Съдържание
25 отношения: Paris, Климатичната класификация на Кьопен, Континентален дрейф, Първа световна война, Австро-Унгария, Алфред Вегенер, Нойзидъл ам Зее, Сърбия, Слънчева радиация, Унгарска академия на науките, Югославия, Земя, Земна орбита, Будапеща, Берлин, Белград, Втора световна война, Виенски технически университет, Виена, Владимир Кьопен, Геофизика, Ердут, 12 декември, 1879, 28 май.
- Носители на Ордена на Свети Сава
- Преподаватели в Белградския университет
- Сръбски астрономи
- Сръбски математици
- Сръбски писатели
- Сръбски учени
Paris
#виж Париж.
Виж Милутин Миланкович и Paris
Климатичната класификация на Кьопен
#виж Климатична класификация на Кьопен.
Виж Милутин Миланкович и Климатичната класификация на Кьопен
Континентален дрейф
тектоничните плочи, изграждащи земната литосфера през последните 250 милиона години, показващо разцепването на последния суперконтинент Пангея и последващото движение на дотогавашните му части - от ранния Триас до наши дни.
Виж Милутин Миланкович и Континентален дрейф
Първа световна война
Първата световна война е военен конфликт, продължил от 28 юли 1914 до 11 ноември 1918 година.
Виж Милутин Миланкович и Първа световна война
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Милутин Миланкович и Австро-Унгария
Алфред Вегенер
Алфред Лотар Вегенер (Alfred Lothar Wegener) е немски полярен изследовател, геофизик и метеоролог, създател на теорията за континентален дрейф, която днес е част от теорията за тектоника на плочите.
Виж Милутин Миланкович и Алфред Вегенер
Нойзидъл ам Зее
Нойзидъл ам Зее (Neusiedl am See, изговаря се по-близко до Нойзийдъл ам Зее, Nezsider, Нежидер) е град в Източна Австрия.
Виж Милутин Миланкович и Нойзидъл ам Зее
Сърбия
Република Сърбия (Republika Srbija) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Милутин Миланкович и Сърбия
Слънчева радиация
#виж Слънчево излъчване.
Виж Милутин Миланкович и Слънчева радиация
Унгарска академия на науките
Унгарската академия на науките (УАН) (Magyar Tudományos Akadémia, MTA) е националната научна академия на Унгария.
Виж Милутин Миланкович и Унгарска академия на науките
Югославия
Югосла̀вия (sh и Jugoslavija; sh и Југославија) е държава, съществувала в последователни държавни форми и наименования на Балканския полуостров от 1918 до 2006 година.
Виж Милутин Миланкович и Югославия
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Земна орбита
#виж Орбита на Земята.
Виж Милутин Миланкович и Земна орбита
Будапеща
Будапеща (Budapest) е най-големият град и столицата на Унгария.
Виж Милутин Миланкович и Будапеща
Берлин
Берлѝн (Berlin) е столицата и една от 16-те провинции на Германия.
Виж Милутин Миланкович и Берлин
Белград
Белград (Београд) е столицата и най-големият град в днешна Сърбия.
Виж Милутин Миланкович и Белград
Втора световна война
Втората световна война е глобална война, която продължава от 1 септември 1939 г.
Виж Милутин Миланкович и Втора световна война
Виенски технически университет
Виенският технически университет (Technische Universität Wien) е едно от големите висши училища във Виена, столицата на Австрия.
Виж Милутин Миланкович и Виенски технически университет
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Милутин Миланкович и Виена
Владимир Кьопен
Владимир Петрович Кьопен (Владимир Петрович Кёппен; Wladimir Peter Köppen) е руски учен от немски произход.
Виж Милутин Миланкович и Владимир Кьопен
Геофизика
Слънчевият вятър е отклонен от магнитосферата. Геофизиката е физика на Земята и нейната среда в космоса.
Виж Милутин Миланкович и Геофизика
Ердут
Ердут (Erdut) е село и община в източната част на Хърватия.
Виж Милутин Миланкович и Ердут
12 декември
12 декември е 346-ият ден в годината според григорианския календар (347-и през високосна).
Виж Милутин Миланкович и 12 декември
1879
Снимка на първото българско правителство, 1879. Експонат на НИМ.
28 май
28 май е 148-ият ден в годината според григорианския календар (149-и през високосна година).
Виж Милутин Миланкович и 28 май
Вижте също
Носители на Ордена на Свети Сава
- Аделина Ърби
- Александър Карелин
- Александър Обренович
- Алексей Брусилов
- Алексий II Московски
- Антон Филипс
- Братя Люмиер
- Видкун Квислинг
- Виктор Орбан
- Владе Дивац
- Владимир Путин
- Герман Каравангелис
- Герман Сръбски
- Густав Круп фон Болен унд Халбах
- Дмитрий Медведев
- Едвард Ридз-Шмигли
- Иван Ястребов
- Ивана Бърлич-Мажуранич
- Ивица Драгутинович
- Карл Молдън
- Карол Шимановски
- Любомир Вулович
- Милан Миличевич
- Милутин Миланкович
- Мирослав Мишкович
- Никола Миротич
- Петър VII
Преподаватели в Белградския университет
- Бранко Ковачевич
- Васо Чубрилович
- Владимир Чорович
- Воислав Кощуница
- Георгий Острогорски
- Данко Гърлич
- Деян Йекич
- Джеръм Фридман
- Йован Цвиич
- Ледия Души
- Милутин Миланкович
- Миряна Маркович
- Михайло Маркович
- Порфирий Сръбски
- Предраг Палавестра
- Радко Янев
- Слободан Йованович
- Станое Станоевич
- Сърджан Керим
- Сърджан Пириватрич
- Фанула Папазоглу
- Цветан Грозданов
Сръбски астрономи
- Милутин Миланкович
- Спиридон Гопчевич
Сръбски математици
- Милутин Миланкович
Сръбски писатели
- Ангелко Кръстич
- Атанасие Стойкович
- Балтазар Богишич
- Бора Джорджевич
- Борислав Пекич
- Бранислав Нушич
- Воислав Шешел
- Вук Драшкович
- Вук Караджич
- Гойко Митич
- Григорие Божович
- Драган Великич
- Драгослав Михайлович
- Елена Димитриевич
- Иво Войнович
- Исидора Секулич
- Йевто Дедиер
- Йоан Кратовски
- Кирил Живкович
- Коста Абраш
- Кочо Рацин
- Любомир Йованович
- Меша Селимович
- Милан Миличевич
- Милан Савич
- Милутин Миланкович
- Миодраг Коядинович
- Михайло Маркович
- Предраг Палавестра
- Радое Доманович
- Светислав Басара
- Слободан Йованович
- Стеван Сремац
- Стефан Митров Любиша
- Тамара Луйак
- Теа Обрехт
Сръбски учени
- Милутин Миланкович
- Михайло Пупин
- Павле Ивич