Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Радиоактивност

Index Радиоактивност

Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).

Съдържание

  1. 32 отношения: Клизма, Пиер Кюри, Период на полуразпад, Алфа-разпад, Анри Бекерел, Никола Тесла, Нобелова награда за физиология и медицина, Радиовъглеродно датиране, Ролф Сиверт, Рентген (единица), Рентгеново лъчение, Стокхолм, Средно време на живот, Синтетичен елемент, Слънчева система, Трансмутация, Торий, Ускорител на частици, Фредерик Соди, Херман Джоузеф Малър, Хелий, Ърнест Ръдърфорд, Мария Кюри, Медицина, Международна система единици, Земя, Барий, Бета-разпад, Втора световна война, Вилхелм Рьонтген, Грей (единица), Лондон.

Клизма

Този мехза клизма има тънък маркуч, завършващ с ректален накрайник. Той се напълва с вода и се поставя над пациента, след което накрайника се поставя в ануса и щипката (кранче при руските клизми) се маха/отваря Тази гумена круша се използва за микроклизми, най-вече за малки деца.

Виж Радиоактивност и Клизма

Пиер Кюри

Пиер Кюри (Pierre Curie) е френски физик, един от първите изследователи на явлението радиоактивност, член на Френската академия на науките, лауреат на Нобелова награда за физика през 1903 година.

Виж Радиоактивност и Пиер Кюри

Период на полуразпад

Период на полуразпад (символно означение: t1⁄2) е времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност.

Виж Радиоактивност и Период на полуразпад

Алфа-разпад

Алфа-разпад Алфа-разпад е вид радиоактивно излъчване от нестабилно атомно ядро, при което се отделят алфа-частици.

Виж Радиоактивност и Алфа-разпад

Анри Бекерел

Антоан Анри Бекерел (Antoine Henri Becquerel) е френски физик, откривател на естествената радиоактивност и носител на Нобелова награда за физика за 1903 година.

Виж Радиоактивност и Анри Бекерел

Никола Тесла

Нико̀ла Тѐсла (Нѝкола Тèсла; Nikola Tesla) е сръбско-американски изобретател, физик и електромашинен инженер, известен най-вече с постиженията си в областта на променливия ток и електроснабдяването.

Виж Радиоактивност и Никола Тесла

Нобелова награда за физиология и медицина

#виж Нобелова награда за физиология или медицина.

Виж Радиоактивност и Нобелова награда за физиология и медицина

Радиовъглеродно датиране

Изменение на концентрацията на радиовъглерод (14C) в атмосферата, предизвикано от ядрени опити. Със синьо (100%) е показана естествената му концентрация Радиовъглеродно датиране е физически метод за радиоизотопно датиране на биологически останки, предмети и материали с биологически произход чрез измерване на съдържанието на радиоактивния изотоп на въглерода въглерод-14 (14C) в сравнение със съдържанието на стабилните му изотопи.

Виж Радиоактивност и Радиовъглеродно датиране

Ролф Сиверт

Ролф Максимилиан Сиверт (Rolf Maximilian Sievert; 6 май 1896 г. – 3 октомври 1966 г.) е шведски физик, пионер на радиобиологията, с основен принос в изучаването на биологичното въздействие на йонизиращата радиация.

Виж Радиоактивност и Ролф Сиверт

Рентген (единица)

Рѐнтген (международно означение R) е извънсистемна единица за експозиционната доза на радиоактивно облъчване с рентгеново лъчение или с гама-лъчи, определяна по тяхното йонизиращо действие върху сухатмосферен въздух.

Виж Радиоактивност и Рентген (единица)

Рентгеново лъчение

Рентгеновото лъчение (често наричано и Рентгенови лъчи) е вид електромагнитно излъчване с дължина на вълната в обхвата от 0,03 до 3 нанометра, което отговаря на честота от 30 до 30 000 PHz (1 PHz.

Виж Радиоактивност и Рентгеново лъчение

Стокхолм

Стокхолм (Stockholm) е столицата на Швеция.

Виж Радиоактивност и Стокхолм

Средно време на живот

#виж Време на живот.

Виж Радиоактивност и Средно време на живот

Синтетичен елемент

В химията синтетичен елемент или изкуствен елемент е химичен елемент, който не може да бъде намерен в природата, а единствено може да бъде създаден по изкуствен път.

Виж Радиоактивност и Синтетичен елемент

Слънчева система

своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.

Виж Радиоактивност и Слънчева система

Трансмутация

Трансмутацията е превръщането на един химичен елемент в друг, най-често в резултат на ядрена реакция.

Виж Радиоактивност и Трансмутация

Торий

Торият е слаборадиоактивен сребристобял метал.

Виж Радиоактивност и Торий

Ускорител на частици

Изглед към научния център Фермилаб (Fermilab), САЩ. Теватронът (пръстенът на заден план) и пръстенът-инжектор. Ускорител на частици е устройство, което използва електрични и/или магнитни полета за ускоряването на електрически заредени частици и йони до много високи скорости.

Виж Радиоактивност и Ускорител на частици

Фредерик Соди

Фредерик Соди (Frederick Soddy) е английски радиохимик, носител на Нобелова награда за химия за 1921 г.

Виж Радиоактивност и Фредерик Соди

Херман Джоузеф Малър

Херман Джоузеф Малър (Hermann Joseph Muller) е американски генетик и нобелов лауреат, известен с работата си върху физиологичните и генетични ефекти на радиацията (мутагенеза), както и с откритите си политическите убеждения.

Виж Радиоактивност и Херман Джоузеф Малър

Хелий

Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.

Виж Радиоактивност и Хелий

Ърнест Ръдърфорд

Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.

Виж Радиоактивност и Ърнест Ръдърфорд

Мария Кюри

Ма̀рия Сальо̀меа Склодо̀вска-Кюрѝ (Marie Curie; Maria Salomea Skłodowska-Curie) е полско-френска физичка и химичка, пионер в областта на радиологията и първи носител на две Нобелови награди, както и единствената жена носителка на Нобелова награда в две различни области на науката – физика и химия.

Виж Радиоактивност и Мария Кюри

Медицина

Асклепий е богът на медицината и лечението в гръцката митология. Изображения на змията, преплетена около жезъла на Асклепий, често се използват като символ на медицината.

Виж Радиоактивност и Медицина

Международна система единици

Международната система единици (международно означение SI, Système international d'unités) е съвременната форма на метричната система (наречена така заради една от основните си мерни единици – метъра) и е най-широко използваната система единици както в науката, така и в стопанството и техниката.

Виж Радиоактивност и Международна система единици

Земя

Земята е третата планета в Слънчевата система.

Виж Радиоактивност и Земя

Барий

Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (група 2), период 6, с атомен номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление +1 и +2, като +2 е най-характерна.

Виж Радиоактивност и Барий

Бета-разпад

W-бозон Бета-разпадът в атомната и ядрената физика е вид радиоактивен разпад, при който се излъчва бета-частица – електрон (β−) или позитрон (β+).

Виж Радиоактивност и Бета-разпад

Втора световна война

Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.

Виж Радиоактивност и Втора световна война

Вилхелм Рьонтген

Вилхелм Конрад Рьонтген (срещано и като Рентген; Wilhelm Conrad Röntgen) е германски физик.

Виж Радиоактивност и Вилхелм Рьонтген

Грей (единица)

Грей (Gy) е единица за измерване на погълната доза йонизиращо лъчение, приета в системата SI.

Виж Радиоактивност и Грей (единица)

Лондон

Ло̀ндон (London) е столицата на Обединеното кралство Великобритания и Северна Ирландия.

Виж Радиоактивност и Лондон