Съдържание
67 отношения: Клавдиан, Консул (Древен Рим), Констанс II (узурпатор), Константин III (узурпатор), Константинопол, Констанций III, Приск Атал, Панония, Плячкосване на Рим (410), Плячкосването на Рим (410), По, Атаулф, Аркадий, Арл, Августин Блажени, Аквитания, Аларих I, Норик, Равена, Радагайз, Римски император, Реция, Стар Трек: Следващото поколение, Стилихон, Себастиан (узурпатор), Терманция, Теодосий I, Теодосий II, Теодосиева династия, Флоренция, Мария (дъщеря на Стилихон), Марк (узурпатор), Максим (Римска Испания), Милано, Испания, Италия, Източни Алпи, Илирик, Жан-Люк Пикар, Западна Римска империя, Западната римска империя, Зосим, Британия (римска провинция), Битка при Поленция, Битка при Фиезоле (406 г.), Битка при Верона, Валентиниан III, Вандали, Византия, Великото преселение на народите, ... Разширете индекс (17 Повече ▼) »
- Починали през 423 година
- Родени през 384 година
- Теодосиева династия
Клавдиан
Клавдий Клавдиан или само Клавдиан (Claudius Claudianus, Claudian; * 370 г., Александрия; † 404/405 г.) е един от последните големи късноантични латински поети на Римската империя от края на ІV и началото на V век.
Виж Хонорий (император) и Клавдиан
Консул (Древен Рим)
Консул (consul; незнаеноцт) е най-висшата избираема длъжност по време на Римската република в древен Рим.
Виж Хонорий (император) и Консул (Древен Рим)
Констанс II (узурпатор)
Констанс II е римски узурпатор, син и съимператор на узурпатора Константин III, издигнат на власт от легионите в Британия и признат в част от Галия.
Виж Хонорий (император) и Констанс II (узурпатор)
Константин III (узурпатор)
Флавий Клавдий Константин, приет в историята като Константин III (Flavius Claudius Constantinus), е анти-император, който узурпира властта в Западната Римска империя, провъзгласен за император от легионите в Британия през пролетта на 407 г., след като те получават заповед да изоставят острова и да се изтеглят в Галия.
Виж Хонорий (император) и Константин III (узурпатор)
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
Виж Хонорий (император) и Константинопол
Констанций III
Флавий Констанций (Flavius Constantius III) e magister militum, съимператор на Западната римска империя, консул през 414, 417, 420 г.
Виж Хонорий (император) и Констанций III
Приск Атал
Приск Атал (починал след 416) е на два пъти римски узурпатор (през 409 и през 414) срещу император Флавий Хонорий, с подкрепата на вестготите.
Виж Хонорий (император) и Приск Атал
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Хонорий (император) и Панония
Плячкосване на Рим (410)
#виж Разграбване на Рим (410).
Виж Хонорий (император) и Плячкосване на Рим (410)
Плячкосването на Рим (410)
#пренасочване Разграбване на Рим (410).
Виж Хонорий (император) и Плячкосването на Рим (410)
По
По (Ро), наричана Потамос Ериданус (Ποταμός) от древните гърци, е най-голямата река в Италия (региони Пиемонт, Вале д'Аоста, Лигурия, Ломбардия, Венето, Емилия-Романя, Тоскана и автономна област Тренто), вливаща се в Адриатическо море, с дължина 652 km и площ на водосборния басейн 71 000 km².
Атаулф
Атаулф (Athaulf; Athaulfus, Ataulfus, Athavulf; † август 415, Барцино) е крал на вестготите от 410 – 415.
Виж Хонорий (император) и Атаулф
Аркадий
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius; * 377/378; † 1 май 408 г.) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година.
Виж Хонорий (император) и Аркадий
Арл
Арл (Arles; Arle) е град в Прованс, Южна Франция.
Августин Блажени
Аврелий Августин (Aurelius Augustinus), Августин Блажени или Августин от Хипон (13 ноември 354 – 28 август 430) е една от най-важните личности в развитието на западното християнство.
Виж Хонорий (император) и Августин Блажени
Аквитания
#виж Аквитания (регион).
Виж Хонорий (император) и Аквитания
Аларих I
АларихI (Alarich I., лат.: Alaricus; * около 370 г. на остров Пойке; † 410 г. при Косенца, Калабрия, Италия) е първият със сигурност известен крал на вестготите (визиготите), управлявал от 395 до 410 г., и първият герман, превзел Рим.
Виж Хонорий (император) и Аларих I
Норик
Норик (Noricum) е историкогеографски район, разположен между горното течение на реките Драва и Дунав, който от края на 1 век пр.н.е. е императорска провинция на Римската империя.
Виж Хонорий (император) и Норик
Равена
Равѐна (Ravenna) е град в източната част на Северна Италия, регион Емилия-Романя, център на провинция Равена.
Виж Хонорий (император) и Равена
Радагайз
Радагайз (Radagaisus; Ροδογαισοζ; † 23 август 406 г.) е готски крал, вероятно гревтунг, евентуално скит.
Виж Хонорий (император) и Радагайз
Римски император
#виж Списък на римските императори.
Виж Хонорий (император) и Римски император
Реция
Реция или Ретия (Raetia, Rhaetia, е римска прокураторска провинция, влизаща в състава на Римската империя в продължение на няколко столетия (от 1 в. н.е. до 5 в. н.е.). Смята се, че името на провинцията произлиза от наименованието на едно от келтските племена, населявали тази територия – рети.
Виж Хонорий (император) и Реция
Стар Трек: Следващото поколение
„Стар Трек: Следващото поколение“ (Star Trek: The Next Generation) е вторият телевизионен сериал (без „Стар Трек: Анимационният сериал“), действието се развива във вселената на Стар Трек.
Виж Хонорий (император) и Стар Трек: Следващото поколение
Стилихон
Флавий Стилихон (Flavius Stilicho, понякога споменаван като Стиликон) е високопоставен военачалник (magister utriusque militiae) и патриций на Западната римска империя, който е с полуварварски произход.
Виж Хонорий (император) и Стилихон
Себастиан (узурпатор)
Себастиан (Sebastianus; † 413) е южно-галски аристократ и западноримски геген-император (или узурпатор) (412 – 413).
Виж Хонорий (император) и Себастиан (узурпатор)
Терманция
Емилия Матерна Терманция (Thermantia; Aemilia Materna Thermantia; * 4 век; † 30 юли 415) е римска императрица, втората съпруга на западноримския император Хонорий.
Виж Хонорий (император) и Терманция
Теодосий I
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius; Θεοδόσιος Α’), прието е още да се нарича Теодосий I Велики, е римски император от 379 до 395 година.
Виж Хонорий (император) и Теодосий I
Теодосий II
Флавий Теодосий или Теодосий II (Flavius Theodosius Junior) е източноримски, ранновизантийски император от 408 до 450 година, син и приемник на Аркадий.
Виж Хонорий (император) и Теодосий II
Теодосиева династия
Теодосиевата династия е римска фамилия, която се издига в дните на залез на Римската империя.
Виж Хонорий (император) и Теодосиева династия
Флоренция
Флоренция (Firenze или в Средновековието и в поетическия език Fiorenza) е италианска община с 360 930 жители (към 2023 г.), столица на регион Тоскана и на едноименния метрополен град.
Виж Хонорий (император) и Флоренция
Мария (дъщеря на Стилихон)
Мария (Maria; * 384 или 385; † 407 г.) е римска императрица, първата съпруга на западноримския император Хонорий.
Виж Хонорий (император) и Мария (дъщеря на Стилихон)
Марк (узурпатор)
Марк е узурпатор на императорската власт в римска Британия (406 – 407) по времето на Хонорий.
Виж Хонорий (император) и Марк (узурпатор)
Максим (Римска Испания)
Максим е римски узурпатор в периода 409 – 411 в Римска Испания (Иберийски полуостров – днешна Португалия и Испания).
Виж Хонорий (император) и Максим (Римска Испания)
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
Виж Хонорий (император) и Милано
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора.
Виж Хонорий (император) и Испания
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Хонорий (император) и Италия
Източни Алпи
Източните Алпи са планини в централна Европа, включваща Алпите приблизително на изток от линията, свързваща Боденското езеро с езерото Комо.
Виж Хонорий (император) и Източни Алпи
Илирик
Илирик (Illyricum; Ἰλλυρία) е провинция на Римската република, основана след като римските войски покоряват Илирийското царство на цар Гентий през 168 пр.н.е..
Виж Хонорий (император) и Илирик
Жан-Люк Пикар
Капитан Жан-Люк Пикар (Jean-Luc Picard) е измислен фантастичен герой от телевизионния сериал „Стар Трек: Следващото поколение“, както и от пълнометражните филми.
Виж Хонорий (император) и Жан-Люк Пикар
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
Виж Хонорий (император) и Западна Римска империя
Западната римска империя
#виж Западна Римска империя.
Виж Хонорий (император) и Западната римска империя
Зосим
Зосим е римски историк от края на 5 век.
Виж Хонорий (император) и Зосим
Британия (римска провинция)
Терминът Римска Британия се свързва с тези части на острова, контролирани от Римската империя между 43 г.
Виж Хонорий (император) и Британия (римска провинция)
Битка при Поленция
Битката при Поленция (Pollentia) в Северна Италия се провежда на 6 април 402 г.
Виж Хонорий (император) и Битка при Поленция
Битка при Фиезоле (406 г.)
Битката при Фиезуле (Faesulae; Fiesole; 23 август 406 г.) се провежда през лятото на 406 г.
Виж Хонорий (император) и Битка при Фиезоле (406 г.)
Битка при Верона
Битката при Верона (Verona) е конфликт между Западната Римска империя и вестготите на АларихI през лятото 402 или 403 г.
Виж Хонорий (император) и Битка при Верона
Валентиниан III
Флавий Плацидий Валентиниан (Flavius Placidus Valentinianus) e император на Западната Римска империя от 425 до 455 година.
Виж Хонорий (император) и Валентиниан III
Вандали
Кралството на вандали и алани към 526 г. Вандалите (Vandili) са съюз на източногермански племена, който влиза в състава на Римската империя през V век и създава в Северна Африка държава със столица Картаген.
Виж Хонорий (император) и Вандали
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Хонорий (император) и Византия
Великото преселение на народите
#виж Велико преселение на народите.
Виж Хонорий (император) и Великото преселение на народите
Грациан (узурпатор)
Грациан е узурпатор на императорската власт в римска Британия (407) по времето на Хонорий.
Виж Хонорий (император) и Грациан (узурпатор)
Гала Плацидия
Елия Гала Плацидия (Aelia Galla Placidia) e дъщеря на римския император Теодосий I и Гала, внучка на Валентиниан I и Юстина, Августа, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя.
Виж Хонорий (император) и Гала Плацидия
Гилдон
Гилдон (Gildo) e военачалник на Западната римска империя през 4 век в Мавретания.
Виж Хонорий (император) и Гилдон
Джон Бъри
Джон Бейгнал Бъри (John Bagnell Bury; съкр. J.B. Bury; р. 16 октомври 1861 – п. 1 юни 1927) е британски филолог, историк и византолог от ирландски произход.
Виж Хонорий (император) и Джон Бъри
Едуард Гибън
Едуард Гибън (Edward Gibbon) е сред най-известните в света английски историци.
Виж Хонорий (император) и Едуард Гибън
Елия Флацила
Елия Флавия Флацила (Aelia Flavia Flacilla) е римска императрица, първа съпруга на император Теодосий I и майка на императорите Аркадий и Хонорий.
Виж Хонорий (император) и Елия Флацила
Лигурия
Лигурия (Liguria, на лигурски: Ligüria) e историческа област и административен регион в Северозападна Италия с население 1 615 441 жители (2009).
Виж Хонорий (император) и Лигурия
Йоан (римски император)
Йоан, или Йохан (лат. Iohannes) – узурпира императорския сан на Западната Римска империя от август 423 до май 425.
Виж Хонорий (император) и Йоан (римски император)
Йовин
Йовин (Jovinus) е гало-римски сенатор, който има претенции да носи титлата западноримски император от 411 до 413 г., узурпатор в Галия.
Виж Хонорий (император) и Йовин
15 август
15 август е 227-ият ден в годината според григорианския календар (228-и през високосна година).
Виж Хонорий (император) и 15 август
1883
Бруклинският мост Куага (''Equus quagga'') Саграда Фамилия.
Виж Хонорий (император) и 1883
23 януари
23 януари е 23-тият ден в годината според григорианския календар.
Виж Хонорий (император) и 23 януари
24 август
24 август е 236-ият ден в годината според григорианския календар (237-и през високосна година).
Виж Хонорий (император) и 24 август
31 декември
31 декември е последният ден в годината според григорианския календар, 365-и подред (366-и през високосна година).
Виж Хонорий (император) и 31 декември
408
Хуните навлизат в Тракия.
413
10413.
414
10414.
Вижте също
Починали през 423 година
- Евлалий (антипапа)
- Уей Минюен
- Хонорий (император)
Родени през 384 година
- Хонорий (император)
Теодосиева династия
- Алипия (дъщеря на Антемий)
- Аниция Юлиана
- Антемий
- Антемиол
- Аркадий
- Атаулф
- Бас Херкулан
- Битка на Каталаунските полета
- Валентиниан III
- Валерий (консул 432 г.)
- Втори вселенски събор
- Гала (съпруга на Теодосий I)
- Гала Плацидия
- Гесий
- Евдокия (принцеса)
- Евхерий (син на Стилихон)
- Елия Евдокия
- Елия Евдоксия
- Елия Пулхерия
- Елия Флацила
- За Божия град
- Кодекс на Теодосий
- Констанций III
- Лициния Евдоксия
- Мария (дъщеря на Стилихон)
- Маркиан
- Марция Евфемия
- Олибрий
- Петроний Максим
- Плацидия
- Прокопий Антемий (консул 515 г.)
- Пулхерия (дъщеря на Теодосий I)
- Рицимер
- Серена
- Стилихон
- Теодосиева династия
- Теодосий I
- Теодосий II
- Терманция
- Трети вселенски събор
- Флавий Евхерий
- Флавий Теодосий
- Хонорий (император)
- Целестин I
- Четвърти вселенски събор
- Юста Грата Хонория