Съдържание
18 отношения: Кълбовиден звезден куп, Кинетична енергия, Потенциална енергия, Орион (мъглявина), Ро Змиеносец (мъглявина), Свръхмасивна черна дупка, Слънчева маса, Спирална галактика, Магнитно поле, Млечния път, Молекулярен облак, Инфрачервени лъчи, Звездна еволюция, Взаимодействащи галактики, Вириална теорема, Гравитация, Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел, Елиптична галактика.
Кълбовиден звезден куп
Кълбовидният звезден куп M80 Кълбовиден (още сферичен) звезден куп е кълбовидно струпване на звезди, които се въртят по орбита около центъра на галактическо ядро.
Виж Звездообразуване и Кълбовиден звезден куп
Кинетична енергия
Кинетичната енергия Т на едно тяло е мярка за неговото механично движение и се определя като следствие от Закона за запазване на енергията.
Виж Звездообразуване и Кинетична енергия
Потенциална енергия
Пример на превръщане на потенциална енергия в кинетична Потенциална енергия е вид енергия, свързана с положението, позицията на дадено тяло или система.
Виж Звездообразуване и Потенциална енергия
Орион (мъглявина)
Хъбъл Мъглявината Орион, позната още като M42 и NGC 1976, е дифузна мъглявина, разположена в съзвездието Орион.
Виж Звездообразуване и Орион (мъглявина)
Ро Змиеносец (мъглявина)
Мъглявината Ро Змиеносец е тъмна мъглявина от газ и прах, разположена на 1° южно от звездата Ро Змиеносец в съзвездието Змиеносец.
Виж Звездообразуване и Ро Змиеносец (мъглявина)
Свръхмасивна черна дупка
accessdate.
Виж Звездообразуване и Свръхмасивна черна дупка
Слънчева маса
Бетелгайзе (11,6 ± 5,0 ''M☉'') и синята Pistol Star (27,5 ''M☉''). Концентричните овали показват размера на орбитите на Нептун (синьо), Юпитер (червено) и Земя (сиво).
Виж Звездообразуване и Слънчева маса
Спирална галактика
Нормалната спирална галакика М-101 или NGC-5457 в Голяма мечка Пресечената спирална галакика NGC-1300 Спиралните галактики са съставени от ядро и спирални ръкави.
Виж Звездообразуване и Спирална галактика
Магнитно поле
Магнитното поле е векторно поле, което се създава от частици с ненулев магнитен момент (например от магнитния момент на електроните в атомите на постоянен магнит) или от промяната на електрическото поле във времето.
Виж Звездообразуване и Магнитно поле
Млечния път
#виж Млечен път.
Виж Звездообразуване и Млечния път
Молекулярен облак
Молекулярен облак в близост до мъглявината NGC 3372 – виждат се и формиращите се около него звезди. Молекулярен облак Barnard 68 на разстояние 500 светлинни години и диаметър от 0,5 светлинни години.
Виж Звездообразуване и Молекулярен облак
Инфрачервени лъчи
#вижИнфрачервено излъчване.
Виж Звездообразуване и Инфрачервени лъчи
Звездна еволюция
Звездната еволюция описва промяната на физичните характеристики на звездите с времето.
Виж Звездообразуване и Звездна еволюция
Взаимодействащи галактики
Монтаж на някои взаимодействащи галактики EЮА Взаимодействащи галактики (сблъскващи се галактики) са галактики, чиито гравитационни полета предизвикват взаимно смущение между галактиките.
Виж Звездообразуване и Взаимодействащи галактики
Вириална теорема
Вириалната теорема в механиката предоставя общо уравнение, което съотнася средната (по орбита) кинетична енергия на стабилна система от дискретни частици, ограничени от потенциални сили, със средната потенциална енергия на системата.
Виж Звездообразуване и Вириална теорема
Гравитация
Гравитацията (също гравитационно взаимодействие, всемирно привличане, универсално притегляне; gravitas – „тежест“) е природно явление, в резултат на което всички обекти, притежаващи маса или енергия – включително планети, звезди, галактики и дори светлината – се привличат (или гравитират) един към друг.
Виж Звездообразуване и Гравитация
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
22 000 звезди. В звездната астрономия, диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел (съкращавана като Х-Р диаграма) показва математическата връзка между абсолютната величина, светимостта, спектралния клас и повърхностната температура на една звезда.
Виж Звездообразуване и Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел
Елиптична галактика
Елиптична галактика гигант ESO 325-G004. Елиптичните галактики са най-старите, яйцевидни или кръгли галактики, съдържащи трилиони звезди.