Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Финикия

Index Финикия

Финикия (на гръцки Φοινίκη) е историческа област в Близкия Изток, средище на антична цивилизация, процъфтявала между 15.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 31 отношения: IV век пр.н.е., Книга на пророк Осия, Книга на пророк Йезекиил, Прозорец, Персийска империя, Асирия, Ахемениди, Арабски полуостров, Арвад, Александър Македонски, Средиземноморие, Сидон, Триполи (Ливан), Тир (град), Теодор Момзен, Угарит, Финикийска федерация, Финикийска писменост, Ханаан, Хети, Херодот, Червено море, История (Херодот), Бит, Битие (Библия), Библия, Близкия Изток, Древен Египет, Йов, 14 век пр.н.е., 332 г. пр.н.е..

  2. 2 хилядолетие пр.н.е.
  3. 6 век пр.н.е.
  4. 7 век пр.н.е.
  5. 8 век пр.н.е.
  6. 9 век пр.н.е.
  7. Бронзова епоха в Азия
  8. Древен Близък изток
  9. Древен Израел и Юдея
  10. Древна Сирия
  11. История на Палестина
  12. Култури от бронзовата епоха
  13. Култури от желязната епоха в Азия

IV век пр.н.е.

#виж 4 век пр.н.е.

Виж Финикия и IV век пр.н.е.

Книга на пророк Осия

Книга на пророк Осия е книга от Танаха и християнската Библия.

Виж Финикия и Книга на пророк Осия

Книга на пророк Йезекиил

Книгата на пророк Иезекииля е третата книга от късните пророци в Танаха и една от основните пророчески книги в Стария Завет на Библията.

Виж Финикия и Книга на пророк Йезекиил

Прозорец

Японски декоративен прозорец Прозорецът е отвор в стената на сграда, предназначен за достъп на светлина и чист въздух.

Виж Финикия и Прозорец

Персийска империя

Персийската империя е грандиозно политическо формирование предшественик на Иран, една от най-големите държави познати на световната история, обхващаща земите разположени на Иранското плато – Мала Азия – Египет и Европа.

Виж Финикия и Персийска империя

Асирия

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет.

Виж Финикия и Асирия

Ахемениди

Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.

Виж Финикия и Ахемениди

Арабски полуостров

Арабският полуостров Арабският полуостров е най-големия полуостров на Азия и е разположен в югозападната част на континента.

Виж Финикия и Арабски полуостров

Арвад

#пренасочване Аруад.

Виж Финикия и Арвад

Александър Македонски

#пренасочване Александър III Македонски.

Виж Финикия и Александър Македонски

Средиземноморие

Средиземноморският регион - с червено е означена границата на виреене на маслината Средиземноморието е географска област, обхващаща териториите около Средиземно море.

Виж Финикия и Средиземноморие

Сидон

#пренасочване Сайда.

Виж Финикия и Сидон

Триполи (Ливан)

Цитаделата на Сен Жил Триполи (طرابلس – Тараблус) е вторият по население град в Ливан.

Виж Финикия и Триполи (Ливан)

Тир (град)

#пренасочване Тир.

Виж Финикия и Тир (град)

Теодор Момзен

Кристиан Матиас Теодор Момзен (Christian Matthias Theodor Mommsen) е немски историк и политически деец.

Виж Финикия и Теодор Момзен

Угарит

Угарит (Рас-Шамра) е град-държава в северното крайбрежие на Древна Сирия.

Виж Финикия и Угарит

Финикийска федерация

Финикийската федерация е обединение, в рамките на Персийската империя, на финикийските градове Тир, Сидон и Арвад с център новооснования Триполи.

Виж Финикия и Финикийска федерация

Финикийска писменост

Финикийската писменост е първата позната позвукова писмена система, изнамерена от древните финикийци.

Виж Финикия и Финикийска писменост

Ханаан

Карта на '''Ханаан''' през 12 век пр. Хр. Изображение на протоханаански надписи Ханаа́н (финикийски kĕnaʿan, כְּנַעַן; کنعان.) е древното наименование на района в западната част на Плодородния полумесец, включващ в територията си съвременен Израел и Ливан, Палестинските територии, и крайбрежните части на Йордания, Сирия и северозападен Египет.

Виж Финикия и Ханаан

Хети

Хети е древен народ, говорил индоевропейски език и създал Хетското царство.

Виж Финикия и Хети

Херодот

Статуя на Херодот в родния му град, днешен Бодрум Херодот (Ἡρόδοτος) е древногръцки историк.

Виж Финикия и Херодот

Червено море

Червено море (Ερυθρὰ Θάλασσα Еритра́ Та́ласса, البحر الأحمر Bahr el-Ahmar, ים סוף Yam Suf, Red Sea) е вътрешно море на Индийския океан, разположено между Арабския полуостров на изток и Африка на запад в тектонска падина.

Виж Финикия и Червено море

История (Херодот)

„История“ (или „Музите“) – книга на гръцкия историк Херодот, първото напълно запазено историческо и въобще прозаично произведение на европейската литература.

Виж Финикия и История (Херодот)

Бит

Къща музей „Сливенски бит, XIX – XX в.“ Бит означава начина на всекидневен живот, съвкупността от жизнени условия, порядки, навици, традиции и обичаи, които са присъщи на народ, класа или социална група.

Виж Финикия и Бит

Битие (Библия)

Ден първи от сътворението (илюстрация от 1493 г. Nuremberg Chronicle) Битие (η Κτίσις – Създаване или η Γένεσις – Сътворение, Genesis, а на еврейски език: Бе расит (בְּרֵאשִׁית) – В началото) е първата книга от Библията и от Петокнижието (петте Мойсееви книги).

Виж Финикия и Битие (Библия)

Библия

Библията на Гутенберг, ~1455 г. Първа страница от Библията на Гутенберг Семейна Библия, 1859 г. Ролки с Петокнижието (Тора) – първата и основна част на Библията Библията (от койне гръцки: βιβλία – книги) е сборник от свещени текстове за юдаизма, и в последствие за християнството.

Виж Финикия и Библия

Близкия Изток

#пренасочване Близък Изток.

Виж Финикия и Близкия Изток

Древен Египет

Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.

Виж Финикия и Древен Египет

Йов

Изображение на Уилям Блейк на Сатаната, причиняващ циреи на Йов Йов (иврит אִיּוֹב, арабски: أيوب, стандартен иврит Iyyov, тиберийски иврит ʾIyyôḇ) е герой в Книгата на Йов от Стария завет.

Виж Финикия и Йов

14 век пр.н.е.

Фараон Ехнатон Бюст на Нефертити.

Виж Финикия и 14 век пр.н.е.

332 г. пр.н.е.

332 (триста тридесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Финикия и 332 г. пр.н.е.

Вижте също

2 хилядолетие пр.н.е.

6 век пр.н.е.

7 век пр.н.е.

8 век пр.н.е.

9 век пр.н.е.

Бронзова епоха в Азия

Древен Близък изток

Древен Израел и Юдея

Древна Сирия

История на Палестина

Култури от бронзовата епоха

Култури от желязната епоха в Азия