Съдържание
39 отношения: IUPAC, Кюрий, Калифорний, Коперниций, Протактиний, Прометий, Плутоний, Полоний, Оганесон, Астат, Атомна маса, Айнщайний, Актиний, Америций, Нихоний, Нобелий, Нептуний, Ръдърфордий, Рьонтгений, Радиоактивност, Радиоизотоп, САЩ, СССР, Сиборгий, Технеций, Тенесин, Франций, Флеровий, Фермий, Хасий, Майтнерий, Московий, Менделевий, Борий, Берклий, Дубний, Дармщатий, Ливерморий, Лоуренсий.
- Изкуствени химични елементи
- Ядрена физика
IUPAC
#виж Международен съюз за чиста и приложна химия.
Виж Синтетичен елемент и IUPAC
Кюрий
Кюрият е химичен елемент със символ Cm, атомен номер 96 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Синтетичен елемент и Кюрий
Калифорний
Калифорният е химичен елемент със символ Cf, атомен номер 98 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Синтетичен елемент и Калифорний
Коперниций
Коперниций е синтетичен химичен елемент, означаван със символа Cn.
Виж Синтетичен елемент и Коперниций
Протактиний
Протактиний е химичен елемент от периодичната система със символ Pa и атомен номер 91.
Виж Синтетичен елемент и Протактиний
Прометий
Прометий е химичен елемент със символ Pm, атомен номер 61, принадлежащ към групата на лантанидите.
Виж Синтетичен елемент и Прометий
Плутоний
Плутоний (Pu) е наименованието на химичния елемент с номер 94 в периодичната таблица.
Виж Синтетичен елемент и Плутоний
Полоний
Полоният (Po) е химичен елемент с атомен номер 84, който принадлежи към група 16, период 6 на периодичната система.
Виж Синтетичен елемент и Полоний
Оганесон
Оганесон (Oganesson, Og), преди известен под временното название унуноктий (Ununoctium, Uuo) или ѐка-радо̀н, е химичен елемент с атомен номер 118, от 18 група (по старата класификация – VIIIA група), 7-и период на периодичната система.
Виж Синтетичен елемент и Оганесон
Астат
Астатът (среща се и като астатин или астатий; Astatium, At) е силно радиоактивен химичен елемент с пореден номер 85 в периодичната система на химичните елементи.
Виж Синтетичен елемент и Астат
Атомна маса
Атомна маса на даден елемент – това е усреднената маса на всички изотопи на даден елемент, с отчитане тяхното процентно съотношение.
Виж Синтетичен елемент и Атомна маса
Айнщайний
Айнщайний е химичен елемент кръстен на Айнщайн, който не се среща в природата.
Виж Синтетичен елемент и Айнщайний
Актиний
Актиний (латинизирано от гръцки ακτίνα – „лъч“) е радиоактивен химичен елемент с атомен номер 89 и символ Ac.
Виж Синтетичен елемент и Актиний
Америций
Америций (Am) (Americium) е изкуствено получен радиоактивен химичен елемент от групата на актинидите, 95-ият елемент в периодичната система на елементите.
Виж Синтетичен елемент и Америций
Нихоний
Нихоний (Nihonium, Nh), преди известен под временното название унунтрий (Uut), е 113-ият химичен елемент от група 13 на периодичната система, атомен номер 113, атомна маса, най-устойчив изотоп 286Nh.
Виж Синтетичен елемент и Нихоний
Нобелий
Нобелият е химичен, радиоактивен елемент със символ No, атомен номер 102 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Синтетичен елемент и Нобелий
Нептуний
Нептуният е химичен елемент със символ Np и атомен номер 93.
Виж Синтетичен елемент и Нептуний
Ръдърфордий
Ръдърфордий е химичен елемент в периодичната система на елементите със символ Rf и атомен номер 104.
Виж Синтетичен елемент и Ръдърфордий
Рьонтгений
Рьонтгений е химичен елемент със символ Rg, атомен номер 111 и принадлежащ към групата на благородните метали.
Виж Синтетичен елемент и Рьонтгений
Радиоактивност
Международният предупредителен знак за радиоактивност Радиоактивността (radio – „излъчвам“ и activus – „действен“), наричана също радиоактивен разпад, е процес, при който нестабилно атомно ядро губи енергия (изразена в маса в неговата отправна инерциална система) чрез излъчване на радиация, като алфа-частица, бета-частица с неутрино или само неутрино (при електронен захват) или гама-лъчи или електрон (при вътрешна конверсия).
Виж Синтетичен елемент и Радиоактивност
Радиоизотоп
#виж Радиоактивни изотопи.
Виж Синтетичен елемент и Радиоизотоп
САЩ
#виж Съединени американски щати.
СССР
#виж Съюз на съветските социалистически републики.
Сиборгий
Сиборгият е метал, открит от членове на института „Джойнт“ и химици на лабораториите „Лоурънс Бъркли“ и „Ливърмор“ през 1974 г.
Виж Синтетичен елемент и Сиборгий
Технеций
Технецият е химичен елемент, метал с атомен номер 43 и символ Tc в периодичната система на елементите на Менделеев.
Виж Синтетичен елемент и Технеций
Тенесин
Тенесин (Tennessine, Ts), преди известен под временното название Унунсептий, е новооткритият химичен елемент с атомен номер 117.
Виж Синтетичен елемент и Тенесин
Франций
Франций (Francium, символ Fr) е химичен елемент от първа група, седми период от периодичната система, притежаващ както радиоактивност, така и висока химична активност.
Виж Синтетичен елемент и Франций
Флеровий
Флеровий (Fl) (flerovium, преди унунквадий) е химичен елемент с атомен номер 114 в периодичната система на елементите.
Виж Синтетичен елемент и Флеровий
Фермий
Фермий (Fm) е изкуствено получен, радиоактивен химичен елемент с атомен номер 100.
Виж Синтетичен елемент и Фермий
Хасий
Хасий е химичен елемент с атомен номер 108 и означение Hs.
Виж Синтетичен елемент и Хасий
Майтнерий
Майтнерият (в миналото известен като ека-иридий или унилений) е химичен елемент от периодичната таблица с означение Mt и атомен номер 109.
Виж Синтетичен елемент и Майтнерий
Московий
Московий (Moscovium, Mc), преди известен под временното название Унунпе́нтий, е 115-ият химичен елемент от група 15 на периодичната система, атомен номер 115, атомна маса 290, най-стабилен нуклид – 290Uup (продължителността на периода на полуразпад се оценява на 650 ms).
Виж Синтетичен елемент и Московий
Менделевий
Менделевий е химичен елемент с атомен номер 101 в периодичната система, обозначава се със символа Md.
Виж Синтетичен елемент и Менделевий
Борий
---- Борий е химичен елемент със символ Bh и атомен номер 107 в периодичната система на елементите.
Виж Синтетичен елемент и Борий
Берклий
Берклият е химичен елемент със символ Bk, атомен номер 97 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Синтетичен елемент и Берклий
Дубний
Дубният (Db) е химичен елемент, открит в Обединения институт за ядрени изследвания в Дубна, Русия, през 1967.
Виж Синтетичен елемент и Дубний
Дармщатий
Дармщатий, познат в миналото като унунилий, е химичен елемент със символ Ds, атомен номер 110 и атомна маса 281.
Виж Синтетичен елемент и Дармщатий
Ливерморий
Ливерморий (преди унунхексий) е химичен елемент с пореден атомен номер 116 и обозначение Lv в периодичната система на елементите.
Виж Синтетичен елемент и Ливерморий
Лоуренсий
Лоуренсий е химичен елемент със символ Lr, атомен номер 103 и принадлежащ към групата на актинидите.
Виж Синтетичен елемент и Лоуренсий
Вижте също
Изкуствени химични елементи
- Айнщайний
- Америций
- Астат
- Берклий
- Борий
- Дармщатий
- Дубний
- Калифорний
- Коперниций
- Кюрий
- Ливерморий
- Лоуренсий
- Майтнерий
- Менделевий
- Московий
- Нептуний
- Нихоний
- Нобелий
- Оганесон
- Плутоний
- Прометий
- Ръдърфордий
- Рьонтгений
- Сиборгий
- Синтетичен елемент
- Тенесин
- Технеций
- Фермий
- Флеровий
- Хасий
Ядрена физика
- R-процес
- S-процес
- Адрон
- Алфа-разпад
- Атомен номер
- Атомно ядро
- Бета-разпад
- Гама-лъчи
- Грей (единица)
- Електронен захват
- Емисионен спектър
- Енергия на свързване
- Ефект на Мьосбауер
- Защита от радиация
- Изобар (ядрена физика)
- Изотоп
- Коперниций
- Космологичен нуклеосинтез
- Нуклид
- Остров на стабилност
- Поглъщане на неутрони
- Природен ядрен реактор
- Радиоактивни изотопи
- Силно ядрено взаимодействие
- Синтетичен елемент
- Спонтанно делене
- Студен термоядрен синтез
- Създаване на двойка
- Термоядрен синтез
- Трансмутация
- Трансуранов елемент
- Ядрена енергия
- Ядрена реакция
- Ядрена сила
- Ядрена физика
- Ядрено делене