Съдържание
42 отношения: Култура на шнуровата керамика, Първи преходен период на Древен Египет, Пирамиди в Гиза, Архаичен период на Египет, Абак (сметало), Акадска империя, Нулева династия на Древен Египет, Нармер, Ной, Старо царство, Саргон Велики, Синтащинска култура, Трета династия на Древен Египет, Ур, Урук, Хефрен, Хеопс, Цикладска цивилизация, Четвърта династия на Древен Египет, Шумер, Шеста династия на Древен Египет, Ямна култура, Матусал, Микерин, Минойска цивилизация, Мескаламдуг, Месопотамия, Метрология, Индска цивилизация, Индоевропейци, Вавилон, Гърция, Гилгамеш, Древен Египет, Джосер, Египет, Египетски пирамиди, Егейски острови, Еладски период, Енох, 2001 пр.н.е., 3000 пр.н.е..
- Хилядолетия
Култура на шнуровата керамика
Културата на шнуровата керамика, още наричана Култура на бойните брадви (секири) е огромен европейски археологически хоризонт, който започва в края на новокаменната епоха (неолит), процъфтява през каменно-медната епоха (енеолит), за да достигне кулминация в началото на бронзовата епоха, развивайки се в различните територии от около 3200–2900 г.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Култура на шнуровата керамика
Първи преходен период на Древен Египет
Първият преходен период на Древен Египет (2170 – 2040 пр.н.е.) е съвременен термин, който се използва, за да се обозначат годините, които разделят Старото от Средното царство.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Първи преходен период на Древен Египет
Пирамиди в Гиза
Пирамидите в Гиза (اهرامات الجيزه) са група древноегипетски пирамидални гробници, разположени на платото Гиза в Египет, на западния бряг на река Нил.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Пирамиди в Гиза
Архаичен период на Египет
Архаичният период, или Ранно царство, е първият династически период в историята на Древен Египет.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Архаичен период на Египет
Абак (сметало)
Реконструкция на римски абак Абак (сметало) (abacus – дъска) е дъска за смятане използвана за аритметични изчисления приблизително от V век преди новата ера в Древна Гърция, Рим и Китай.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Абак (сметало)
Акадска империя
Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Акадска империя
Нулева династия на Древен Египет
Печат на Нулевата династия Нулевата династия на Древен Египет е част от т.нар.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Нулева династия на Древен Египет
Нармер
Нармер е египетски фараон, управлявал през 32 век пр.н.е. Смята се, че е наследил преддинастичния владетел Скорпион.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Нармер
Ной
Ной (נוֹחַ, хакодеш) e старозаветен патриарх, син на Ламех.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Ной
Старо царство
Старото царство е период от историята на Древен Египет, който се простира от около 2686 до 2181 година пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Старо царство
Саргон Велики
Саргон Акадски или Саргон Велики (Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Саргон Велики
Синтащинска култура
Синтащинска култура или Културата „Синтаща“ (Синташтинская культура, Sintashta culture), съществувала около 2050–1900 пр.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Синтащинска култура
Трета династия на Древен Египет
Трета династия на Древен Египет е първата династия на Старото Царство.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Трета династия на Древен Египет
Ур
УрTrevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Ур
Урук
Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Урук
Хефрен
Хефрен (или Хафра, Кафре) е четвъртият фараон от четвъртата династия, син на Хофу, брат на Джедафре и баща на Микерин.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Хефрен
Хеопс
Хеопс, (също Хофу или Хуфу) е вторият фараон от четвъртата династия, син на Снофру и баща на фараоните Хефрен и Раджедеф.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Хеопс
Цикладска цивилизация
Цикладски идол Цикладската цивилизация е археологическа култура на бронзовата епоха, съществувала през 3 – 2 хилядолетие пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Цикладска цивилизация
Четвърта династия на Древен Египет
IV династия е династия фараони, управлявали Египет през 27 – 26 век пр.н.е. Това е първият период на разцвет на Древен Египет, известен със строителството на пирамидите край днешния град Гиза.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Четвърта династия на Древен Египет
Шумер
Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Шумер
Шеста династия на Древен Египет
Трета, Четвърта, Пета и Шеста династия често днес се групират под името Старо царство.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Шеста династия на Древен Египет
Ямна култура
3500 г. пр.н.е. Ямната култура е археологическа култура от периода 3600 – 2300 г.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Ямна култура
Матусал
Изображение на Матусал в църквата „Сан Хуан Баутиста“ в Карбонеро ел Майор, провинция Сеговия, Испания. Савската царица, Адам и Ева. Матусал (מְתוּשֶׁלַח – Mетушелах, „Човек от дротик“ или „Човек от Села“) е библейски персонаж и фигура в юдаизма, християнството и исляма.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Матусал
Микерин
Микерин или Менкаура (Мен-Кау-Ре) е фараон от четвърта династия (около 2620 пр.н.е. – 2480 пр.н.е.). По негово нареждане е построена третата и най-малката от пирамидите в Гиза.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Микерин
Минойска цивилизация
Карта на селищата в минойски Крит Минойската цивилизация (или Критско-минойската цивилизация) е егейска цивилизация от бронзовата епоха, зародила се на средиземноморския остров Крит и развивала се между 2600 и 1100 г.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Минойска цивилизация
Мескаламдуг
Мескаламдуг (шумер. „Герой на добрата страна“) е един от първите царе (лугали) на шумерския град Ур, владетел от XXVI век пр.н.е. В „Шумерския царски списък“ не се споменава, вероятно защото е владеел само Ур, а не цял Шумер.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Мескаламдуг
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Месопотамия
Метрология
Метрология (μέτρον + λόγος – мярка + мисъл, причина) е наука за измерването, методите и средствата на измерване.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Метрология
Индска цивилизация
Териториален обхват на Индската цивилизация (в зелено) Индската цивилизация, наричана по главния си център Харапа още Харапска цивилизация е една от общо трите с Древен Египет и Шумер най-древни цивилизации в историята на човечеството.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Индска цивилизация
Индоевропейци
Миграция на индоевропейските народи (4000 – 1000 г. пр.н.е) Индоевропейци, в немскоезичната историография „индогермани“ (Indogermanen), е сборно наименование за всички исторически и съвременни народи, които говорят един от индоевропейските езици.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Индоевропейци
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Вавилон
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Гърция
Гилгамеш
Гилгамеш е шумерски и акадски митологико-епичен герой.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Гилгамеш
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Древен Египет
Джосер
Джосер (ок. 2600 пр.н.е.) е вторият и най-известен владетел на Древен Египет от III династия.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Джосер
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Египет
Египетски пирамиди
Хеопсовата пирамида. Трите малки пирамиди отпред са помощни структури към пирамидата на Микерин. Египетските пирамиди са архитектурни структури, изградени в Древен Египет от каменни блокове.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Египетски пирамиди
Егейски острови
Егейски острови Егейските острови (Νησιά Αιγαίου; Ege Adaları) са група острови в Егейско море, обградени от континенталните земи на Гърция на запад, и север и Турция на изток, и остров Крит на юг.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Егейски острови
Еладски период
Еладският период е съвременен термин от археологията и историята на изкуството, който обхваща бронзовата епоха (III – II хил. пр.н.е.) в континенталната част на днешна Гърция (Пелопонес, Атика и т.нар.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Еладски период
Енох
Енохв религията е син на Иаред праотец на Ной и потомък на първия човек Адам.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и Енох
2001 пр.н.е.
#виж 21 век пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и 2001 пр.н.е.
3000 пр.н.е.
#виж 30 век пр.н.е.
Виж 3 хилядолетие пр.н.е. и 3000 пр.н.е.
Вижте също
Хилядолетия
- 1 хилядолетие
- 1 хилядолетие пр.н.е.
- 10 хилядолетие пр.н.е.
- 11 хилядолетие пр.н.е.
- 12 хилядолетие пр.н.е.
- 13 хилядолетие пр.н.е.
- 14 хилядолетие пр.н.е.
- 15 хилядолетие пр.н.е.
- 2 хилядолетие
- 2 хилядолетие пр.н.е.
- 3 хилядолетие
- 3 хилядолетие пр.н.е.
- 4 хилядолетие пр.н.е.
- 5 хилядолетие пр.н.е.
- 6 хилядолетие пр.н.е.
- 7 хилядолетие пр.н.е.
- 8 хилядолетие пр.н.е.
- 9 хилядолетие пр.н.е.
- Хилядолетие