вятър е поток от заредени частици (т.е. плазма), който се изхвърля от горните слоеве на атмосферата на звезда.
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Слънчева корона
пълно слънчево затъмнение. Слънчевата корона е най-външния и силно разреден слой на атмосферата на Слънцето, разположен над хромосферата и се простира на разстояние равняващо се на десетки слънчеви радиуси.
Слънчева енергия
Слънцето – източник на нискоентропийна енергия. Слънчева радиация Карта на България Слънчевата енергия е излъчваната светлина и топлина от Слънцето.
Слънчево ядро
Илюстрация на слънчевата структура. Слънчевото ядро се счита, че се разпростира от центъра на Слънцето до 0,2 – 0,25 от слънчевия радиус.
Слънчево затъмнение
Слънчево затъмнение – Франция, 1999 г. Слънчево затъмнение e астрономично явление, при което Слънцето става изцяло или частично невидимо за земния наблюдател, скрито от диска на Луната.
Виж Слънце и Слънчево затъмнение
Слънчево излъчване
облаците, предизвиквайки крепускуларни лъчи. Слънчевото излъчване е съвкупността от електромагнитното и корпускулярното излъчване на Слънцето, което е основен източник на енергия и дневна светлина за Земята.
Виж Слънце и Слънчево излъчване
Слънчево петно
Гранулация на фотосферата и слънчеви петна – снимка във видимия спектър Слънчевото петно представлява част от повърхността на Слънцето, чиято температура е значително по-ниска от тази на околните области.
Фотосфера
Слънчеви петна и потъмняването на диска към периферията. Фотосфера e слоят от строежа на дадена звезда, който не е прозрачен и се приема за нейна повърхност.
Хромосфера
Пълното слънчево затъмнение от 11 август 1999 г. Снимка на Слънцето, направена през ''H''α филтър. Хромосферата е вторият от трите слоя на слънчевата атмосфера, имащ дебелина между 3000 и 5000 километра.
Хидра (съзвездие)
Хидра е най-голямото по площ съзвездие сред съвременните, както и едно от най-старите - то е и сред 48-те съзвездия, описани от Птолемей.
Виж Слънце и Хидра (съзвездие)
Хелиос
Хелиос (Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея.
Виж Слънце и Хелиос
Чаша (съзвездие)
Чаша е съзвездие в северното полукълбо.
Червен гигант
асимптотичния клон на гигантите. Червените гиганти са звезди от ниските спектрални класове с висока светимост, образуващи се в късен етап от звездната еволюция.
Червено джудже
Съгласно диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, червено джудже е малка и относително студена звезда от главната последователност, късен К или М спектрален клас.
Юлианска година
#виж Година.
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Мохаве (пустиня)
Мохаве (от исп. Mojave, по името на племето мохаве) е голяма пустиня, разположена в югозападната част на САЩ, предимно в южната част на щата Калифорния и малки части в Южна Невада, Западна Аризона и Югозападна Юта.
Момент на импулса
Момент на импулса (кинетичен момент, ъглов момент, орбитален момент) е физична величина, характеризираща твърдо тяло при въртенето му около дадена ос на симетрия.
Виж Слънце и Момент на импулса
Местен мехур
Схема на Местния мехур, включващ Слънцето и Бета Голямо куче, и съседния мехур, включващ Антарес Местният мехур е кухина в междузвездната среда на ръкава Орион от Млечния път, която включва Местния междузвезден облак, в който от своя страна се намират Слънчевата система и Земята.
Металичност
Кълбовидният звезден куп M80. Звездите в него са бедни на метали. Металичността е величина, с която в астрофизиката се описва изобилието на елементи в дадена звезда или друго космическо тяло, които са по-тежки от водорода и хелия.
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Слънце и Земя
Земя (планета)
#виж Земя.
Бяло джудже
Бяло джудже се нарича звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Бетелгейзе
Бѐтелгейзе (α Orioni, Алфа от Орион) е червен свръхгигант, намиращ се на около 700 светлинни години от Земята.
Ват
Ватметър – уред за измерване на електрическа мощност Ват (означава се със символа W) е мерната единица за измерване на мощност в Международната система единици (SI).
Виж Слънце и Ват
Видима звездна величина
Видимата звездна величина (m) на звезда, планета или друго небесно тяло е логаритмична мярка, отразяваща яркостта на наблюдаваното тяло.
Виж Слънце и Видима звездна величина
Галактичен център
Снимка на Галактичния център (горе вляво), направена с помощта на инфрачервени телескопи. Малка част от гигапикселова мозайка на сърцето на Млечния път. Галактичният център е центърът, около който се върти Млечния път.
Виж Слънце и Галактичен център
Главна последователност
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел Главната последователност в диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел е кривата, около която са разположени повечето звезди.
Виж Слънце и Главна последователност
Дженезис (космически апарат)
Апаратът Дженезис Космическият апарат Дженезис (Genesis) е първият опит да се съберат проби от слънчевия вятър и първата мисия, която се завръща с проби отвъд орбитата на Луната.
Виж Слънце и Дженезис (космически апарат)
Европейска космическа агенция
Европейската космическа агенция или ЕКА (Agence spatiale européenne или ASE, European Space Agency или ESA) е европейска междуправителствена организация за космически изследвания, основана през 1975 г.
Виж Слънце и Европейска космическа агенция
Лъв (съзвездие)
Лъв е съзвездие, видимо от северното полукълбо.
1989
Падането на Берлинската стена през нощта на 9 ноември 1989 г., е символ за край на Студената война и за революцията наречена есента на народите, която свали комунистическите правителствата в Централна и Източна Европа, знак за обединението на Германия година по-късно.
Виж Слънце и 1989
2 декември
2 декември е 336-ият ден в годината според григорианския календар (337-и през високосна година).
2001
2001 (MMI) година е обикновена година, започваща в понеделник според Григорианския календар и годината на змията според китайската астрология.
Виж Слънце и 2001
2004
Цунами от 2004 година (обхват). Заря за посрещането на 2004 година в Рио де Жанейро, Бразилия. 2004 (MMIV) е високосна година, започваща в четвъртък според Григорианския календар.
Виж Слънце и 2004
2008
2008 (MMVIII) е високосна година, започваща във вторник според Григорианския календар.
Виж Слънце и 2008
Вижте също
Източници на светлина
- Биолуминесценция
- Ефект на Черенков
- Звезда
- Зодиакална светлина
- Лагерен огън
- Луминесценция
- Огнехвъргачка
- Огън на свети Елм
- Подсвет
- Полярно сияние
- Светкавица (фотография)
- Светлинно замърсяване
- Свръхнова
- Слънце
- Слънчево излъчване
- Списък на най-ярките звезди
- Фойерверк
- Фотосфера