Съдържание
86 отношения: Куме, Кратерно езеро, Кралство Италия, Кафяви горски почви, Карл Велики, Кадибона (проход), Калабрия, Канелени горски почви, Капри (остров), Климат, Корсика, Паданска низина, Папска държава, Планинска верига, Планински проход, Планина, Понте Векио, Остготско кралство, Овощна градина, Арно, Адриатическо море, Алувиално-ливадни почви, Алпи, Апенински планини, Наводнение, Низина, Ново време, Неапол, Неаполитански залив, Неаполитанско кралство, Равнина (география), Рим, Римска република, Римска империя, Речна мрежа, Река, Република, Субтропичен климат, Средиземно море, Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми, Средновековие, Сардиния, Сан Марино, Сицилия, Скала, Тразименско езеро, Таранто, Тарентски залив, Тиренско море, Тибър, ... Разширете индекс (36 Повече ▼) »
- География на Италия
- География на Сан Марино
- Полуострови в Италия
- Региони в Европа
Куме
Куме (Cumae; Cuma) е античен град в италианския регион Кампания северозападно от Неапол (община Баколи).
Виж Апенински полуостров и Куме
Кратерно езеро
Великденските острови Езерото Катмай в Аляска, САЩ Езерото, образувало се след изригването на Пинатубо през 1991 Езерото Немрут в Турция Кратерното езеро е езеро, формирало се върху кратер, калдера или маар.
Виж Апенински полуостров и Кратерно езеро
Кралство Италия
Италианското кралство или Кралство Италия (Regno d'Italia) възниква при обединението на монархически европейски държави на Апенинския полуостров, чиито съвкупни територии съвпадат приблизително с тези на днешната Италианска република.
Виж Апенински полуостров и Кралство Италия
Кафяви горски почви
Кафявите горски почви са песъчливо-глинести.
Виж Апенински полуостров и Кафяви горски почви
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Виж Апенински полуостров и Карл Велики
Кадибона (проход)
Районът на прохода Проходът Кадибона (на италиански Colle di Cadibona, но също и Bocchetta di Altare) представлява условна граница между Алпите и Апенините, които в действителност са една непрекъсната планинска верига.
Виж Апенински полуостров и Кадибона (проход)
Калабрия
Кала́брия (Calabria, на местен диалект: Calàbria, на гръцки: Καλαβρία, на грико: Calavrìa, Калаври́я; старо латинско име: Bruttium, Брутциум) e административен регион в Южна Италия с население – 2 009 124 жители (2008).
Виж Апенински полуостров и Калабрия
Канелени горски почви
Канелените горски почви са най-големият по заемана площ почвен тип в България.
Виж Апенински полуостров и Канелени горски почви
Капри (остров)
Ка̀при (Isola di Capri) е италиански остров в Тиренско море.
Виж Апенински полуостров и Капри (остров)
Климат
Климатична карта Изменение на климата за последните 160 години Климатът (κλίμα (klimatos) – наклон) е многогодишен статистически режим на времето, характерен за дадена местност в зависимост от географското и́ положение.
Виж Апенински полуостров и Климат
Корсика
Корсика (Corsica; Corse) е четвъртият по големина остров в Средиземно море, разположен на запад от Италия, на югоизток от Франция и на север от остров Сардиния.
Виж Апенински полуостров и Корсика
Паданска низина
Равнината на р. По Паданската равнина (Pianura Padana, на латински Padanus – названието на река По у древните римляни) е обширна низина в северната част на Италия и част от кантона Тичино в Швейцария, разположена между Алпите на запад и север, Апенините на юг и Адриатическо море на изток, обхващаща предимно басейна на река По.
Виж Апенински полуостров и Паданска низина
Папска държава
Папската държава (Stato della Chiesa; Status Ecclesiae) е теократична държава в централната част на Апенинския полуостров в периода 756 – 1870 г., възглавявана от папата – главата на Римокатолическата църква.
Виж Апенински полуостров и Папска държава
Планинска верига
Сателитна снимка на планинската верига Алпи Планинската верига е вид планина, която се отличава с издължена форма в меридионално, паралелно или диагонално направление.
Виж Апенински полуостров и Планинска верига
Планински проход
Проходът, най-общо, е място, през което се преминава; конкретно най-често се има предвид път, който минава през планински терен.
Виж Апенински полуостров и Планински проход
Планина
ВръхКук (Аораки) в Нова Зеландия, снимка от въздуха Планината е топографска релефна земна форма, която има по-голяма надморска височина от заобикалящите я обекти.
Виж Апенински полуостров и Планина
Понте Векио
Понте Векио (Ponte Vecchio – Стар(и) мост) е покрит мост над река Арно във Флоренция, Италия.
Виж Апенински полуостров и Понте Векио
Остготско кралство
Остготското кралство (готски: Ostrogutans þiudangardi) е късноантично държавно образувание формирало се на част от територията на Западната Римска империя.
Виж Апенински полуостров и Остготско кралство
Овощна градина
Лимонова овощна градина в Горна Галилея, Израел. Овощната градина е изкуствено трайно насаждение от дървета или храсти, поддържано с цел производство на плодове или ядки.
Виж Апенински полуостров и Овощна градина
Арно
Арно (Arno) е река в Средна Италия (регион Тоскана), вливаща се в Лигурско море.
Виж Апенински полуостров и Арно
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Апенински полуостров и Адриатическо море
Алувиално-ливадни почви
Алувиално-ливадните почви са плодородни почви, които се образуват по поречията на големи реки върху неспоени чакълесто песъчливи алувиални наноси, при различен климат.
Виж Апенински полуостров и Алувиално-ливадни почви
Алпи
Алпи (Alpi; Alpen; Alpes; Aups/Alps; Alpe) е една от големите планински вериги в Европа, простираща се от Австрия и Словения на изток през Италия, Швейцария, Лихтенщайн и Германия до Франция и Монако на запад.
Виж Апенински полуостров и Алпи
Апенински планини
Апенинските планини (Appennini; Απεννινος; Appenninus), съкращавано като Апенини, са планинска верига в Италия.
Виж Апенински полуостров и Апенински планини
Наводнение
Наводнение в Бангладеш Наводнение в парк Наводнение се нарича временното заливане на дадена земна местност или територия с огромно количество вода вследствие на повишаването на нивото на река, езеро, море или океан.
Виж Апенински полуостров и Наводнение
Низина
Пейзаж от Западносибирската низина Низината е една от равнинните форми на релефа, характерна с минимални неравности.
Виж Апенински полуостров и Низина
Ново време
Каравелата – символ на Великите географски открития Новото време (Нова история, Модерна история) е третият основен исторически период след Античността и Средновековието.
Виж Апенински полуостров и Ново време
Неапол
Неапол (Napoli, от гръцкото Nea polis, Нов град) е третият по големина град в Италия след Рим и Милано.
Виж Апенински полуостров и Неапол
Неаполитански залив
Неаполитанският залив (Golfo di Napoli) (среща се и като Неаполски залив) е морски залив на Тиренско море, покрай западните брегове на Италия, провинция Неапол, регион Кампания.
Виж Апенински полуостров и Неаполитански залив
Неаполитанско кралство
Неаполитанско кралство (Неаполско кралство, Кралство Неапол, Regno di Napoli, Regnum Neapolitanum, Reino de Nápoles) е историческа държава, съществувала на територията на днешна Италия в периода от 1282 до 1816 г.
Виж Апенински полуостров и Неаполитанско кралство
Равнина (география)
Пейзаж от Великите равнини в Небраска Равнината е участък от земната повърхност, за който са характерни неголеми отклонения във височина, но по-големи спрямо низината.
Виж Апенински полуостров и Равнина (география)
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Виж Апенински полуостров и Рим
Римска република
Римската република (Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се с републиканска форма на управление.
Виж Апенински полуостров и Римска република
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
Виж Апенински полуостров и Римска империя
Речна мрежа
Речната мрежа е съвкупността от всички реки на определена територия.
Виж Апенински полуостров и Речна мрежа
Река
Река Струма при Кадин мост Бързо течение на Чупренска река в Северозападна България Река̀ е естествен воден поток, най-често сладководен, който протича в естествено речно корито.
Виж Апенински полуостров и Река
Република
Република (res publica – „дело на народа, държавно дело, обществени дела“) представлява форма на държавно управление (както и всяка страна, управлявана по този начин), при която върховната власт се осъществява посредством избрани от населението органи и начело не стои монарх.
Виж Апенински полуостров и Република
Субтропичен климат
#виж Субтропици.
Виж Апенински полуостров и Субтропичен климат
Средиземно море
Средиземно море е междуконтинентално море, разположено между Европа на север, Африка на юг и Азия на изток.
Виж Апенински полуостров и Средиземно море
Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми
Средиземноморските твърдолистни вечнозелени гори и храсти, известни още като средиземноморски гори, субтропически твърдолистни гори и храсти и средиземноморска зона са природна зона, разположена в районите със субтропичен климат, най-често между 30-ия и 40-ия паралел.
Виж Апенински полуостров и Средиземноморски гори, редколесия и храстови биоми
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Апенински полуостров и Средновековие
Сардиния
Сардиния (Sardegna; Sardigna; на каталански Sardenya; Sardinia) е административен регион в Италия, разположен на остров Сардиния, който се ползва със специален автономен статут от 1948 г.
Виж Апенински полуостров и Сардиния
Сан Марино
Сан Марино (San Marino, произношение), официално Светлейшата Република Сан Марино (Serenissima Repubblica di San Marino), но обикновено се нарича само Република Сан Марино (Repubblica di San Marino), е държава в Южна Европа, в североизточната част от апенинския полуостров, изцяло обградена от Италия.
Виж Апенински полуостров и Сан Марино
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Виж Апенински полуостров и Сицилия
Скала
Базалт Скала̀та представлява твърдо вещество, което е агрегат от минерали със сравнително постоянен състав, съществуващи в природата.
Виж Апенински полуостров и Скала
Тразименско езеро
Тразименското езеро (Lago Trasimeno) е най-голямото езеро на Апенинския полуостров и четвърто по големина в Италия.
Виж Апенински полуостров и Тразименско езеро
Таранто
Община Таранто в едноименната провинция Арагонската крепост Дворецът на града Та̀ранто (Taranto, на местен диалект: Tàrde – Тарде) е крайбрежен пристанищен град и община в регион Пулия, Южна Италия.
Виж Апенински полуостров и Таранто
Тарентски залив
#пренасочване Таранто (залив).
Виж Апенински полуостров и Тарентски залив
Тиренско море
Тиренско море (Mari Tirrenu; Mer Tyrrhénienne; Mar Tirreno; Mare Tirreno; Mare Tirrenu; Mari Tirrenu) е съставно море на Средиземно море, разположено в централната му част.
Виж Апенински полуостров и Тиренско море
Тибър
Тибър (Tevere) е река в Средна Италия (региони Тоскана, Умбрия и Лацио), вливаща се в Тиренско море.
Виж Апенински полуостров и Тибър
Тоскански архипелаг
Тосканският Архипелаг Тосканският архипелаг (Arcipelago toscano) е група острови в Италия, в регион Тоскана.
Виж Апенински полуостров и Тоскански архипелаг
Тоскана
Тоскана (Toscana) е административен регион на Италия.
Виж Апенински полуостров и Тоскана
Температура на въздуха
Сушевата повърхност на Земята е много разнообразна.
Виж Апенински полуостров и Температура на въздуха
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Виж Апенински полуостров и Флоренция
Широколистна гора
Широколистна гора в Белгия Широколистните гори са биом, характерен с преобладаващи букови и дъбови представители на флората.
Виж Апенински полуостров и Широколистна гора
Шпори (конна езда)
Рисунка на ботуш с шпори Шпори са двойка метални инструменти, използвани при конна езда.
Виж Апенински полуостров и Шпори (конна езда)
Язовир
Вашингтон, САЩ Батак Язовирът, наричан и водохранилище, е изкуствен воден басейн, създаден чрез изграждане на язовирна стена, която прегражда вода от даден водоизточник.
Виж Апенински полуостров и Язовир
Мартин Гловня
Мартин Франц Гло̀вня е български географ, геоморфолог.
Виж Апенински полуостров и Мартин Гловня
Марке
Марке (Marche, името се счита като множествено число: le Marche) е административен регион в Централна Италия с 1 565 335 жители, чийто административен център е град Анкона.
Виж Апенински полуостров и Марке
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Апенински полуостров и Италия
Италия (римска провинция)
Италия (Italia) е римска провинция на територията на Апенинския полуостров по време на Републиката и наследилата я империя.
Виж Апенински полуостров и Италия (римска провинция)
Животни
Животните (Animalia) са организирани живи същества, притежаващи сетивност и способност за волеви движения и размножаване.
Виж Апенински полуостров и Животни
Брачано (езеро)
Брачано (Lago di Bracciano, може да се срещне и формата Lago Sabatino, от латинското му име: Lacus Sabatinus) е езеро в Централна Италия.
Виж Апенински полуостров и Брачано (езеро)
Бари
Ба̀ри (Bari) е община в Италия, столица на регион Пулия и административен център на едноименна провинция.Едно от най-важните за икономиката на Италия пристанища, свързващо я с портовете на Адриатическо, Йонийско море и Средиземно море.
Виж Апенински полуостров и Бари
Болсена (езеро)
Болсена (Lago di Bolsena; Lacus Volsiniensis) е петото по големина езеро в Италия, наименувано на намиращия се на северния му бряг град Болсена.
Виж Апенински полуостров и Болсена (езеро)
Вулканичен кратер
Вулканичен кратер се нарича гърлото на активен или изгаснал вулкан.
Виж Апенински полуостров и Вулканичен кратер
Ватикан
Държавата град Ватикан (официално Stato della Città del Vaticano) е най-малката суверенна държава в света – както по площ, така и по население.
Виж Апенински полуостров и Ватикан
Валеж
Лятна буря в Дания Валеж или атмосферен валеж е водата в течно или твърдо състояние, падаща от облаците или образуваща се непосредствено на земната повърхност и по наземните предмети в резултат от кондензацията на водните пари, намиращи се във въздуха.
Виж Апенински полуостров и Валеж
Византийска империя
Византийска империя, Византия или Източна Римска империя са въведени през XVI век съвременни названия, обозначаващи източната част от Римската империя, просъществувала до 1453 г.
Виж Апенински полуостров и Византийска империя
Влажност на въздуха
Влажността на въздуха (още влажност на атмосферата) е мярка за количеството водна пара във въздуха и е една от най-съществените характеристики на времето и климата.
Виж Апенински полуостров и Влажност на въздуха
Волтурно
Волтурно (Volturno) е река в Средна Италия.
Виж Апенински полуостров и Волтурно
Велика гръцка колонизация
#пренасочване Гръцка колонизация.
Виж Апенински полуостров и Велика гръцка колонизация
Гариляно
Гариляно на границата от Кампания за Лацио Гариляно (Garigliano) е 38 км (158 км дълга заедно с Лири) река в Средна Италия, която се влива близо до град Гаета в Гаетанския залив в Тиренско море и в Средиземно море.
Виж Апенински полуостров и Гариляно
Геология
Базалтови шестоъгълни колони в Турция Геологията (γῆ-, „земя“, и λόγος, „наука, учение“) е природна наука, изучаваща състава, строежа, произхода и развитието на Земята и процесите, които формират скалите и минералите.
Виж Апенински полуостров и Геология
Древен Рим
Древен Рим е една от основните цивилизации от Античността, получила своето название от главния си град Рим (Roma), наречен на свой ред на легендарния си основател – Ромул.
Виж Апенински полуостров и Древен Рим
Европа
Европа е най-западният полуостров на Евразия, обикновено разглеждан като самостоятелен континент.
Виж Апенински полуостров и Европа
Езеро
Крайморското бургаското езеро в България Високопланинското езерото Близнака от Седемте рилски езера Ледниково езеро, пощенска картичка от 1906, Източник ДАА. Езерото е котловинно понижение на сушата, запълнено с вода с характерни брегове и забавен водообмен, създадени под въздействието на ветровите вълнения и езерните течения.
Виж Апенински полуостров и Езеро
Екатерина Благоева
Екатерина Благоева е български географ, доцент по ландшафтознание.
Виж Апенински полуостров и Екатерина Благоева
Елба (остров)
Елба (Elba) е най-големият остров от Тосканския архипелаг и третият по големина италиански остров.
Виж Апенински полуостров и Елба (остров)
Еолийски острови
Еолийските острови наричани още Липарски острови (Isole Eolie, Isole Lipari), са група вулканични острови в Тиренско море на север от остров Сицилия с обща площ от 117 km².
Виж Апенински полуостров и Еолийски острови
Лангобардско кралство
195x195пкс Лангобардското кралство (Regnum Langobardorum) е държавното образувание, създадено в Италия от лангобардите между 568 и 569 г.
Виж Апенински полуостров и Лангобардско кралство
Лигурско море
Лигурско море: граници по данни на Международната географска организация (червената линия) и Istituto idrografico della Marina (синята линия). Лигурско море (Mare Ligusticum; mer Ligure; mar Ligure; Mâ Ligure) е море в северната част от акваторията на Средиземно море, разположена между Лигурийското крайбрежие на Италия на север, североизток и изток и островите Корсика и Елба на юг и югоизток.
Виж Апенински полуостров и Лигурско море
Лиман
Спътникова снимка на лимани по северозападното черноморското крайбрежие Лиман (от древногръцка дума „λιμένας", която има значения на „залив" и „пристанище") се нарича дълъг и плитък залив (езеро или естуар), образуван при устието на река, където течението е ограничено от наносна коса.
Виж Апенински полуостров и Лиман
Ледник
Лѐдникът (още глѐтчер от немската дума: Gletscher) представлява голяма, бавноподвижна ледена маса, която се образува от слоеве пресован сняг и е подложена на постепенни деформации под действието на гравитацията.
Виж Апенински полуостров и Ледник
Ледниково езеро
Седемте рилски езера в Рила са типичен пример за езера с ледников произход. Ледниково езеро е езеро, което се образува при процеса екзарация – разрушителната дейност на ледниците.
Виж Апенински полуостров и Ледниково езеро
Йонийско море
Йонийско море (Deti Jon, Нашето море, гр. Ιόνιο Πέλαγος, ит. Mare Ionio) е море в централната част от акваторията на Средиземно море.
Виж Апенински полуостров и Йонийско море
Вижте също
География на Италия
- Апенински полуостров
- География на Италия
- Истрия
- Италия (географски регион)
- Корбион
- Лукания
- Понтекио Полезине
- Северна Италия
- Централна Италия
- Южна Италия
География на Сан Марино
- Апенински полуостров
- Монтефелтро
Полуострови в Италия
- Апенински полуостров
- Гаргано
- Калабрия
- Монте Арджентарио
- Орбетело
- Салентина
Региони в Европа
- Апенински полуостров
- Баварско плато
- Балкански полуостров
- Бенелюкс
- Беотия
- Британски острови
- Галиция
- Задкавказие
- Западна Европа
- Източна Европа
- Източна Прусия
- Италия (географски регион)
- Кавказки регион
- Континентална Европа
- Пиренейски полуостров
- Прибалтийски републики
- Скандинавия
- Скандинавски страни
- Средиземноморие
- Судетска област
- Централна Европа
- Централна и Източна Европа
- Южна Европа