По-бързо от браузъра!
85 отношения: Клавдиан, Консул (Древен Рим), Констанс II (узурпатор), Константин III (узурпатор), Константинопол, Констанций III, Приск Атал, Панония, Плячкосване на Рим (410), Плячкосването на Рим (410), По, Атаулф, Аркадий, Арл, Августин Блажени, Аквитания, Аларих I, Норик, Равена, Радагайз, Римски император, Реция, Стар Трек: Следващото поколение, Стилихон, Себастиан (узурпатор), Терманция, Теодосий I, Теодосий II, Теодосиева династия, Флоренция, Мария (дъщеря на Стилихон), Марк (узурпатор), Максим (Римска Испания), Милано, Испания, Италия, Източни Алпи, Илирик, Жан-Люк Пикар, Западна Римска империя, Западната римска империя, Зосим, Британия (римска провинция), Битка при Поленция, Битка при Фиезоле (406 г.), Битка при Верона, Валентиниан III, Вандали, Византия, Великото преселение на народите, ..., Грациан (узурпатор), Гала Плацидия, Гилдон, Джон Бъри, Едуард Гибън, Елия Флацила, Лигурия, Йоан (римски император), Йовин, 15 август, 1880, 1883, 23 януари, 24 август, 31 декември, 393, 395, 397, 398, 402, 406, 407, 408, 409, 410, 411, 412, 413, 414, 417, 418, 420, 421, 422, 423. Разширете индекс (35 Повече ▼) »
Клавдиан
Клавдий Клавдиан или само Клавдиан (Claudius Claudianus, Claudian; * 370 г., Александрия; † 404/405 г.) е един от последните големи късноантични латински поети на Римската империя от края на ІV и началото на V век.
New!!: Хонорий (император) и Клавдиан · Виж повече »
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
New!!: Хонорий (император) и Консул (Древен Рим) · Виж повече »
Констанс II (узурпатор)
Констанс II е римски узурпатор, син и съимператор на узурпатора Константин III, издигнат на власт от легионите в Британия и признат в част от Галия.
New!!: Хонорий (император) и Констанс II (узурпатор) · Виж повече »
Константин III (узурпатор)
Флавий Клавдий Константин, приет в историята като Константин III (Flavius Claudius Constantinus), е анти-император, който узурпира властта в Западната Римска империя, провъзгласен за император от легионите в Британия през пролетта на 407 г., след като те получават заповед да изоставят острова и да се изтеглят в Галия.
New!!: Хонорий (император) и Константин III (узурпатор) · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Хонорий (император) и Константинопол · Виж повече »
Констанций III
Флавий Констанций (Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.
New!!: Хонорий (император) и Констанций III · Виж повече »
Приск Атал
Приск Атал (починал след 416) е на два пъти римски узурпатор (през 409 и през 414) срещу император Флавий Хонорий, с подкрепата на вестготите.
New!!: Хонорий (император) и Приск Атал · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Хонорий (император) и Панония · Виж повече »
Плячкосване на Рим (410)
#виж Разграбване на Рим (410).
New!!: Хонорий (император) и Плячкосване на Рим (410) · Виж повече »
Плячкосването на Рим (410)
#пренасочване Разграбване на Рим (410).
New!!: Хонорий (император) и Плячкосването на Рим (410) · Виж повече »
По
По (Ро), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море, с дължина 652 km и площ на водосборния басейн 71 000 km².
New!!: Хонорий (император) и По · Виж повече »
Атаулф
Атаулф (Athaulf; Athaulfus, Ataulfus, Athavulf; † август 415, Барцино) е крал на вестготите от 410 – 415.
New!!: Хонорий (император) и Атаулф · Виж повече »
Аркадий
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius; * 377/378; † 1 май 408 г.) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година.
New!!: Хонорий (император) и Аркадий · Виж повече »
Арл
Арл (Arles; Arle) е град в Прованс, Южна Франция.
New!!: Хонорий (император) и Арл · Виж повече »
Августин Блажени
Аврелий Августин (Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.
New!!: Хонорий (император) и Августин Блажени · Виж повече »
Аквитания
#виж Аквитания (регион).
New!!: Хонорий (император) и Аквитания · Виж повече »
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
New!!: Хонорий (император) и Аларих I · Виж повече »
Норик
Норик (Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.
New!!: Хонорий (император) и Норик · Виж повече »
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
New!!: Хонорий (император) и Равена · Виж повече »
Радагайз
Радагайз (Radagaisus; Ροδογαισοζ; † 23 август 406 г.) е готски крал, вероятно гревтунг, евентуално скит.
New!!: Хонорий (император) и Радагайз · Виж повече »
Римски император
#виж Списък на римските императори.
New!!: Хонорий (император) и Римски император · Виж повече »
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети. Тя е едновременно гранична (limes) провинция, която е осигурявала сигурността на държавната граница по дунавското поречие, а в същото време играе важна комуникационна, производствена и разпределителна зона по отношение на съседните провинции по поречието на източен Дунав и над река Рейн. Реция е била също така буферна зона, предпазваща Италия и италийските градове, в частност столицата Рим от варварските нашествия. Точната дата на провъзгласяването на провинция Реция не е известна, но от някои писмени и епиграфски извори става ясно, че в края на 1 век пр.н.е. тя вече е била възприемана от римляните като своя територия. Успешният военен поход през 15 г. пр.н.е., организиран от доведените синове на Октавиан Август (Тиберий и Друз) и т. нар. решителна битка – (grave proelium) е събитието, което създава предпоставки за политическото присъединяване на територията към границите на Римската империя. Археологическите извори потвърждават римското военно присъствие по това време. Но за трайно установяване на римляните в Реция като господари и население артефактите сочат едва средата на 1 век. Географски Реция обхваща около 80 000 кв. км от централните алпийски и предалпийски райони, областта Тирол, Боденското езеро, цялата територията между предалпийската падина и средното поречие на река Дунав. Съпоставяйки с днешната политическа карта, Реция е лежала частично в Северна Италия, Южна Германия (провинция Бавария, провинция Баден-Вюртемберг) и Швейцария. В древността Реция е граничела с провинциите Норик (на изток), с Италия (на юг), с Горна Германия (на запад), а на север с Барбарикум и Agri Decumatis. За първоначална столица на Реция (caput provinciae) хипотетично се смята Камбодунум (днешен Кемптен). В началото на 2 век, столицата е пренесена в Августа Винделикум (днешният град Аугсбург в Бавария. През 4 век Реция е поделена на две части – Реция прима и Реция секунда, със столици съответно Курия Реторум (днешният град Кур) и Августа Винделикорум. Реция се смята за сравнително спокойна провинция, която рядко става сцена на драматични военни действия. Тя преживява известни сътресения по време на гражданските войни през 69 г., а също и по време на Маркоманските нашествия в средата на 2 век, както и по време на Алеманските нахлувания през втората половина на 3 век. През 6 век тук идват и се заселват трайно нови етноси, между които напр. остготите и байоварите. Краят на Реция като римска провинция теоретично съвпада с рухването на Западната римска империя пре 476 г.
New!!: Хонорий (император) и Реция · Виж повече »
Стар Трек: Следващото поколение
„Стар Трек: Следващото поколение“ (Star Trek: The Next Generation) е вторият телевизионен сериал (без „Стар Трек: Анимационният сериал“), действието се развива във вселената на Стар Трек.
New!!: Хонорий (император) и Стар Трек: Следващото поколение · Виж повече »
Стилихон
Флавий Стилихон (Flavius Stilicho, понякога споменаван като Стиликон) е високопоставен военачалник (magister utriusque militiae) и патриций на Западната римска империя, който е с полуварварски произход.
New!!: Хонорий (император) и Стилихон · Виж повече »
Себастиан (узурпатор)
Себастиан (Sebastianus; † 413) е южно-галски аристократ и западноримски геген-император (или узурпатор) (412 – 413).
New!!: Хонорий (император) и Себастиан (узурпатор) · Виж повече »
Терманция
Емилия Матерна Терманция (Thermantia; Aemilia Materna Thermantia; * 4 век; † 30 юли 415) е римска императрица, втората съпруга на западноримския император Хонорий.
New!!: Хонорий (император) и Терманция · Виж повече »
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
New!!: Хонорий (император) и Теодосий I · Виж повече »
Теодосий II
Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
New!!: Хонорий (император) и Теодосий II · Виж повече »
Теодосиева династия
Теодосиевата династия е римска фамилия, която се издига в дните на залез на Римската империя.
New!!: Хонорий (император) и Теодосиева династия · Виж повече »
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
New!!: Хонорий (император) и Флоренция · Виж повече »
Мария (дъщеря на Стилихон)
Мария (Maria; * 384 или 385; † 407 г.) е римска императрица, първата съпруга на западноримския император Хонорий.
New!!: Хонорий (император) и Мария (дъщеря на Стилихон) · Виж повече »
Марк (узурпатор)
Марк е узурпатор на императорската власт в римска Британия (406 – 407) по времето на Хонорий.
New!!: Хонорий (император) и Марк (узурпатор) · Виж повече »
Максим (Римска Испания)
Максим е римски узурпатор в периода 409 – 411 в Римска Испания (Иберийски полуостров – днешна Португалия и Испания).
New!!: Хонорий (император) и Максим (Римска Испания) · Виж повече »
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
New!!: Хонорий (император) и Милано · Виж повече »
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
New!!: Хонорий (император) и Испания · Виж повече »
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
New!!: Хонорий (император) и Италия · Виж повече »
Източни Алпи
Източните Алпи са планини в централна Европа, включваща Алпите приблизително на изток от линията, свързваща Боденското езеро с езерото Комо.
New!!: Хонорий (император) и Източни Алпи · Виж повече »
Илирик
Илирик (Illyricum; Ἰλλυρία) е провинция на Римската република, основана след като римските войски покоряват Илирийското царство на цар Гентий през 168 пр.н.е..
New!!: Хонорий (император) и Илирик · Виж повече »
Жан-Люк Пикар
Капитан Жан-Люк Пикар (Jean-Luc Picard) е измислен фантастичен герой от телевизионния сериал „Стар Трек: Следващото поколение“, както и от пълнометражните филми.
New!!: Хонорий (император) и Жан-Люк Пикар · Виж повече »
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
New!!: Хонорий (император) и Западна Римска империя · Виж повече »
Западната римска империя
#виж Западна Римска империя.
New!!: Хонорий (император) и Западната римска империя · Виж повече »
Зосим
Зосим е римски историк от края на 5 век.
New!!: Хонорий (император) и Зосим · Виж повече »
Британия (римска провинция)
Терминът Римска Британия се свързва с тези части на острова, контролирани от Римската империя между 43 г.
New!!: Хонорий (император) и Британия (римска провинция) · Виж повече »
Битка при Поленция
Битката при Поленция (Pollentia) в Северна Италия се провежда на 6 април 402 г.
New!!: Хонорий (император) и Битка при Поленция · Виж повече »
Битка при Фиезоле (406 г.)
Битката при Фиезуле (Faesulae; Fiesole; 23 август 406 г.) се провежда през лятото на 406 г.
New!!: Хонорий (император) и Битка при Фиезоле (406 г.) · Виж повече »
Битка при Верона
Битката при Верона (Verona) е конфликт между Западната Римска империя и вестготите на АларихI през лятото 402 или 403 г.
New!!: Хонорий (император) и Битка при Верона · Виж повече »
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
New!!: Хонорий (император) и Валентиниан III · Виж повече »
Вандали
Кралството на вандали и алани към 526 г. Вандалите (Vandili) са съюз на източногермански племена, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген.
New!!: Хонорий (император) и Вандали · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Хонорий (император) и Византия · Виж повече »
Великото преселение на народите
#виж Велико преселение на народите.
New!!: Хонорий (император) и Великото преселение на народите · Виж повече »
Грациан (узурпатор)
Грациан е узурпатор на императорската власт в римска Британия (407) по времето на Хонорий.
New!!: Хонорий (император) и Грациан (узурпатор) · Виж повече »
Гала Плацидия
Елия Гала Плацидия (Aelia Galla Placidia) e дъщеря на римския император Теодосий I и Гала, внучка на Валентиниан I и Юстина, Августа, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя.
New!!: Хонорий (император) и Гала Плацидия · Виж повече »
Гилдон
Гилдон (Gildo) e военачалник на Западната римска империя през 4 век в Мавретания.
New!!: Хонорий (император) и Гилдон · Виж повече »
Джон Бъри
Джон Бейгнал Бъри (John Bagnell Bury; съкр. J.B. Bury; р. 16 октомври 1861 – п. 1 юни 1927) е британски филолог, историк и византолог от ирландски произход.
New!!: Хонорий (император) и Джон Бъри · Виж повече »
Едуард Гибън
Едуард Гибън (Edward Gibbon) е сред най-известните в света английски историци.
New!!: Хонорий (император) и Едуард Гибън · Виж повече »
Елия Флацила
Елия Флавия Флацила (Aelia Flavia Flacilla) е римска императрица, първа съпруга на император Теодосий I и майка на императорите Аркадий и Хонорий.
New!!: Хонорий (император) и Елия Флацила · Виж повече »
Лигурия
Лигурия (Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).
New!!: Хонорий (император) и Лигурия · Виж повече »
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
New!!: Хонорий (император) и Йоан (римски император) · Виж повече »
Йовин
Йовин (Jovinus) е гало-римски сенатор, който има претенции да носи титлата западноримски император от 411 до 413 г., узурпатор в Галия.
New!!: Хонорий (император) и Йовин · Виж повече »
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
New!!: Хонорий (император) и 15 август · Виж повече »
1880
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 1880 · Виж повече »
1883
Бруклинският мост Куага (''Equus quagga'') Саграда Фамилия.
New!!: Хонорий (император) и 1883 · Виж повече »
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Хонорий (император) и 23 януари · Виж повече »
24 август
24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година).
New!!: Хонорий (император) и 24 август · Виж повече »
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).
New!!: Хонорий (император) и 31 декември · Виж повече »
393
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 393 · Виж повече »
395
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 395 · Виж повече »
397
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 397 · Виж повече »
398
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 398 · Виж повече »
402
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 402 · Виж повече »
406
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 406 · Виж повече »
407
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 407 · Виж повече »
408
Хуните навлизат в Тракия.
New!!: Хонорий (император) и 408 · Виж повече »
409
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 409 · Виж повече »
410
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 410 · Виж повече »
411
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 411 · Виж повече »
412
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 412 · Виж повече »
413
10413.
New!!: Хонорий (император) и 413 · Виж повече »
414
10414.
New!!: Хонорий (император) и 414 · Виж повече »
417
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 417 · Виж повече »
418
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 418 · Виж повече »
420
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 420 · Виж повече »
421
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 421 · Виж повече »
422
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 422 · Виж повече »
423
Няма описание.
New!!: Хонорий (император) и 423 · Виж повече »
