Съдържание
32 отношения: Карл Шееле, Конвент, Просвещение, Париж, Парижка академия на науките, Парижки салон, Парижки университет, Парижки парламент, Айфеловата кула, Никола Луи дьо Лакай, Сена, Учредително събрание (Франция), Франция, Френска революция, Френската революция, Френската академия на науките, Фалшификация, Физикохимия, Ферментация, Химия, Метрична система, Жак-Луи Давид, Жан-Етиен Гетар, Жозеф Луи Лагранж, Втората световна война, Гилотина, Големият терор, Дюпон, Джоузеф Пристли, Етиен Боно де Кондияк, Елзас-Лотарингия, Лаплас.
- Починали през 1794 година
- Родени през 1743 година
- Френски биолози
Карл Шееле
#виж Карл Вилхелм Шееле.
Виж Антоан Лавоазие и Карл Шееле
Конвент
#пренасочване Национален конвент.
Просвещение
Салонът на мадам Жофрен – типична форма за комуникация между философите във Франция (картина от Габриел Лемоние) Просвещението (Enlightenment; Siècle des Lumières; Aufklärung) е интелектуално и философско движение в Европа през XVII и XVIII век.
Виж Антоан Лавоазие и Просвещение
Париж
Шан-з-Елизе с Триумфалната арка и бизнес квартала Дефанс в далечината Люксембургската градина, изглед от Монпарнас. Вляво в далечината е катедралата „Нотр Дам“ Париж (Paris) е столицата и най-големият град на Франция.
Парижка академия на науките
#виж Френска академия на науките.
Виж Антоан Лавоазие и Парижка академия на науките
Парижки салон
Парижкият салон (или Салон на Париж; Salon de Paris) е една от най-престижните френски изложби, организирана редовно от френската Академия за изящни изкуства.
Виж Антоан Лавоазие и Парижки салон
Парижки университет
''Сорбоната'' в Париж Парижкият университет, известен и като Сорбоната (по името на един от колежите му, днес име на историческото здание на университета, La Sorbonne) е университет във френската столица Париж, съществувал като едно цяло до 1971 г.
Виж Антоан Лавоазие и Парижки университет
Парижки парламент
Шарл VII и Парижкият парламент, миниатюра от Жан Фуке Парижкият парламент или Парламент на Париж (Le parlement de Paris) е висшият орган на кралското правосъдие във Франция от Късното средновековие до края на Стария режим (в периода от XIV до XVIII век).
Виж Антоан Лавоазие и Парижки парламент
Айфеловата кула
#виж Айфелова кула.
Виж Антоан Лавоазие и Айфеловата кула
Никола Луи дьо Лакай
Никола Луи дьо Лакай (Nicolas Louis de Lacaille) е френски астроном и свещеник, живял през XVIII век.
Виж Антоан Лавоазие и Никола Луи дьо Лакай
Сена
Карта на водосборния басейн на Сена Сена (Seine, на френски се произнася Сен) е голяма река във Франция (департаменти Кот д'Ор, Об, Марн, Сена и Марна, Есон, Вал дьо Марн, Париж, О дьо Сен, Ивлин, Вал д'Оаз, Йор и Приморска Сена), вливаща се в Атлантическия океан.
Учредително събрание (Франция)
Националното учредително събрание (Assemblée nationale constituante) е революционен парламент във Франция, действал от 1789 до 1791 година, по време на Френската революция.
Виж Антоан Лавоазие и Учредително събрание (Франция)
Франция
Франция (France) е държава в Западна Европа, включваща също няколко отвъдморски територии, разположени на други континенти.
Френска революция
Френската революция, наричана също Велика френска революция, протича във Франция през 1789 и 1799 г.
Виж Антоан Лавоазие и Френска революция
Френската революция
#виж Френска революция.
Виж Антоан Лавоазие и Френската революция
Френската академия на науките
#пренасочване Френска академия на науките.
Виж Антоан Лавоазие и Френската академия на науките
Фалшификация
Фалшификацията е имитация на даден предмет с цел съдържанието или произходът му да бъдат представени невярно.
Виж Антоан Лавоазие и Фалшификация
Физикохимия
Капка вода, демонстрация на повърхностно напрежение Физикохимията е наука, изучаваща дисперсни явления в химическите системи според принципите, методите и концепциите на физиката като движение, енергия, сила, време, термодинамика, квантова химия, механика, аналитична динамика и химическо равновесие.
Виж Антоан Лавоазие и Физикохимия
Ферментация
Ферментация е процесът на разграждане на въглехидратите при анаеробни условия до лактат и пируват (пирогроздена киселина) или други органични киселини.
Виж Антоан Лавоазие и Ферментация
Химия
Химията е наука, която изучава състава, структурата и свойствата на веществата (химичните елементи и техните съединения), както и превръщането на едни вещества в други в хода на различни химични реакции.
Метрична система
#виж Международна система единици.
Виж Антоан Лавоазие и Метрична система
Жак-Луи Давид
Жак-Луи Давид (Jacques-Louis David) е френски художник, значим представител на неокласицизма.
Виж Антоан Лавоазие и Жак-Луи Давид
Жан-Етиен Гетар
Жан-Етиен Гетар (Jean-Étienne Guettard) (22 септември 1715 – 6 януари 1786) френски геолог, минералог, естественик.
Виж Антоан Лавоазие и Жан-Етиен Гетар
Жозеф Луи Лагранж
#пренасочване Жозеф-Луи Лагранж.
Виж Антоан Лавоазие и Жозеф Луи Лагранж
Втората световна война
#виж Втора световна война.
Виж Антоан Лавоазие и Втората световна война
Гилотина
Гилотина Жозеф Игнас Гийотен – създателят на гилотината Гилотината е устройство за изпълнение на смъртна присъда чрез обезглавяване.
Виж Антоан Лавоазие и Гилотина
Големият терор
Големият терор (La Grande Terreur), Червеният терор (Terreur rouge) или Терорът на монтанярите (Terreur montagnarde), е период от якобинската диктатура по време на Френската революция, известен с масово преследване на политически противници и голям брой екзекуции.
Виж Антоан Лавоазие и Големият терор
Дюпон
Дюпон (E.I. du Pont de Nemours and Company или за кратко DuPont) е химически концерн, основан през юли 1802 г.
Джоузеф Пристли
Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) е английски свещеник-протестант, естествоизпитател, теолог и философ, обществен деец, член на Лондонското кралско дружество (1767).
Виж Антоан Лавоазие и Джоузеф Пристли
Етиен Боно де Кондияк
Етиен Боно дьо Кондияк (Étienne Bonnot de Condillac) е френски философ и епистемолог от школата на сенсуалистите, правил изследвания в области като психологията и философията на ума.
Виж Антоан Лавоазие и Етиен Боно де Кондияк
Елзас-Лотарингия
Елзас-Лотарингия (Elsaß-Lothringen; Alsace-Lorraine) е наименованието на имперска провинция на Втория Райх.
Виж Антоан Лавоазие и Елзас-Лотарингия
Лаплас
#виж Пиер-Симон Лаплас.
Вижте също
Починали през 1794 година
- Анахарсис Клотс
- Андре-Жозеф Лафит-Клаве
- Антоан Лавоазие
- Василий Зуев
- Венцел Антон фон Кауниц
- Грегорио Антонио Мария Салвиати
- Григорий Сковорода
- Джеймс Брус
- Едуард Гибън
- Елизабет Августа фон Пфалц-Зулцбах
- Елизабет Бурбон-Френска
- Жак Франсоа Дюгомие
- Жак-Рене Ебер
- Жан-Антоан дьо Кондорсе
- Жан-Пиер Кларис дьо Флориан
- Жорж Дантон
- Камий Демулен
- Кристиан Гюнтер III фон Шварцбург-Зондерсхаузен
- Лудвиг (Насау-Саарбрюкен)
- Луи Антоан дьо Сен Жюст
- Максимилиан Робеспиер
- Маноле Русет
- Мария Франциска фон Зулцбах
- Огюстен Робеспиер
- Паисий Величковски
- Пиер Шомет
- Рудолф Ерих Распе
- София Фредерика фон Мекленбург
- Уилям Джоунс
- Филип Фердинанд фон Лимбург-Щирум
- Флоримон-Клод дьо Мерси-Арженто
- Фридрих III (Залм-Кирбург)
- Фридрих Кристиан I (Шлезвиг-Холщайн-Зондербург-Августенбург)
- Хуан Франсиско де ла Бодега и Куадра
- Юстус Мьозер
Родени през 1743 година
- Адолф (Хесен-Филипстал-Бархфелд)
- Алесандро Калиостро
- Антоан Лавоазие
- Вилхелм I (Хесен-Касел)
- Гавриил Державин
- Джоузеф Брант
- Жан-Антоан дьо Кондорсе
- Жан-Пол Марат
- Йохан Вис
- Каролина Оранска-Насау-Диц
- Луиджи Бокерини
- Мадам Дю Бари
- Мария-Елизабет Австрийска (1743 – 1808)
- Мартин Хайнрих Клапрот
- Робърт Якоб Гордън
- Теофил-Мало дьо Ла Тур д'Оверн-Коре
- Томас Джеферсън
- Франсоа-Доминик Тусен Лувертюр
- Фридрих Карл Август (Валдек-Пирмонт)
- Хуан Франсиско де ла Бодега и Куадра
Френски биолози
- Антоан Лавоазие
- Жан-Батист Ламарк