Съдържание
58 отношения: Кръговрат на азота, Криогеника, Карл Вилхелм Шееле, Калций, Кислород, Киселина, Космологичен нуклеосинтез, Кондензация, Прозрачност, Основа (химия), Организъм, Атом, Азотиране (металургия), Алхимия, Алотропия, Аминокиселина, Амоняк, Амоний, Амониев нитрат, Антибиотик, Антоан Лавоазие, Нуклеинова киселина, Натриев нитрат, Нептун (планета), РНК, Субстрат (биохимия), Стронций, Средновековие, Синтетичен елемент, Слънце, Слънчева система, Уран (планета), Ултравиолетово излъчване, Флогистон, Фосфор, Хелий, Хенри Кавендиш, Ърнест Ръдърфорд, Магнезий, Млечен път, Моларни йонизационни енергии на химичните елементи, Желязо, Звезда, Земя, Земна атмосфера, Барий, Берилий, Белтък, Въглерод, Вселена, ... Разширете индекс (8 Повече ▼) »
Кръговрат на азота
Схематично представяне на трансформациите на азота в природата. Значението на бактериите в този цикъл веднага се откроява като ключов елемент в цикъла, осигурявайки различните форми на азотните съединения усвоими от висшите организми.
Криогеника
Криогеника (студ и γενεια, генерация) е раздел от физиката на ниските температури, изучаващ закономерностите на изменение на свойствата на веществото в условията на ниски температури.
Карл Вилхелм Шееле
Паметник на Карл Вилхелм Шееле в Шьопинг Карл Вилхелм Шееле (Carl Wilhelm Scheele) е шведски химик (немец по произход), който открива много химични вещества, най-значимото от които е кислородът (преди Джоузеф Пристли).
Калций
Калций е химичен елемент със символ Ca и номер 20 в периодичната система на елементите със сребрист, а в много чисто състояние и оранжев цвят.
Виж Азот и Калций
Кислород
Кислородът ((oxys) – киселина, и –γενής (-genēs) – създател, причинител) е химичен елемент с атомен номер 8 и моларна маса 15,99 u, плътност 1,43 g/l и разтворимост във вода 100:3,1.
Виж Азот и Кислород
Киселина
Химична реакция на цинк, който е преходен метал, със солна киселина Киселините са вещества, които участват в химични реакции с основи, приемайки електрони отдадени от основите.
Виж Азот и Киселина
Космологичен нуклеосинтез
Космологичен нуклеосинтез е термин от астрофизиката, с който се нарича процесът на синтез на нови атомни ядра, протичащ във Вселената, т.е.
Виж Азот и Космологичен нуклеосинтез
Кондензация
Международната космическа станция. Кондензацията е преминаване от газообразно към течно агрегатно състояние на веществото.
Прозрачност
Дихроичните филтри са създадени с помощта на оптически прозрачни материали Прозрачност в оптиката е свойство на веществото да пропуска насочена светлина без значително разсейване.
Основа (химия)
Натриев хидроксид (сода каустик), широко разпространена силна основа Основите са вещества, които участват в химични реакции с киселини, отдавайки електронни двойки.
Организъм
прокариотен организъм. В биологията организмът (Gaeabionta, Biota, Vitae, Eobionti или Bionta) е съвкупност от съгласувани системи от органи.
Виж Азот и Организъм
Атом
хелиев атом, показваща ядрото (розово) и разпределението на електронния облак (черно). Ядрото (уголемено горе вдясно) на хелий-4 в действителност е сферично симетрично и силно наподобява електронния облак, макар че при по-сложни ядра това може да не е така.
Виж Азот и Атом
Азотиране (металургия)
Азотирането (също азотизация или нитриране) представлява обогатяване с азот на повърхността на детайли от стомана.
Виж Азот и Азотиране (металургия)
Алхимия
''Лаборатория на алхимик'' картина от книгата на ХайнрихКунрат ''Amphitheatrum sapientiae aeternae'', 1595 Алхимията (арабски: الخيمياء, al-khimia) е названието на химията преди и в процеса на навлизането й в научния ѝ период.
Виж Азот и Алхимия
Алотропия
Диамантът и графитът са две алотропни форми на въглерода: чисти форми на един и същ елемент, които се различават по кристалната си структура. Алотро̀пия (от гръцки allos (друг) и tropos (форма)) е свойството на химичните елементи да съществуват във вид на няколко прости вещества, различни по строеж, свойства и цвят.
Виж Азот и Алотропия
Аминокиселина
Обща структура на алфа-аминокиселина Аминокиселините са химични съединения, в молекулата на които присъстват задължително аминогрупа и химична група, придаваща киселинни свойства на съединението (при органичните киселини е карбоксилна група).
Амоняк
Амонякът е газ с остра характерна миризма.
Виж Азот и Амоняк
Амоний
p.
Виж Азот и Амоний
Амониев нитрат
Амониевият нитрат, наричан още амониева селитра е химическо съединение с емпирична формула NH4NO3.
Антибиотик
Тестване на чувствителността към антибиотик на стафилококус ауреус по метода на Бауер-Кърби. Антибиотиците (ἀντί, „срещу“, и βίος, „живот“) са вид антисептични вещества, активни срещу бактерии.
Антоан Лавоазие
Лабораторията на Лавоазие, Музей на изкуствата и занаятите, Париж. Антоан-Лоран дьо Лавоазие (Antoine-Laurent de Lavoisier) е френски химик, член на Парижката академия на науките (от 1772 г.) и неин председател (от 1785 г.), един от основоположниците на съвременната химия.
Нуклеинова киселина
Нуклеиновите киселини (НК) са високомолекулни органични съединения, съставени от голям брой линейно подредени нуклеотиди.
Виж Азот и Нуклеинова киселина
Натриев нитрат
Натриевият нитрат (NaNO3), познат още като натриева или чилска селитра, е природен продукт, добиван за първи път в Чили, Перу и Боливия.
Нептун (планета)
Нептун е осмата планета от Слънчевата система и най-външният газов гигант в нея.
РНК
#пренасочване Рибонуклеинова киселина.
Виж Азот и РНК
Субстрат (биохимия)
Субстратът (substerno – „постилам отдолу, подлагам“) като биологичен термин означава изходно вещество.
Виж Азот и Субстрат (биохимия)
Стронций
Стронций е химичен елемент с атомно число 38 и обозначение Sr, който се причислява към алкалоземните метали.
Виж Азот и Стронций
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Синтетичен елемент
В химията синтетичен елемент или изкуствен елемент е химичен елемент, който не може да бъде намерен в природата, а единствено може да бъде създаден по изкуствен път.
Слънце
Слънцето е звездата в центъра на Слънчевата система.
Виж Азот и Слънце
Слънчева система
своята атмосфера Слънчевата система е група астрономически обекти, включваща Слънцето и небесните тела, обикалящи около него – планети, планети джуджета, спътници, астероиди, комети, междупланетен прахи газ.
Уран (планета)
Уран е седмата планета от Слънчевата система.
Ултравиолетово излъчване
Преносима UV лампа Ултравиолетовите лъчи (UV) са електромагнитно излъчване с дължина на вълната по-малка от тази на видимата светлина, но по-голяма от тази на рентгеновите лъчи, между 10 и 400 nm, и с енергия между 3,10 и 124 електронволта.
Виж Азот и Ултравиолетово излъчване
Флогистон
Алхимикът и физик Йохан Йоахим Бехер, създател на теорията за флогистона Флогистон (φλογιστός – „горим, запалим“) е опровергана хипотетична „свръхтънка материя“, „огнена субстанция“, която уж изпълва всички запалими вещества и се освобождава от тяхпри горене.
Виж Азот и Флогистон
Фосфор
Фосфорът е химичен елемент, който се означава с латинската буква P в периодичната система на елементите, а атомният му номер е 15.
Виж Азот и Фосфор
Хелий
Хелият е химичен елемент с атомен номер 2 и атомна маса 4,002602.
Виж Азот и Хелий
Хенри Кавендиш
Хенри Кавендиш (Henry Cavendish) е английски учен, работил в областта на физиката и химията, член на Лондонското кралско научно общество.
Ърнест Ръдърфорд
Ърнест Ръдърфорд (Ernest Rutherford), първи барон Ръдърфорд Нелсън е британски физик от новозеландски произход, известен като баща на ядрената физика.
Магнезий
Магнезият е химичен елемент, алкалоземен метал от група 2, с означение Mg, атомен номер 12 и атомна маса 24,3050 u.
Виж Азот и Магнезий
Млечен път
Млечният път (Via Lactea) е спиралната галактика, в която се намира Слънчевата система.
Моларни йонизационни енергии на химичните елементи
В съответните таблици са изброени стойностите на моларните йонизационни енергии, измерени в kJ·mol-1.
Виж Азот и Моларни йонизационни енергии на химичните елементи
Желязо
Желязото е химичен елемент, метал, с атомен номер 26 и символ Fe (ferrum).
Виж Азот и Желязо
Звезда
Хъбъл Звезда е небесно тяло, представляващо голямо кълбо газ (плазма в хидростатично равновесие), произвеждащо енергия чрез термоядрен синтез, основно превръщане на водород в хелий.
Виж Азот и Звезда
Земя
Земята е третата планета в Слънчевата система.
Виж Азот и Земя
Земна атмосфера
#виж атмосфера на Земята.
Барий
Барият (Ba) е химичен елемент, сребрист мек метал от групата на алкалоземните метали (група 2), период 6, с атомен номер 56, относителна атомна маса 137,33 и степени на окисление +1 и +2, като +2 е най-характерна.
Виж Азот и Барий
Берилий
Берилият (Beryllium) е химичен елемент, светлосив лек метал с атомен номер 4 и означение Be.
Виж Азот и Берилий
Белтък
#виж Протеин.
Виж Азот и Белтък
Въглерод
Въглеродът (Carboneum, от латинската дума carbo – „въглища“; химичен символ С) е химичен елемент от 14 (или 4А) група, 2 период.
Виж Азот и Въглерод
Вселена
Вселена е понятие, което обикновено означава целия пространствено-времеви континуум, в който съществуваме, заедно с всички форми на енергия и материя в него – планети, звезди, галактики и междугалактично пространство.
Виж Азот и Вселена
Взривно вещество
Предупредителен знак за опасност от взрив Подготовка за унищожаване чрез взривяване на боеприпаси с експлозив С-4 Взривните вещества (или експлозиви) са химически съединения или техни смеси, способни в резултат на определени външни въздействия да се взривят, увеличавайки рязко и многократно обема си, при което обикновено отделят топлина и светлина.
Група 15 на периодичната система
#пренасочване Пниктоген.
Виж Азот и Група 15 на периодичната система
Градус Целзий
Направена от самия Целзий рисунка на термо-метъра с оригинал-ната скала Градус Целзий (означение °C) е единица за измерване на температура.
ДНК
#пренасочване Дезоксирибонуклеинова киселина.
Виж Азот и ДНК
Даниъл Ръдърфорд
Даниъл Ръдърфорд (Daniel Rutherford) е шотландски химик и лекар, който е известен с откриването на азота през 1772 г.
Джоузеф Пристли
Джоузеф Пристли (Joseph Priestley) е английски свещеник-протестант, естествоизпитател, теолог и философ, обществен деец, член на Лондонското кралско дружество (1767).
Джон Уилям Стрът
Джон Уилям Стрът, трети лорд Рейли (John Strutt, 3rd Baron Rayleigh) e английски физик, който заедно със сър Уилям Рамзи открива аргона, за което откритие получава Нобелова награда за физика през 1904 година.
Електронен слой
Електронен слой в атома е съвкупността от позволени състояния на електрон с определена енергия и може да се онагледи като орбитата около ядрото, следвана от електроните с тази енергия.