Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Валентиниан III

Index Валентиниан III

Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.

Съдържание

  1. 34 отношения: Картаген, Констанций III, Превземане на Рим (455), Плацидия, Песен за Нибелунгите, Петроний Максим, Одоакър, Атила, Арл, Арморика, Андалусия, Аеций, Равена, Рим, Ромул Августул, Секвани, Теодосий II, Теодосиева династия, Флавий Хонорий, Юста Грата Хонория, Италия, Западна Римска империя, Битка на Каталаунските полета, Бонифаций (генерал), Виктория (богиня), Гала Плацидия, Гейзерик, Евдокия (принцеса), Лъв I (папа), Лициния Евдоксия, Йоан (римски император), 16 март, 2 юли, 20 юни.

  2. Валентинианова династия
  3. Равенци
  4. Теодосиева династия

Картаген

Картаген (قرطاج – Картаж) е тунизийски град в столичната област Тунис.

Виж Валентиниан III и Картаген

Констанций III

Флавий Констанций (Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.

Виж Валентиниан III и Констанций III

Превземане на Рим (455)

#пренасочване Разграбване на Рим (455).

Виж Валентиниан III и Превземане на Рим (455)

Плацидия

Плацидия (Placidia; * 435 г.; † 480 г.) е дъщеря на западноримския император Валентиниан III и Лициния Евдоксия и съпруга на император Олибрий и като такава регентка на Западната Римска империя.

Виж Валентиниан III и Плацидия

Песен за Нибелунгите

#пренасочване Песен за нибелунгите.

Виж Валентиниан III и Песен за Нибелунгите

Петроний Максим

Флавий Петроний Максим (лат. Flavius Petronius Maximus) – римски император, на власт близо един месец от 17 март до 22 април 455 г.

Виж Валентиниан III и Петроний Максим

Одоакър

Флавий Одоакър или Одоакер (Odovacar, Odovacer, Odowac, Flavius Odovacar, Odovacer или Fl.; * 433, † 15 март 493, Равена) е римски войник, който след като свалил от престола последния западноримски император Ромул Августул през 476 г., бил провъзгласен за крал на Италия (rex Italiae).

Виж Валентиниан III и Одоакър

Атила

Атила (Attila,, ср.-в.-немски: Etzel, † 453) е последният владетел на европейските хуни, управлявал от 434 до смъртта си през 453 г., както и на ирански, тюркски и германски племена като алани, прабългари и остроготи.

Виж Валентиниан III и Атила

Арл

Арл (Arles; Arle) е град в Прованс, Южна Франция.

Виж Валентиниан III и Арл

Арморика

Римската географска област Арморика. Арморика в древността е област в западна Европа, част от западна Галия.

Виж Валентиниан III и Арморика

Андалусия

Андалусия (Andalucía, изговаря се Андалусѝя) е автономна област в Испания.

Виж Валентиниан III и Андалусия

Аеций

#пренасочване Флавий Аеций.

Виж Валентиниан III и Аеций

Равена

Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.

Виж Валентиниан III и Равена

Рим

Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.

Виж Валентиниан III и Рим

Ромул Августул

Флавий Ромул Август (Flavius Romulus Augustus), наричан и само Ромул Августул („Ромул Августчето“) е римски император в периода 31 октомври 475 – 4 септември 476.

Виж Валентиниан III и Ромул Августул

Секвани

Секваните (Sequani) са келтско племе в Галия.

Виж Валентиниан III и Секвани

Теодосий II

Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.

Виж Валентиниан III и Теодосий II

Теодосиева династия

Теодосиевата династия е римска фамилия, която се издига в дните на залез на Римската империя.

Виж Валентиниан III и Теодосиева династия

Флавий Хонорий

#виж Хонорий (император).

Виж Валентиниан III и Флавий Хонорий

Юста Грата Хонория

Юста Грата Хонория (Justa Grata Honoria; * 418, Равена; † 455, Рим) e римска императрица.

Виж Валентиниан III и Юста Грата Хонория

Италия

Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.

Виж Валентиниан III и Италия

Западна Римска империя

Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.

Виж Валентиниан III и Западна Римска империя

Битка на Каталаунските полета

Битката на Каталаунските полета, известна и като битката при Шалон, Северна Галия, е последното голямо сражение в Античния свят, в което римляните спират ордите на хунския вожд Атила.

Виж Валентиниан III и Битка на Каталаунските полета

Бонифаций (генерал)

Бонифаций (Bonifatius, Bonifacius; † 432) е западноримски военачалник и патриций през 5 век.

Виж Валентиниан III и Бонифаций (генерал)

Виктория (богиня)

Виктория (Victoria) е древноримска богиня на победата.

Виж Валентиниан III и Виктория (богиня)

Гала Плацидия

Елия Гала Плацидия (Aelia Galla Placidia) e дъщеря на римския император Теодосий I и Гала, внучка на Валентиниан I и Юстина, Августа, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя.

Виж Валентиниан III и Гала Плацидия

Гейзерик

Гейзерик или Гензерих(Geiseric, Gaiseric, Genseric; 389 – 25 януари 477) е крал на вандалите и аланите от 428 до 477 г.

Виж Валентиниан III и Гейзерик

Евдокия (принцеса)

Евдокия (Eudocia; * 439; † 471/ 472, Йерусалим) е римска принцеса.

Виж Валентиниан III и Евдокия (принцеса)

Лъв I (папа)

Лъв I (Leo PP.) известен и като Лъв Велики, (390-10 ноември 461) - римски папа от 29 септември 440 г.

Виж Валентиниан III и Лъв I (папа)

Лициния Евдоксия

Лициния Евдоксия (Licinia Eudoxia; * 422; † 462) е римска императрица.

Виж Валентиниан III и Лициния Евдоксия

Йоан (римски император)

Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.

Виж Валентиниан III и Йоан (римски император)

16 март

16 март е 75-ият ден в годината според григорианския календар (76-и през високосна).

Виж Валентиниан III и 16 март

2 юли

2 юли е 183-тият ден в годината според григорианския календар (184-ти през високосна).

Виж Валентиниан III и 2 юли

20 юни

20 юни е 171-вият ден в годината според григорианския календар (172-ри през високосна).

Виж Валентиниан III и 20 юни

Вижте също

Валентинианова династия

Равенци

Теодосиева династия

Известен като Флавий Плацид Валентиниан.