Съдържание
68 отношения: Born This Way (песен), Maffei 1, NGC 3324, S-процес, Кафяво джудже, Карл Лудвиг Хардинг, Кислород, Клайд Томбо, Протозвезда, ПФК „Левски“ (София), Плазма, По море със Снарк, Поповски партизански отряд, Период 1 на периодичната система, Осветление, Обща теория на относителността, Астрономически обект, Асимптотичен клон на гигантите, Атом, Ацтеки, Агрегатно състояние, Азот, Алуминий, Анаксагор, Апсида (астрономия), Никола Луи дьо Лакай, Неутронна звезда, Съдбата на Вселената, Субраманиан Чандрасекар, Свръхгигант, Сол Пърлмутър, Списък на екзопланети, Сесилия Пейн-Гапошкин, Тъмна галактика, Трансмутация, Тройна хелиева реакция, Термоядрен синтез, Ускорение (роман), Уравнение на Саха, Уилям Алфред Фаулър, Ултравиолетово излъчване, Фридрих Вилхелм Бесел, Фред Хойл, Физика/Раздели, Хеспериди, Хелий, Хенри Ръсел, Юрбен Льоверие, Метал, Желязо, ... Разширете индекс (18 Повече ▼) »
Born This Way (песен)
„Born This Way“ (от английски: „Родена по този начин“) е песен на американската певица Лейди Гага, пилотен сингъл от втория ѝ студиен албум със същото име.
Виж Звезда и Born This Way (песен)
Maffei 1
Maffei 1 е елиптична галактика в съзвездието Касиопея.
NGC 3324
Звездният куп NGC 3324, заснет през телескоп в обсерваторията Сила в Чили NGC 3324 е разсеян звезден куп в мъглявината NGC 3372 в съзвездието Кил.
S-процес
s-процес, действащ в диапазона от Ag до Sb. s-процесът, наричан също процес на бавно поглъщане на неутрони, е форма на нуклеосинтез, която протича в звездите при наличие на относително ниска неутронна плътност и междинни температури.
Кафяво джудже
Кафявите джуджета са звезди с маса между 1 и 8 процента от тази на Слънцето.
Карл Лудвиг Хардинг
Карл Лудвиг Хардинг (Karl Ludwig Harding) е германски астроном, открил астероида Юнона от Главния Астероиден пояс.
Виж Звезда и Карл Лудвиг Хардинг
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Клайд Томбо
Клайд Уѝлям То̀мбо (Clyde William Tombaugh) е американски астроном, известен най-вече с откриването на Плутон през 1930 г.
Протозвезда
Протозвезда (първозвезда) е началният стадий от звездната еволюция.
ПФК „Левски“ (София)
ПФК „Левски“ София е български професионален футболен отбор от София, основан на 24 май 1914 г.
Виж Звезда и ПФК „Левски“ (София)
Плазма
Главният електрод на плазмена лампа Плазма (πλάσμα, „нещо оформено“) е едно от четирите фундаментални агрегатни състояния на веществото, наред с твърдото, течното и газообразното състояние.
Виж Звезда и Плазма
По море със Снарк
„По море със Снарк“ (The Cruise of the Snark) е автобиографична пътеписна книга на американския писател Джек Лондон от 1911 година.
Виж Звезда и По море със Снарк
Поповски партизански отряд
Партизански паметник с. Берковски Поповският партизански отряд е подразделение на Девета Шуменска въстаническа оперативна зона на НОВА по време на партизанското движение в България (1941-1944).
Виж Звезда и Поповски партизански отряд
Период 1 на периодичната система
Период 1 на периодичната система е първият от редовете (периодите) на периодичната система.
Виж Звезда и Период 1 на периодичната система
Осветление
Осветление на хотел „Екскалибур“ в Лас Вегас, САЩ Осветление е изкуствена или естествена светлина, която осигурява осветеност на вътрешността на сгради или навън на паркове, стадиони и други.
Обща теория на относителността
Двуизмерен образ на изкривяването на пространство-времето. Наличието на материя променя геометрията на пространство-времето, тази (изкривена) геометрия се интерпретира като гравитация.
Виж Звезда и Обща теория на относителността
Астрономически обект
Астрономически обект или небесен обект е естествено физическо тяло, асоциация или структура, която съществува в наблюдаваната вселена.
Виж Звезда и Астрономически обект
Асимптотичен клон на гигантите
Диаграма на Херцшпрунг-Ръсел: асимптотичният клон на гигантите за звезди с 2 пъти масата на Слънцето е отбелязан с ''AGB'' Асимптотичният клон на гигантите е област от Диаграмата на Херцшпрунг-Ръсел, включващ еволюиращи звезди с малка до средна маса.
Виж Звезда и Асимптотичен клон на гигантите
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Звезда и Атом
Ацтеки
Ацтеките са етническа група, населявала териториите на днешно Мексико и създала своя цивилизация през 14 – 16 век.
Виж Звезда и Ацтеки
Агрегатно състояние
Четирите основни агрегатни състояния – по посока на часовниковата стрелка от горния ляв ъгъл: твърдо, течно, плазма и газ, представени от ледена скулптура, капка вода, електрическа дъга от трансформатор на Тесла и въздухоколо облаците Агрегатно състояние е състояние на веществото, което се характеризира с определени качествени свойства.
Виж Звезда и Агрегатно състояние
Азот
Азотът е химичен елемент с атомен номер 7 и означение N. Намира се в 15 (5A) група, втори период на периодичната система и при обикновени условия е двуатомен газ с атомна маса 14,00674.
Виж Звезда и Азот
Алуминий
Алуминият е химичен елемент, метал от група 13 и период 3 на периодичната система.
Анаксагор
Анаксагор е древногръцки, предсократически философ, представител на йонийската школа и основоположник на философския живот в Древна Атина, където живее около 30 години, докато не е прогонен от града, след като е обвинен в безбожие.
Апсида (астрономия)
В астрономията, апсидата на дадено тяло е точката от елиптичната орбита на дадено тяло, имаща най-голямо или най-малко разстояние до барицентъра на системата.
Виж Звезда и Апсида (астрономия)
Никола Луи дьо Лакай
Никола Луи дьо Лакай (Nicolas Louis de Lacaille) е френски астроном и свещеник, живял през XVIII век.
Виж Звезда и Никола Луи дьо Лакай
Неутронна звезда
Първото наблюдаване на неутронна звезда във видима светлина. Неутронната звезда е RX J1856.5-3754. Неутронните звезди са вид звезди, най-често срещаните в края на звездната еволюция.
Съдбата на Вселената
Крайната съдба на Вселената е тема във физическата космология, чиито теоретични ограничения позволяват да бъдат описани и оценени възможните сценарии за еволюцията и крайната съдба на Вселената.
Виж Звезда и Съдбата на Вселената
Субраманиан Чандрасекар
Субраманиан Чандрасекар (சுப்பிரமணியன் சந்திரசேகர்; सुब्रह्मण्यन् चंद्रशेखर; Subrahmanyan Chandrasekhar) е американски астрофизик и физик-теоретик от индийски произход, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.
Виж Звезда и Субраманиан Чандрасекар
Свръхгигант
Свръхгигантите са категория звезди, в която попадат най-масивните и най-ярки звезди.
Сол Пърлмутър
Сол Пърлмутър (Saul Perlmutter) е американски физик и астроном, носител на Нобелова награда за физика за 2011 г.
Списък на екзопланети
Екзопланета е планета, която се намира извън Слънчевата система.
Виж Звезда и Списък на екзопланети
Сесилия Пейн-Гапошкин
Сесилия Хелена Пейн-Гапошкин (10 май 1900 г. – 7 декември 1979 г.) е британска и американска астрономка и астрофизичка, известна с теорията за химическия състав на звездите, според която те се състоят главно от водород и хелий, която тя излага през 1925 г.
Виж Звезда и Сесилия Пейн-Гапошкин
Тъмна галактика
Тъмната галактика е хипотетична галактика, с много малко или без звезди.
Трансмутация
Трансмутацията е превръщането на един химичен елемент в друг, най-често в резултат на ядрена реакция.
Тройна хелиева реакция
Схема на тройна хелиева реакция Тройната хелиева реакция е процес на ядрен синтез, протичащ в някои звезди, при който три ядра на хелий-4 се обединяват в ядро на въглерод-12.
Виж Звезда и Тройна хелиева реакция
Термоядрен синтез
Пример за ядрен синтез между деутерий и тритий Термоядреният синтез (също така се употребява ядрен синтез) е вид ядрена реакция, при която две или повече атомни ядра се сливат, образувайки по-тежко ядро.
Виж Звезда и Термоядрен синтез
Ускорение (роман)
„Ускорение“ е научно-фантастичен роман от канадския писател Робърт Уилсън.
Виж Звезда и Ускорение (роман)
Уравнение на Саха
Уравнението на Саха, известно също като уравнение на Саха-Ленгмюр се отнася до степента на йонизация на газ или (плазма), намиращи се в топлинно равновесие, като функция на температурата, налягането и йонизационната енергия на атомите.
Виж Звезда и Уравнение на Саха
Уилям Алфред Фаулър
Уилям Алфред Фаулър (William A. Fowler) е американски физик, носител на Нобелова награда за физика за 1983 г.
Виж Звезда и Уилям Алфред Фаулър
Ултравиолетово излъчване
Преносима UV лампа Ултравиолетовите лъчи (UV) са електромагнитно излъчване с дължина на вълната по-малка от тази на видимата светлина, но по-голяма от тази на рентгеновите лъчи, между 10 и 400 nm, и с енергия между 3,10 и 124 електронволта.
Виж Звезда и Ултравиолетово излъчване
Фридрих Вилхелм Бесел
ФридрихВилхелм Бесел (Friedrich Wilhelm Bessel) е германски астроном, математик и геодезист, един от най-известните немски учени през 19 век.
Виж Звезда и Фридрих Вилхелм Бесел
Фред Хойл
Сър Фред Хойл (Fred Hoyle) е британски астроном, член на Британското кралско научно дружество.
Физика/Раздели
Таблицата по-долу изброява много от разделите и подразделите на физиката, заедно с теориите и концепциите, с които те си служат.
Хеспериди
Хесперидите в древногръцката митология са група нимфи, представяни като дъщери на титана Атлант и нимфата Хесперида (или Хеспера; същата е описвана и като дъщеря на бог Хеспер, а той, от своя страна, и като баща на Хесперидите - от богинята на нощта Никта), както и като сродни на горгоните и граите - деца на морското божество Форкис и сестра му Кето.
Хелий
Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.
Виж Звезда и Хелий
Хенри Ръсел
Хенри Норис Ръсел (Henry Norris Russell) е американски астроном.
Юрбен Льоверие
Юрбен Льоверие (Urbain Le Verrier) е френски математик и астроном, който специализира в небесната механика.
Метал
Желязото, на снимката във вид на фрагменти и кубче с обем 1 cm3, е пример за химичен елемент, който е метал Метална сосиера, изработена от неръждаема стомана – сплав, съставена главно от желязо, въглерод и хром Металите („мина, метал“) са група вещества, които в чист вид имат блестяща повърхност и провеждат относително добре електричество и топлина.
Виж Звезда и Метал
Желязо
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).
Виж Звезда и Желязо
Звезда (пояснение)
Звезда може да се отнася за.
Виж Звезда и Звезда (пояснение)
Звезди
#виж Звезда.
Виж Звезда и Звезди
Български шевици
Шевица, Варненско Шевица, Казанлъшко Мотив от ръкав на риза Българските шевици са красива бродерия върху дрехите.
Бяло джудже
Бяло джудже се нарича звезда с маса, непревишаваща границата на Чандрасекар, лишена от собствен източник на термоядрена енергия.
Братска могила (Пловдив)
Братската могила (Пантеон „Братска могила“) е мемориален комплекс в Пловдив, посветен на падналите за Освобождението на България от османско владичество и по време на Балканските, Първата световна и Втората световна войни.
Виж Звезда и Братска могила (Пловдив)
Водород
Водородът е химичен елемент, отбелязван със символа H и има атомен номер 1 в периодичната система.
Виж Звезда и Водород
Граница на Чандрасекар
Граница на Чандрасекар е горната граница на масата, при която звезда може да съществува като бяло джудже.
Виж Звезда и Граница на Чандрасекар
Джордано Бруно
Джордано Бруно (Giordano Bruno), роден Филипо Бруно, известен още като Бруно от Нола или Бруно Ноланеца, е италиански монахдоминиканец, философ, астроном, математик и драматург, който първи отстоява идеята за безкрайността на Вселената.
Джон Смийтън
Джон Смийтън (John Smeaton) е английски инженер, известен със строителството на мостове, канали, пристанища и морски фарове.
Деклинация
В астрономията деклинацията (dec) е една от двете координати в екваториалната координатна система.
Естествени спътници на Марс
Марс има два естествени спътника, Фобос и Деймос, за които се предполага, че са прихванати астероиди.
Виж Звезда и Естествени спътници на Марс
Едуин Хъбъл
Едуин Пауъл Хъбъл (Edwin Powell Hubble, произнася се по-близо до Хабл; 20 ноември 1889 – 28 септември 1953) е американски астроном.
Емблема на Италия
Емблемата на Италианската република (Emblema della Repubblica Italiana) е приета като държавен символ на страната официално на 5 май 1948 година.
Виж Звезда и Емблема на Италия
Еньова буля
Етнографския музей в Бургас, 2006 г. Еньова буля е български народен момински обичай.
Еос
Еос (Ἠώς или Ἕως) в древногръцката митология е богиня на зората, в римската митология е позната като Аврора.
Виж Звезда и Еос
Лернейска хидра
Лернейската хидра е чудовище от древногръцката митология, с тяло на змия (или на гигантски многокрак гущер) и девет глави на дракон.
Йохан Кеплер
Йохан Кеплер (Johannes Kepler) е германски математик, астроном и астролог.
Йохан Региомонтан
Йохан Мюлер фон Кьонигсберг (Johannes Müller von Königsberg), познат като Региомонтан, е един от най-значимите германски астрономи и математици от 15 век.
Виж Звезда и Йохан Региомонтан