Съдържание
53 отношения: Magister militum, Картаген, Кодекс на Теодосий, Константинопол, Констанций III, Персия, Аспар, Атила, Аркадий (Византийска империя), Армения, Антемий (префект), Ниш, Несторий, Римската империя, Стени на Теодосий, Света София (Константинопол), Сицилия, Сингидунум, София, Северна Африка, Тракия, Термопилите, Флавий Хонорий, Халкедонски събор, Централна Гърция, Юстиниан I, Маркиан, Магнаурска школа, Мизия, Месроб Машдоц, Месопотамия, Източна Римска империя, Император на Византия, Западна Армения, Западна Римска империя, Балкански полуостров, Балкани, Битка при Утус, Валентиниан III, Византия, Византийски император, Ефес, Ефески събор, Елия Пулхерия, Елия Евдокия, Епидемия, Йоан (римски император), 1 май, 28 юли, 408, ... Разширете индекс (3 Повече ▼) »
- Починали през 450 година
- Починали след падане от кон
- Православни светци
- Родени през 401 година
- Теодосиева династия
- Християнски светци от V век
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
Виж Теодосий II и Magister militum
Картаген
Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.
Кодекс на Теодосий
Кодексът на Теодосий (Codex Theodosianus, Книга на Теодосий) е сборник със закони на Римската империя при християнските императори от 312 година.
Виж Теодосий II и Кодекс на Теодосий
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Теодосий II и Константинопол
Констанций III
Флавий Констанций (Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.
Виж Теодосий II и Констанций III
Персия
Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.
Аспар
Флавий Ардабур Аспар (Flavius Ardabur(ius) Aspar; 400 – 471) е от алано-готски произход, патриций и magister militum на Източната Римска империя.
Атила
Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.
Аркадий (Византийска империя)
#виж Аркадий.
Виж Теодосий II и Аркадий (Византийска империя)
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
Антемий (префект)
Флавий Антемий (Flavius Anthemius; † 415 г.) е висш чиновник на Източната Римска империя.
Виж Теодосий II и Антемий (префект)
Ниш
Ниш (Niš) е град в югоизточната част на Сърбия, административен център на град Ниш и Нишавски окръг.
Несторий
Несторий (Nestorius, * след 381 г. в Германикея (днес Кахраманмараш), в Сирия, † 451) е от 428 до 431 г.
Римската империя
#виж Римска империя.
Виж Теодосий II и Римската империя
Стени на Теодосий
#пренасочване Константинополски стени.
Виж Теодосий II и Стени на Теодосий
Света София (Константинопол)
„Света София“ (Ἁγία Σοφία; Sancta Sophia; Aya Sofya) или „Църква на светата Премъдрост Божия“ и официално - Голямата Джамия „Света София“(на турски: Ayasofya-i Kebir Cami-i Şerifi) е монументална обществена сграда в Истанбул, Турция.
Виж Теодосий II и Света София (Константинопол)
Сицилия
Сицилия (Sicilia) е единият от двата острова, съставящи Островна Италия.
Сингидунум
Сингидунум (лат. Singidunum) е римски град, съществувал на мястото на Белград.
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
Северна Африка
Държавите от Южна Африка Северна Африка е географски, културен и исторически район в северната част от континента Африка.
Виж Теодосий II и Северна Африка
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Термопилите
#виж Термопили.
Флавий Хонорий
#виж Хонорий (император).
Виж Теодосий II и Флавий Хонорий
Халкедонски събор
#пренасочване Четвърти вселенски събор.
Виж Теодосий II и Халкедонски събор
Централна Гърция
Същинска Гърция в тъмно синьо Област Централна Гърция (Στερεά Ελλάδα, Стереа Елада) е една от административните области в Гърция.
Виж Теодосий II и Централна Гърция
Юстиниан I
Юстиниан I Велики (Iustinianus I) е император на Източната римска империя (Византия) от 1 април 527 до 11 ноември 565 г.
Маркиан
Флавий Маркиан (Flavius Marcianus; Φλάβιος Μαρκιανός) е император на Източната Римска империя от 450 до смъртта си през 457 година.
Магнаурска школа
Магнаурската школа (също Магнаура или Магнавра, вероятно от латински: Magna aula – „Голяма зала“) е най-висшето и престижно училище във Византийската империя, основано през 425 г.
Виж Теодосий II и Магнаурска школа
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Месроб Машдоц
#пренасочване Месроп Мащоц.
Виж Теодосий II и Месроб Машдоц
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Източна Римска империя
#пренасочване Византийска империя.
Виж Теодосий II и Източна Римска империя
Император на Византия
Император на Византия като титла (титул) е неологизъм, и като цяло или не е използван или рядко използван от владетелите на държавата с център в Константинопол.
Виж Теодосий II и Император на Византия
Западна Армения
Западна Армения (Արեւմտեան Հայաստան) e западната част на историческа Армения.
Виж Теодосий II и Западна Армения
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Теодосий II и Западна Римска империя
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Теодосий II и Балкански полуостров
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Битка при Утус
Битката при Утус или Битката при Вит се провежда 447 г.
Виж Теодосий II и Битка при Утус
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
Виж Теодосий II и Валентиниан III
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Византийски император
#виж Император на Византия.
Виж Теодосий II и Византийски император
Ефес
историческа карта на Ефес в ''Meyers Konversationslexikon'', 1888 г. Ефес (Ἔφεσος; Ephesus; Efes) е бил един от най-важните и древни гръцки градове в Мала Азия, днес в Турция.
Ефески събор
#пренасочване Трети вселенски събор.
Виж Теодосий II и Ефески събор
Елия Пулхерия
Елия Пулхерия (* 19 януари 399; † 453) е дъщеря на императора на Източната Римска империя Аркадий и Елия Евдоксия.
Виж Теодосий II и Елия Пулхерия
Елия Евдокия
Атиниада, прекръстена Елия Лициния Евдокия (* ок. 401; † 460), е византийска императрица, съпруга на император Теодосий II.
Виж Теодосий II и Елия Евдокия
Епидемия
В епидемиологията епидемия (от старогръцки: επι, epi – „над“ и δεμος, demos – „народ“) e налице, когато нови случаи на определено заболяване, при определена популация и през определен период, значително надхвърлят обичайното и очакваното, и е налице масово разпространение на заболяването, Second Edition.
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
Виж Теодосий II и Йоан (римски император)
1 май
1 май е 121-вият ден в годината според григорианския календар (122-ри през високосна).
28 юли
28 юли е 209-ият ден в годината според григорианския календар (210-и през високосна година).
408
Хуните навлизат в Тракия.
413
10413.
414
10414.
5 век
V век започва на 1 януари 401 г.
Вижте също
Починали през 450 година
- Гала Плацидия
- Исидор Пелусиотски
- Несторий
- Пимен Велики
- Созомен
- Теодосий II
Починали след падане от кон
- Еадгилс
- Мария Унгарска
- Педро де Алварадо
- Селевк II Калиник
- Сюлейман паша Гази
- Теодосий II
- Теофилакт Лакапин
- Фулк Йерусалимски
- Чингис хан
Православни светци
- Августин Блажени
- Адалберт Пражки
- Адеодат I
- Адриан III
- Антер
- Ахмед Калиграфа
- Варахиил
- Василий Велики
- Викентий Скопски
- Гавриил (архангел)
- Гамалиил
- Герасим II Паладас
- Горазд Пражки
- Григорий Палама
- Давид
- Ефрем Сирин
- Иеремиил
- Иеремия (пророк)
- Исаак
- Йеремия I Константинополски
- Йехудиил
- Кирил VI Константинополски
- Козма Маюмски
- Кунигунда Люксембургска
- Михаил (архангел)
- Модест Йерусалимски
- Наум Охридски
- Никодим Светогорец
- Никодим Тисмански
- Николай Софийски
- Пасхалий I
- Потит Сердикийски
- Рафаел (архангел)
- Сава Седмочисленик
- Салатиил
- Сарра
- Симеон Метафраст
- Стефан Велики
- Стилиан Пафлагонийски
- Теодосий I
- Теодосий II
- Уриил
- Ярослав I
Родени през 401 година
- Лъв I Тракиец
- Теодосий II
Теодосиева династия
- Алипия (дъщеря на Антемий)
- Аниция Юлиана
- Антемий
- Антемиол
- Аркадий
- Атаулф
- Бас Херкулан
- Битка на Каталаунските полета
- Валентиниан III
- Валерий (консул 432 г.)
- Втори вселенски събор
- Гала (съпруга на Теодосий I)
- Гала Плацидия
- Гесий
- Евдокия (принцеса)
- Евхерий (син на Стилихон)
- Елия Евдокия
- Елия Евдоксия
- Елия Пулхерия
- Елия Флацила
- За Божия град
- Кодекс на Теодосий
- Констанций III
- Лициния Евдоксия
- Мария (дъщеря на Стилихон)
- Маркиан
- Марция Евфемия
- Олибрий
- Петроний Максим
- Плацидия
- Прокопий Антемий (консул 515 г.)
- Пулхерия (дъщеря на Теодосий I)
- Рицимер
- Серена
- Стилихон
- Теодосиева династия
- Теодосий I
- Теодосий II
- Терманция
- Трети вселенски събор
- Флавий Евхерий
- Флавий Теодосий
- Хонорий (император)
- Целестин I
- Четвърти вселенски събор
- Юста Грата Хонория
Християнски светци от V век
- Августин Блажени
- Аврелий Картагенски
- Авундий Комски
- Анастасий I (папа)
- Аниан Орлеански
- Арсений Велики
- Бонифаций I
- Геласий I
- Елия Евдокия
- Елия Пулхерия
- Епифаний от Павия
- Зосим (папа)
- Иларий
- Инокентий I
- Исидор Пелусиотски
- Йероним Блажени
- Йоан Златоуст
- Кирил Александрийски
- Лъв I (папа)
- Лъв I Тракиец
- Маркиан
- Мелания Млада
- Месроп Мащоц
- Митрий
- Мойсей Мурин
- Никита Ремесиански
- Павлин Нолански
- Паисий Велики
- Патрик
- Пимен Велики
- Порфирий Газки
- Проспер Аквитански
- Света Сколастика
- Сидоний Аполинарий
- Сикст III
- Симеон Стълпник
- Симплиций
- Сисой Велики
- Теодосий II
- Теофил Александрийски
- Феликс III
- Хлодвиг I
- Целестин I