Съдържание
45 отношения: Квантова механика, Киселина, Пьотър Капица, Природен газ, Подложка (електроника), Периодична система, Пенингова смес, Атомно ядро, Абсолютна нула, Алфа частица, Натрий, Неон, Радиоактивност, Робърт Ричардсън, Редкоземен елемент, САЩ, Свръхпроводимост, Слънцето, Температура на топене, Теория на Големия взрив, Уилям Рамзи, Хейке Камерлинг Онес, Хелиос, Ърнест Ръдърфорд, Юпитер (планета), Материя (физика), Млечен път, Инертен газ, Жул Жансен, Звезда, Земя, Земята, Земна мантия, Бозе-Айнщайнова кондензация, Вселена, Ван дер Ваалс, Вискозитет, Водород, Везувий, Големия взрив, Дъглас Ошероф, Дирижабъл, Дейвид Лий, Луната, Литий.
- Благородни газове
- Водолазно оборудване
Квантова механика
Квантовата механика е фундаментална физична теория, раздел от теоретичната физика, описващ поведението на елементарните частици и физичните явления, съпоставими по големина с константата на Планк.
Киселина
Химична реакция на цинк, който е преходен метал, със солна киселина Киселините са вещества, които участват в химични реакции с основи, приемайки електрони отдадени от основите.
Виж Хелий и Киселина
Пьотър Капица
Пьотър Леонидович Капица (Пётр Леонидович Капица) е руски физик, академик, носител на Нобелова награда за физика за 1978 година.
Природен газ
Природният газ е смес от газове, образували се в недрата на Земята при анаеробното разлагане на органични вещества.
Подложка (електроника)
Подложка Подложка (пластина) (wafer) е тънка пластина от полупроводников материал (например силиций) която се използва при производството на интегрални схеми и слънчеви батерии и други полупроводникови елементи.
Виж Хелий и Подложка (електроника)
Периодична система
мини Менделеев, портрет от Иля Репин (1885 г.) Един от вариантите на периодичната таблица на Менделеев Периодичната система (наричана още таблица на Менделеев) представлява класификация на химичните елементи по техния атомен номер (тоест броя на протоните), електронната конфигурация и повтарящите се химични свойства.
Виж Хелий и Периодична система
Пенингова смес
Пенинговата смес (Penning mixture) носи наименованието си от името на откривателя си Франс Микел Пенинг (Frans Michel Penning).
Атомно ядро
неутрони Атомното ядро е центърът на атома, в който е съсредоточена основната му маса и неговата структура определя химическия елемент.
Абсолютна нула
Абсолютната нула е най-ниската теоретично възможна температура по скалата на Келвин, която едно тяло може да има.
Алфа частица
#пренасочване Алфа-частица.
Натрий
Натрият (Na) е мек, сребристосив алкален метал с пореден номер 11, член на първа група в трети период на периодичната система, чието атомно тегло е 22,989768 u. Той е по-лек от водата, пластичен и с метален блясък.
Виж Хелий и Натрий
Неон
Неонът (νέον, „нов“) е химичен елемент с атомен номер 10 и атомна маса 20,1797 u, означаван със символа Ne.
Виж Хелий и Неон
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Робърт Ричардсън
Робърт Колеман Ричардсън (Robert Coleman Richardsonе американск физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Редкоземен елемент
Редкоземните елементи (също редкоземни метали) са група от 17 химични елемента в периодичната система, обхващаща 15-те лантаноида плюс скандий и итрий.
Виж Хелий и Редкоземен елемент
САЩ
#виж Съединени американски щати.
Виж Хелий и САЩ
Свръхпроводимост
Свръхпроводимостта е физическа характеристика на някои материали при ниски температури.
Слънцето
#виж Слънце.
Виж Хелий и Слънцето
Температура на топене
Температурата на топене е температурата, при която даден материал преминава от твърдо в течно агрегатно състояние.
Виж Хелий и Температура на топене
Теория на Големия взрив
сингулярност. Пространството се е разширило оттогава насам, поради което ни изглежда, че звездите и галактиките са се отдалечили едни от други. Големият взрив е космологична научна теория, описваща ранното развитие на Вселената.
Виж Хелий и Теория на Големия взрив
Уилям Рамзи
Сър Уилям Рамзи (William Ramsay) е шотландски химик.
Хейке Камерлинг Онес
Хейке Камерлинг Онес (Heike Kamerlingh Onnes) е нидерландски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1913 г.
Виж Хелий и Хейке Камерлинг Онес
Хелиос
Хелиос (Ηλιος) в древногръцката митология е бог на Слънцето, брат на богинята на Луната Селена и розовопръстата богиня на зората Еос, син на титаните Хиперион и Тея.
Виж Хелий и Хелиос
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Юпитер (планета)
Юпитер е петата по отдалеченост от Слънцето планета и най-голямата (с голяма преднина) в Слънчевата система.
Материя (физика)
Тази статия е за понятието, използвано във физиката и химията.
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Инертен газ
#виж Благороден газ.
Жул Жансен
Пиер Жул Сезар Жансен (Pierre Jules César Janssen), известен като Жул Жансен, е френски астроном, член на Френската академия на науките и на Лондонското кралско научно дружество.
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Хелий и Звезда
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Хелий и Земя
Земята
#виж Земя.
Виж Хелий и Земята
Земна мантия
Мантията е част от космически обект.
Бозе-Айнщайнова кондензация
Разпределение на скоростите в свръхохладен газ от рубидиеви атоми, потвърждаващ откриването на нова форма на материята, кондензацията на Бозе-Айнщайн. Първото разпределение отговаря на момента преди появата на Бозе-Айнщайновата кондензация.
Виж Хелий и Бозе-Айнщайнова кондензация
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Хелий и Вселена
Ван дер Ваалс
#виж Йоханес ван дер Ваалс.
Вискозитет
Изливане на флуид с малък вискозитет (вляво) и голям вискозитет (вдясно) Вискозитетът е мярка за съпротивлението на флуид срещу преместването на едни негови пластове спрямо други.
Водород
Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.
Виж Хелий и Водород
Везувий
Вулканът Везувий (Vesuvio) се извисява на височина 1281 m над морското ниво, близо до Неаполитанския залив, Италия.
Виж Хелий и Везувий
Големия взрив
#виж Теория на Големия взрив.
Дъглас Ошероф
50px Дъглас Дийн Ошероф (Douglas Dean Osheroff) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Дирижабъл
USS Akron (ZRS-4) по време на полет на 2 ноември 1931 г. Дирижабъл (dirigeable, управляем) е вид летателен апарат.
Дейвид Лий
Дейвид Лий (David Lee) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1996 г.
Луната
#виж Луна.
Виж Хелий и Луната
Литий
Литият е химичен елемент със символ Li и атомен номер 3.
Виж Хелий и Литий
Вижте също
Благородни газове
Водолазно оборудване
- Хелий
- Шнорхел