Съдържание
46 отношения: Кралство Сърбия, Караджорджевичи, Константин Врачански, Конституция на Сърбия (1869), Конституция на Сърбия (1888), Павле Блажарич, Павел Иванов, Петър I Караджорджевич, Обреновичи, Австро-сръбска конвенция, Александър, Никола Христич, Радое Доманович, Роман (железопътна гара), Сръбски владетели, Сава Груич, Свети Марко (Белград), Севар Иванов, Фирмилиан Скопски, Хилендарски манастир, Чедомил Миятович, Майски преврат в Сърбия, Михайло Ристич (офицер), Милутин Гарашанин, Милан Обренович, Милован Милованович, Мелетий Спандонидис, Иван Цончев, Българо-сръбско споразумение (1897), Батилдис фон Анхалт-Десау, Вилхелм фон Шаумбург-Липе, Воислав Танкосич, Голуб Янич, Драгутин Франасович, Драгутин Димитриевич, Любомир Вулович, Любомир Йованович, Лазар Петрович, Йордан Шурков, Йован Атанацкович, Йован Авакумович, Йован Наумович, Йован Ристич, Йован Белимаркович, 11 юни, 14 август.
Кралство Сърбия
Кралство Сърбия (Краљевина Србија / Kraljevina Srbija) е названието на сръбската държава в периода 1882 – 1918.
Виж Александър Обренович и Кралство Сърбия
Караджорджевичи
Караджорджевичи или Карагеоргиевичи (Карађорђевићи) е сръбска княжеска, а от 1903 г.
Виж Александър Обренович и Караджорджевичи
Константин Врачански
Константин Врачански е висш български православен духовник, митрополит на Врачанската епархия на Българската екзархия от 1884 до 1912 година.
Виж Александър Обренович и Константин Врачански
Конституция на Сърбия (1869)
Конституцията на Сърбия от 1869 година е основният закон на Княжество и Кралство Сърбия до 1901 година (с прекъсване между 1888 и 1894).
Виж Александър Обренович и Конституция на Сърбия (1869)
Конституция на Сърбия (1888)
Конституцията на Сърбия от 1888 година превръща страната в парламентарна монархия и е в сила до образуването на Кралството на сърби, хървати и словенци през 1918 година (с прекъсване между 1894 и 1903).
Виж Александър Обренович и Конституция на Сърбия (1888)
Павле Блажарич
Павле Блажарич (Pavle Blažarić) е сръбски революционер, деец на сръбската пропаганда в Македония, и офицер от сръбската армия.
Виж Александър Обренович и Павле Блажарич
Павел Иванов
Павел Иванов е български актьор.
Виж Александър Обренович и Павел Иванов
Петър I Караджорджевич
Петър I Караджорджевич (Petar I Karađorđević) е крал на Сърбия от 1903 до 1918 г.
Виж Александър Обренович и Петър I Караджорджевич
Обреновичи
Обре́новичи (Обреновићи) е княжеска, а от 1882 г.
Виж Александър Обренович и Обреновичи
Австро-сръбска конвенция
Австро-Унгария и Сърбия в края на XIX век Конвенцията между Австро-Унгария и Сърбия от 1881 година е тайно политическо споразумение, с което австро-унгарското правителство гарантира подкрепата си за династията на Обреновичите и насърчава сръбското териториално разширение към Македония, за сметка на отказа на сръбския владетел Милан Обренович от претенции към Босна.
Виж Александър Обренович и Австро-сръбска конвенция
Александър
Александър е българският вариант на мъжко име от гръцки произход, което означава „защитник на хората“ (от „αλέξειν“, 'защитавам', и „άνδρος“, 'мъж, човек').
Виж Александър Обренович и Александър
Никола Христич
Никола Христич е сръбски политик, неколкократно министър-председател по времето на трима владетели от династията на Обреновичите – Михаил, Милан и Александър.
Виж Александър Обренович и Никола Христич
Радое Доманович
Радое Доманович (1873–1908) е сръбски сатирик, журналист и учител.
Виж Александър Обренович и Радое Доманович
Роман (железопътна гара)
Железопътна гара Роман е железопътна гара, обслужваща град Роман.
Виж Александър Обренович и Роман (железопътна гара)
Сръбски владетели
''Ранни сръбски владетели''.
Виж Александър Обренович и Сръбски владетели
Сава Груич
Генерал Сава Груич (Сава Грујић) е сръбски военен деец, политик и дипломат, участник в Сръбско-турските войни от 1876–1878 година, 5 пъти министър-председател на Сърбия в периода от 1888 до 1906 година.
Виж Александър Обренович и Сава Груич
Свети Марко (Белград)
Саркофагът на Стефан Душан „Свети Марко“ (Crkva Svetog Marka) е сръбска православна катедрала и място за поклонение в Белград.
Виж Александър Обренович и Свети Марко (Белград)
Севар Иванов
Севар Иванов е български актьор.
Виж Александър Обренович и Севар Иванов
Фирмилиан Скопски
Фирмилиан (Фирмилян, Фирмилиян) Скопски (Фирмилијан) е висш сръбски духовник, деец на сръбската пропаганда в Македония, патриашески митрополит в Скопие от 1902 до 1903 година.
Виж Александър Обренович и Фирмилиан Скопски
Хилендарски манастир
Хилендарският манастир или Хилендар (Хиландар; Μονή Χιλανδαρίου) е сръбски православен манастир в Атон, Гърция.
Виж Александър Обренович и Хилендарски манастир
Чедомил Миятович
Чедомил Миятович е сръбски дипломат, икономист и публицист, с принос към модернизацията на Сърбия при последните Обреновичи през последните десетилетия на XX век.
Виж Александър Обренович и Чедомил Миятович
Майски преврат в Сърбия
Крал Александър и кралица Драга Майският преврат в Сърбия е извършен на 29 май (11 юни нов стил) 1903 година с убийството на крал Александър Обренович от офицери-заговорници.
Виж Александър Обренович и Майски преврат в Сърбия
Михайло Ристич (офицер)
Михайло Ристич, известен като Уча и Джервинац (Mihailo Ristić, Uča ili Džervinac), е сръбски офицер, участник в Майския преврат в 1903 година, войвода на сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Виж Александър Обренович и Михайло Ристич (офицер)
Милутин Гарашанин
Милутин Гарашанин (Milutin Garašanin) e сръбски политик (напредняк) от времето на Милан и Александър Обреновичи, министър-председател по време на Сръбско-българската война от 1885 година.
Виж Александър Обренович и Милутин Гарашанин
Милан Обренович
Милан I Обренович (Милан Обреновић) е сръбски княз (1868 – 1882) и по-късно крал (1882 – 1889).
Виж Александър Обренович и Милан Обренович
Милован Милованович
Милован Милованович е сръбски юрист и държавник от периода до Първата световна война, съавтор на конституциите на Сърбия от 1888 и 1901 г., министър-председател (1911-1912 г.) и един от архитектите на Балканския съюз.
Виж Александър Обренович и Милован Милованович
Мелетий Спандонидис
Драганашкия манастир от 1868 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски Будисавския манастир от 1874 година с името на митрополит Мелетий Рашко-Призренски Мелетий (Μελέτιος, Мелетиос, Мелетије, Мелетие) е гръцки духовник, рашко-призренски митрополит на Цариградската патриаршия от 1854 до 1895 година.
Виж Александър Обренович и Мелетий Спандонидис
Иван Цончев
Иван Стефанов Цончев е български опълченец, офицер, генерал-майор, герой от Сръбско българската война, революционер, водач на Върховния македоно-одрински комитет, основен организатор на Горноджумайското и участник в Илинденското въстание.
Виж Александър Обренович и Иван Цончев
Българо-сръбско споразумение (1897)
Българо-сръбското споразумение от 19 февруари 1897 година е договореност между България и Сърбия да се въздържат от действия в Европейска Турция без предварителни консултации и да работят заедно за националните си интереси чрез развитие на църковното и училищното дело в османските владения.
Виж Александър Обренович и Българо-сръбско споразумение (1897)
Батилдис фон Анхалт-Десау
Батилдис Амалгунда фон Анхалт-Десау (Bathildis Amalgunde von Anhalt-Dessau; * 29 декември 1837, Десау; † 10 февруари 1902, дворец Наход, Бохемия, Австро-Унгария) от фамилията Аскани, е принцеса от Анхалт-Десау и чрез женитба принцеса на Шаумбург-Липе.
Виж Александър Обренович и Батилдис фон Анхалт-Десау
Вилхелм фон Шаумбург-Липе
Герб на Шаумбург-Липе Вилхелм Карл Август фон Шаумбург-Липе (Wilhelm Karl August, Prinz zu Schaumburg-Lippe; * 12 декември 1834 в Бюкебург; † 4 април 1906 в дворец Ратибориц при Наход) е принц на Шаумбург-Липе и австрийски императорски генерал на кавалерията.
Виж Александър Обренович и Вилхелм фон Шаумбург-Липе
Воислав Танкосич
Воислав (Воя) Танкосич (Vojislav Tankosić) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Александър Обренович и Воислав Танкосич
Голуб Янич
Голуб Самуило Янич (Golub Samuilo Janić) е македонски сърбоманин, милионер, политик, благотворител и сръбски национален деец.
Виж Александър Обренович и Голуб Янич
Драгутин Франасович
Драгутин Франасович е сръбски офицер и дипломат на активна служба през втората половина на XIX век.
Виж Александър Обренович и Драгутин Франасович
Драгутин Димитриевич
Драгутин Димитриевич, наречен Апис (Dragutin Dimitrijević Apis), е сръбски офицер, генералщабен полковник от войската на Кралство Сърбия.
Виж Александър Обренович и Драгутин Димитриевич
Любомир Вулович
Гробът на полковник Драгутин Димитриевич и майор Любомир Вулович на Зейтинлъка Любомир (Люба) Вулович (Ljubomir Vulović) е сръбски офицер и революционер, войвода на чета на сръбската въоръжена пропаганда, действала в Северна Македония.
Виж Александър Обренович и Любомир Вулович
Любомир Йованович
Любомир С.
Виж Александър Обренович и Любомир Йованович
Лазар Петрович
Лазар Петрович (Lazar Petrović) е македонски сърбоманин, генерал от Кралство Сърбия, професор във Военната академия в Белград и пръв адютант на крал Александър Обренович.
Виж Александър Обренович и Лазар Петрович
Йордан Шурков
Йордан (Юрдан) Ст.
Виж Александър Обренович и Йордан Шурков
Йован Атанацкович
Йован Атанацкович (Jovan Atanacković) е сръбски военен и революционер, деец на сръбската пропаганда в Македония, военен министър на Сърбия.
Виж Александър Обренович и Йован Атанацкович
Йован Авакумович
Йован Авакумович (Јован Авакумовић) е сръбски юрист и политик, водач на Либералната партия през 1889–1895 и 1901–1903 година.
Виж Александър Обренович и Йован Авакумович
Йован Наумович
Йован Наумович (Jovan Naumović) е сръбски офицер, деец на сръбската въоръжена пропаганда в Македония в началото на XX век, армейски генерал от югославската армия.
Виж Александър Обренович и Йован Наумович
Йован Ристич
Йован Ристич (Јован Ристић) е сръбски държавник от втората половина на XIX век.
Виж Александър Обренович и Йован Ристич
Йован Белимаркович
Йован Белимаркович (Јован Белимарковић) е сръбски офицер (генерал) с голям принос в подготовката и командването на сръбската армия по време на войните с Османската империя от 1876 – 1878 година, както и във вътрешнополитическия живот на страната си при второто управление на Обреновичите.
Виж Александър Обренович и Йован Белимаркович
11 юни
11 юни е 162-рият ден в годината според григорианския календар (163-ти през високосна).
Виж Александър Обренович и 11 юни
14 август
14 август е 226-ият ден в годината според григорианския календар (227-и през високосна).
Виж Александър Обренович и 14 август