По-бързо от браузъра!
73 отношения: Magister militum, Колхида, Константинопол, Първи вселенски събор, Пулхерия (дъщеря на Теодосий I), Партенон, Пантеон (Рим), Панония, Арбогаст, Аркадий, Армения, Аврелий Виктор, Август (титла), Александрия, Амвросий Медиолански, Никея, Римска империя, Римската империя, Стара планина, Сирмиум, Символ на вярата, Солун, Солунско клане, Списък на римските императори, Серапеум, Сеговия, Сеговия (провинция), Тракия, Теодосиева династия, Теодосиева колона, Флавий Теодосий, Флавий Хонорий, Храм на Веста, Хиподрум (Константинопол), Юпитер (бог), Магн Максим, Мизия, Милано, Медиолански едикт, Испания, Италия, Западна Римска империя, Зосим, Битка при Фригид, Вселенски патриарх, Втори вселенски събор, Валент (Римска империя), Валентиниан II, Византия, Грациан, ..., Гала (съпруга на Теодосий I), Гала Плацидия, Древни олимпийски игри, Делфийски оракул, Евгений (римски император), Елия Флацила, 11 януари, 17 януари, 19 януари, 313, 347, 364, 376, 378, 379, 381, 383, 388, 390, 392, 393, 394, 395. Разширете индекс (23 Повече ▼) »
Magister militum
#виж Магистър Милитум.
New!!: Теодосий I и Magister militum · Виж повече »
Колхида
Колхида (Κολχίς, Колхис; Κολχίδα, Колхида; კოლხეთი, Колхе́ти) е регион в Западна Грузия и Източна Турция, на източното и югоизточно крайбрежие на Черно море, заемащ Колхидската низина и съседните области.
New!!: Теодосий I и Колхида · Виж повече »
Константинопол
Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).
New!!: Теодосий I и Константинопол · Виж повече »
Първи вселенски събор
Никейския символ на вярата Първият вселенски събор е съвет на християнските епископи, проведен в град Никея (днес Изник) през 325 г.
New!!: Теодосий I и Първи вселенски събор · Виж повече »
Пулхерия (дъщеря на Теодосий I)
Елия Пулхерия (Aelia Pulcheria; 379 – 385 или 385 – 386) е римска благородничка.
New!!: Теодосий I и Пулхерия (дъщеря на Теодосий I) · Виж повече »
Партенон
Главен храм на Атинския акропол Партенонът е древногръцки храм, който се намира в Атина, Гърция.
New!!: Теодосий I и Партенон · Виж повече »
Пантеон (Рим)
Римският пантеон (Pantheon; – от πάντες (всички) и θεός (бог) – т.е. „(храм) на всички богове“) е бивш древноримски храм в Рим, посветен на всичките богове, а понастоящем е католическа базилика, посветена на Богородица и Мъчениците (Basilica di Santa Maria ad Martyres).
New!!: Теодосий I и Пантеон (Рим) · Виж повече »
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
New!!: Теодосий I и Панония · Виж повече »
Арбогаст
Флавий Арбогаст (Flavius Arbogastes; Arbogast;* 4 век; † 8 септември 394 г.) е политик и военачалник на Западната Римска империя през 4 век.
New!!: Теодосий I и Арбогаст · Виж повече »
Аркадий
Флавий Аркадий (Flavius Arcadius; * 377/378; † 1 май 408 г.) е император на източната половина на Римската империя от 395 до 408 година.
New!!: Теодосий I и Аркадий · Виж повече »
Армения
Армения (Հայաստանի Հանրապետություն, Hayastani Hanrapetut’yun) е унитарна полупрезидентска република от Югозападна Азия, но политически и културно тя е приемана като част от Европа.
New!!: Теодосий I и Армения · Виж повече »
Аврелий Виктор
Секст Аврелий Виктор (Sextus Aurelius Victor, IV век) е римски историк, родом от Африка, поради това - известен и като Афер.
New!!: Теодосий I и Аврелий Виктор · Виж повече »
Август (титла)
Почетното име Август (Augustus, за „Възвишеният“) е дадено през 27 г. пр. Хр. за пръв път на Октавиан, основателят на принципата.
New!!: Теодосий I и Август (титла) · Виж повече »
Александрия
Александрия (الإسكندرية – al-’Iskandariya, إسكندريه – Eskendereyya, Ἀλεξάνδρεια, ⲁⲗⲉⲝⲁⲛⲇⲣⲓⲁ или ⲣⲁⲕⲟϯ, произнася се като Ракоди) е най-голямото морско пристанище и втори по големина град в Египет, административен център на мухафаза Александрия.
New!!: Теодосий I и Александрия · Виж повече »
Амвросий Медиолански
Свети Амвросий Медиолански (Sanctus Ambrosius) е християнски светец, епископ на Милано, богослов и проповедник.
New!!: Теодосий I и Амвросий Медиолански · Виж повече »
Никея
Никея (Νίκαια) е античен и средновековен град в Мала Азия, чийто наследник е съвременният град Изник, Турция.
New!!: Теодосий I и Никея · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Теодосий I и Римска империя · Виж повече »
Римската империя
#виж Римска империя.
New!!: Теодосий I и Римската империя · Виж повече »
Стара планина
Стара планина (в Античността: Хемос или Хемус, Αίμος, Haemus, на славянски: Маторни гори, Коджабалкан или Балкан) е планинска верига на Балканския полуостров, на територията на България (предимно) и Сърбия.
New!!: Теодосий I и Стара планина · Виж повече »
Сирмиум
Римската империя 318 - 379 година Сирмиум (лат. Sirmium) е римски град в римската провинция Панония.
New!!: Теодосий I и Сирмиум · Виж повече »
Символ на вярата
Верую или Символът на вярата (на църковнославянски вярвам, на латински Credo) е древен текст, с който християните изповядват своята вяра по време на своите съвместни и лични молитви.
New!!: Теодосий I и Символ на вярата · Виж повече »
Солун
Солун (Θεσσαλονίκη, Тесалоники) е вторият по големина град в Гърция след столицата Атина.
New!!: Теодосий I и Солун · Виж повече »
Солунско клане
Солунското клане е масовото убийство на 7000 жители на Солун в 390 година, заповядано от римския император Теодосий Ι Велики като отмъщение за убийството на няколко римски сановници от солунчани.
New!!: Теодосий I и Солунско клане · Виж повече »
Списък на римските императори
Това е списък на римските императори с датите на времето, когато са управлявали или са претендирали, че управляват цялата или част от Римската империя.
New!!: Теодосий I и Списък на римските императори · Виж повече »
Серапеум
Серапеум е наименование, дадено на храмовете на Серапис през птолемейската епоха.
New!!: Теодосий I и Серапеум · Виж повече »
Сеговия
Сего̀вия (Segovia) e град в Испания с население около 55 000 жители.
New!!: Теодосий I и Сеговия · Виж повече »
Сеговия (провинция)
Сеговия е провинция в централна / северна Испания, в южната част на автономна общност на Кастилия и Леон.
New!!: Теодосий I и Сеговия (провинция) · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Теодосий I и Тракия · Виж повече »
Теодосиева династия
Теодосиевата династия е римска фамилия, която се издига в дните на залез на Римската империя.
New!!: Теодосий I и Теодосиева династия · Виж повече »
Теодосиева колона
Теодосиевата колона, или Теодосиеви обелиск, представлява висока гранитна колона на египетски обелиск, пренесен в Константинопол от император Теодосий I (379 – 395) през 390 г.
New!!: Теодосий I и Теодосиева колона · Виж повече »
Флавий Теодосий
Флавий Теодосий (Flavius Theodosius, † началото на 376, Картаген) e генерал и комит на Западната Римска империя.
New!!: Теодосий I и Флавий Теодосий · Виж повече »
Флавий Хонорий
#виж Хонорий (император).
New!!: Теодосий I и Флавий Хонорий · Виж повече »
Храм на Веста
Останки от храма на Веста на Форума Храмът на Веста (Aedes Vestae) малък кръгъл храм, разположен на Римския форум, недалеч от храма на Цезар.
New!!: Теодосий I и Храм на Веста · Виж повече »
Хиподрум (Константинопол)
Хиподрумът на Константинопол (Ιππόδρομος της Κωνσταντινούπολης) е римски хиподрум, спортно и социално средище на Константинопол, столицата на Византия.
New!!: Теодосий I и Хиподрум (Константинопол) · Виж повече »
Юпитер (бог)
Юпитер (Iūpiter или Iuppiter, gen. Iovis) е главният бог в римския пантеон – бог на небето, дневната светлина и бурите, пръв сред боговете и властелин на света.
New!!: Теодосий I и Юпитер (бог) · Виж повече »
Магн Максим
Магн Максим (Flavivs Magnvs Maximvs Avgvstvs) е изтъкнат военачалник на Западната римска империя и римски император в периода 383 – 388 година.
New!!: Теодосий I и Магн Максим · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Теодосий I и Мизия · Виж повече »
Милано
Мила̀но (Milano, на милански диалект: Milan) е италиански град, столица на северноиталианския регион Ломбардия и на едноименния метрополен град, център на една от най-населените метрополни области на Европа.
New!!: Теодосий I и Милано · Виж повече »
Медиолански едикт
Медиоланският едикт или Миланският едикт (Edictum Mediolanense) е едикт от двамата августи Лициний и Константин, издаден в 313 година в град Медиоланум (днес Милано), с който християнството се провъзгласява за равноправна на другите религии.
New!!: Теодосий I и Медиолански едикт · Виж повече »
Испания
Кралство Испания (Reino de España, или Испания (España на Конституцията на Испания.) е държава, разположена в Югозападна Европа. Намира се на Иберийския полуостров (Пиренейския полуостров), където са и Португалия, Гибралтар и Андора. На североизток, по хребета на планините Пиренеи, е границата с Франция и малкото княжество Андора. Само на 14 километра южно от Испания е брегът на Мароко. Към Испания се числят Балеарските острови в Средиземно море, Канарските острови в Атлантическия океан, градовете Сеута и Мелиля в Северна Африка, както и много необитавани острови от средиземноморската страна на Гибралтарския проток, например Чафаринските острови, „скалите“ („peñones“) на Велес и Алхусемас, както и малкият остров Алборан. С площ от 504 645 km² Испания е четвъртата по големина държава в Европа след Русия, Украйна и Франция и втора в Европейския съюз. Със средна надморска височина от 650 m, страната е сред най-планинските държави на континента. Според информацията от общинските регистрации от 2010, населението на Испания е 47 150 841. Конституцията на Испания определя испанския език (кастилски) за официален език, който всички граждани трябва да знаят и използват. Испанският е майчин език за 89% от населението на страната. Други испански езици имат коофициален статут в някои автономни региони. Поради географското си положение, територията на Испания е подложена на много външни влияния още от праисторически времена. След женитбата на Католическите монарси Исабела и Фернандо в края на XV век, Испания се обединява и успешно завършва Реконкистата на полуострова от мюсюлманите. С откриването на Америка и последвалата колонизация, страната се превръща в първата глобална империя и най-мощната държава в света. Културното и историческо наследството е видимо и днес, като испанският е вторият най-разпространен език в света и е официален в 21 държави. Според конституцията от 1978 г. Испания е социална и демократична правова държава под формата на парламентарна конституционна монархия. Съвременна Испания е високоразвита индустриално-аграрна страна. Силният следвоенен икономически растеж и развитието на търговията след като става член на Европейския съюз през 1986 г. правят икономиката на страната 13-а в света през 2010 г., с равнище на БВП на човек на населението над средното за ЕС, преди Италия. Средната продължителност на живота, общественият транспорт, здравеопазването и инфраструктурата са на много високо равнище, което прави Испания 23-та държава в света по Индекс на човешкото развитие.
New!!: Теодосий I и Испания · Виж повече »
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
New!!: Теодосий I и Италия · Виж повече »
Западна Римска империя
Западна Римска империя (Imperium Romanum Occidentale) е днешното модерно название на западната, предимно антична част от Римската империя в края (или средата) на IV – края на V век.
New!!: Теодосий I и Западна Римска империя · Виж повече »
Зосим
Зосим е римски историк от края на 5 век.
New!!: Теодосий I и Зосим · Виж повече »
Битка при Фригид
Битката при Фригид или Битката при река Фригид (Frigidus) се състои на 5 – 6 септември 394 г.
New!!: Теодосий I и Битка при Фригид · Виж повече »
Вселенски патриарх
Тронът на Вселенския патриархв Цариградската патриаршия. Вселенският или Цариградският или Константинополският патриархс пълна титла Негово Божествено Всесветейшество Архиепископ на Константинопол — Новия Рим и Вселенски патриарх(Ἡ Αὐτοῦ Θειοτάτη Παναγιότης, ὁ ᾿Αρχιεπίσκοπος Κωνσταντινουπόλεως, Νέας Ρώμης καὶ Οἰκουμενικὸς Πατριάρχης) е един от деветте източноправославни патриарси на Православната църква (пръв между равни).
New!!: Теодосий I и Вселенски патриарх · Виж повече »
Втори вселенски събор
Вторият вселенски събор, рисунка от 879 – 882 г., ''BnF MS grec 510, folio 355''. Първия поместен събор в Константинопол, впоследствие признат за Втори Вселенски събор от източните и западните църкви, се състои от май до 30 юни 381 година в Константинопол.
New!!: Теодосий I и Втори вселенски събор · Виж повече »
Валент (Римска империя)
Флавий Юлий Валент (Flavius Iulius Valens) е император на Източната Римска империя от 364 до 378 година.
New!!: Теодосий I и Валент (Римска империя) · Виж повече »
Валентиниан II
Флавий Валентиниан Млади (Flavius Valentinianus Iunior), или също Валентиниан II, е император на Западната римска империя, син на император Валентиниан I и втората му жена Юстина.
New!!: Теодосий I и Валентиниан II · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Теодосий I и Византия · Виж повече »
Грациан
Флавий Грациан (Flavius Gratianus) е римски император, управлявал като император на Западната римска империя в периода 375 – 383 г.
New!!: Теодосий I и Грациан · Виж повече »
Гала (съпруга на Теодосий I)
Флавия Гала (Flavia Galla; * между 370 и 375; † 394) e втората съпруга на източноримския император Теодосий I.
New!!: Теодосий I и Гала (съпруга на Теодосий I) · Виж повече »
Гала Плацидия
Елия Гала Плацидия (Aelia Galla Placidia) e дъщеря на римския император Теодосий I и Гала, внучка на Валентиниан I и Юстина, Августа, майка на император Валентиниан III и като такава регентка на Западната римска империя.
New!!: Теодосий I и Гала Плацидия · Виж повече »
Древни олимпийски игри
Награждаване на победителите Древните олимпийски игри са спортни игри, провеждани в чест на древногръцкия бог Зевс Олимпийски в светилището Олимпия (в Елида, Пелопонес).
New!!: Теодосий I и Древни олимпийски игри · Виж повече »
Делфийски оракул
Пития, жрицата на Делфийския оракул, според Микеланджело Останките от древния храм на Аполон в Делфи Делфийският оракул е един от най-важните оракули в античния свят, който прави своите предсказания и пророкувания в храма на Аполон в Делфи, построен на склона на планината Парнас в областта Фокида.
New!!: Теодосий I и Делфийски оракул · Виж повече »
Евгений (римски император)
#пренасочване Флавий Евгений.
New!!: Теодосий I и Евгений (римски император) · Виж повече »
Елия Флацила
Елия Флавия Флацила (Aelia Flavia Flacilla) е римска императрица, първа съпруга на император Теодосий I и майка на императорите Аркадий и Хонорий.
New!!: Теодосий I и Елия Флацила · Виж повече »
11 януари
11 януари е 11-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Теодосий I и 11 януари · Виж повече »
17 януари
17 януари е 17-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Теодосий I и 17 януари · Виж повече »
19 януари
19 януари е 19-ият ден в годината според григорианския календар.
New!!: Теодосий I и 19 януари · Виж повече »
313
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 313 · Виж повече »
347
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 347 · Виж повече »
364
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 364 · Виж повече »
376
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 376 · Виж повече »
378
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 378 · Виж повече »
379
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 379 · Виж повече »
381
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 381 · Виж повече »
383
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 383 · Виж повече »
388
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 388 · Виж повече »
390
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 390 · Виж повече »
392
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 392 · Виж повече »
393
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 393 · Виж повече »
394
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 394 · Виж повече »
395
Няма описание.
New!!: Теодосий I и 395 · Виж повече »
