Съдържание
55 отношения: V век, Каринтия, Карл Велики, Карпати, Първа българска държава, Прут, Прокопий Кесарийски, Панония, Пелопонес, Адриатическо море, Албания, Румъния, Родопи, Старобългарски език, Склавини, Славянска колонизация на Североизточна Европа, Словения, Серет, Турция, Тракия, Трансилвания, Теофилакт Симоката, Унгария, Франкска империя, Хунска държава, Черно море, Юстин I, Марин Дринов, Македония (област), Мала Азия, Мизия, Молдова, Италия, Източни славяни, Източни Алпи, Западни славяни, Балкански полуостров, Балкански езиков съюз, Балканския полуостров, Бесарабия, Беломорие, Византия, Венеди, Гърция, Дунав, Дунавска България, Днестър, Днепър, Егейско море, Йоан Ефески, ... Разширете индекс (5 Повече ▼) »
V век
#виж 5 век.
Виж Славянско заселване на Балканите и V век
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Каринтия
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и Карл Велики
Карпати
Саваe Днестърf Прут Сателитна снимка на Карпатите. Карпатите (Карпати; Karpaty; Karpaty; Kárpátok; Carpaţi; Карпати) са планинска система в централната част на Европа, която се простира на територията на Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Украйна, Румъния и Сърбия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Карпати
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Славянско заселване на Балканите и Първа българска държава
Прут
ляво Карта на средното и долното течение на река Дунав и на река Прут Прут (Прут; Prut; Prut; Прут) е река в Украйна (Ивано-Франкивска и Черновицка област), Румъния (окръзи Ботошани, Яш, Васлуй и Галац) и Молдова, ляв приток на Дунав, с дължина 989 km и площ на водосборния басейн 27 500 km².
Виж Славянско заселване на Балканите и Прут
Прокопий Кесарийски
Прокопий Кесарийски (Προκόπιος; Procopius, ок. 500 г. – ок. 565 г.) е бележит източноримски учен от семейството на Прокопиите.
Виж Славянско заселване на Балканите и Прокопий Кесарийски
Панония
Панония (Pannonia) е историческа област в Средна Европа и римска провинция.
Виж Славянско заселване на Балканите и Панония
Пелопонес
Пелопонес (на гръцки Πελοπόννησος, Пелопонисос) е полуостров в Гърция, оформящ най-южния край на Балканския полуостров.
Виж Славянско заселване на Балканите и Пелопонес
Адриатическо море
Адриатическо море (Mare Adriatico; Jadransko morje; Jadransko more; Jadransko more; Deti Adriatik; Mare Hadriaticum) е полузатворено море, явяващо се залив на Средиземно море.
Виж Славянско заселване на Балканите и Адриатическо море
Албания
Република Албания (Republika e Shqipërisë, изговаря се Републѝка е Шкипърѝсъ, кратка форма Алба̀ния (Shqipëria, изговаря се Шкипърѝя) е страна в Южна Европа. Границите на Албания са с Черна гора на север, Косово на североизток, Северна Македония на изток и Гърция на юг.
Виж Славянско заселване на Балканите и Албания
Румъния
Румъ̀ния (România) е държава в Югоизточна Европа.
Виж Славянско заселване на Балканите и Румъния
Родопи
Родопите (вариант на името Родопа, Ροδόπη) е планина в Южна България и Северна Гърция, част от Рило-Родопския масив.
Виж Славянско заселване на Балканите и Родопи
Старобългарски език
Старобългарският език е най-ранният писмено засвидетелстван славянски език.
Виж Славянско заселване на Балканите и Старобългарски език
Склавини
Южнославянските народни групи и племена (оранжево) на Балканския полуостров през 7 век; Границата на номиналната византийска територия е маркирана в лилаво, територията, населявана от римското или гръцкото провинциално население е зелена.
Виж Славянско заселване на Балканите и Склавини
Славянска колонизация на Североизточна Европа
Началото на славянската колонизация през IX век. Славянската колонизация на Североизточна Европа или Славянската колонизация на угро-финските земи между реките Волга и Ока започва през 8 век още по времето на Руския каганат и продължава по времето на Киевска Рус.
Виж Славянско заселване на Балканите и Славянска колонизация на Североизточна Европа
Словения
Република Словения (Slovenija) е държава в южната част на Централна Европа.
Виж Славянско заселване на Балканите и Словения
Серет
#пренасочване Сирет (река).
Виж Славянско заселване на Балканите и Серет
Турция
Ту̀рция (Türkiye) или Репу̀блика Ту̀рция (Türkiye Cumhuriyeti) е държава, чиято територия е почти изцяло разположена в Азия (97%), а останалите 3% – на Балканския полуостров в Югоизточна Европа, но повече от 20% от населението ѝ живее на Балканския полуостров.
Виж Славянско заселване на Балканите и Турция
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
Виж Славянско заселване на Балканите и Тракия
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Славянско заселване на Балканите и Трансилвания
Теофилакт Симоката
Теофилакт Симоката (на гръцки: Θεοφύλακτος Σιμοκάτ(τ)ης; Theophylaktos Simokates; на лат.: Theophylactus Simocatta; 580/585 - ок. 636/640) e късноантичен ранновизантийски историк от началото на 7 век.
Виж Славянско заселване на Балканите и Теофилакт Симоката
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
Виж Славянско заселване на Балканите и Унгария
Франкска империя
Експанзията на Франкската империя през годините Франкската империя (Imperium Francorum), Франкия, Франкско кралство (на латински: Regnum Francorum, Кралство на франките) представлява територия, населена и управлявана от франките от III до X век.
Виж Славянско заселване на Балканите и Франкска империя
Хунска държава
Хунска държава (също Хунска империя, Хунски хаганат или Хунски каганат) е номадска империя, създадена от хуните първоначално в Централна Азия, а след 375 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и Хунска държава
Черно море
Изключителни икономически зони в Черно море към 2015 г. Черно море (შავი ზღვა) е вътрешноконтинентално море между Югоизточна Европа и Мала Азия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Черно море
Юстин I
Флавий Юстин (Flavius Iustinus), познат като Юстин I, е император на Византия (518 – 527), който полага началото на нова династия (Юстинианова династия).
Виж Славянско заселване на Балканите и Юстин I
Марин Дринов
Марин Стоянов Дринов е български възрожденски историк, филолог и държавник, работил през по-голямата част от живота си в Русия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Марин Дринов
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Славянско заселване на Балканите и Македония (област)
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Виж Славянско заселване на Балканите и Мала Азия
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав.
Виж Славянско заселване на Балканите и Мизия
Молдова
Република Молдова (Republica Moldova) е държава в Източна Европа, граничеща с Румъния и Украйна.
Виж Славянско заселване на Балканите и Молдова
Италия
Италия (Italia), официално название Италианска република (Repubblica Italiana), е държава, разположена в Южна и Западна Европа, чиято територия до голяма степен съвпада с географския регион Италия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Италия
Източни славяни
Източнославянски държави Източните славяни, често отъждествявани в древността с антите, са славянска културно-езикова общност, образувала се през втората половина от първото хилядолетие на нашата ера в Източна Европа.
Виж Славянско заселване на Балканите и Източни славяни
Източни Алпи
Източните Алпи са планини в централна Европа, включваща Алпите приблизително на изток от линията, свързваща Боденското езеро с езерото Комо.
Виж Славянско заселване на Балканите и Източни Алпи
Западни славяни
Западнославянски държави Западните славяни в днешно време живеят на територията на три държави – Полша, Чехия и Словакия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Западни славяни
Балкански полуостров
Географска карта на Балканския полуостров Балканският полуостров, съкратено Балкани, е географски и исторически район в Югоизточна Европа, разположен между Черно, Мраморно, Егейско, Йонийско и Адриатическо море, явяващ се третия, най-източен полуостров на Южна Европа.
Виж Славянско заселване на Балканите и Балкански полуостров
Балкански езиков съюз
Балканският езиков съюз е езиков съюз — група езици, които, без да имат общ произход, споделят определени граматически характеристики, — включващ няколко езика от Балканския полуостров.
Виж Славянско заселване на Балканите и Балкански езиков съюз
Балканския полуостров
#виж Балкански полуостров.
Виж Славянско заселване на Балканите и Балканския полуостров
Бесарабия
Бесарабия е историко-географска област в днешна Молдова и Украйна, разположена между реките Прут и Днестър.
Виж Славянско заселване на Балканите и Бесарабия
Беломорие
#виж Източна Македония и Тракия.
Виж Славянско заселване на Балканите и Беломорие
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Виж Славянско заселване на Балканите и Византия
Венеди
Адриан (упр. 117 – 38), локализация на Венетите (като Венеди) в региона на Висла (SE Полша). Венетите или Венедите (Venedi, Venetae, Venedae; Vistula Veneti, Venetos balticos, Venadi Sarmatae) са група племена, обитавали Източна Европа (предимно територията на Полша) и са близки (или предци) на славяните.
Виж Славянско заселване на Балканите и Венеди
Гърция
Гърция, официално Република Гърция (Ελλάδα, Елада или катаревуса: Ελλάς, Елас, пълно име: Ελληνική Δημοκρατία, Елиники Димократия, Гръцка република), е държава в Югоизточна Европа, заемаща най-южната част на Балканския полуостров.
Виж Славянско заселване на Балканите и Гърция
Дунав
Дунав е втората по дължина река в Европа след Волга.
Виж Славянско заселване на Балканите и Дунав
Дунавска България
#виж Първа българска държава.
Виж Славянско заселване на Балканите и Дунавска България
Днестър
Схематична карта на река Днестър и водосборът ѝ Днестър (на древногръцки Tỳras; Дністер; Nistru; Днестр) е голяма европейска река протичаща по територията на Лвовска, Ивано-Франкивска, Тернопилска, Чернивецка, Хмелницка, Виницка и Одеска област в Украйна и в Молдова, вливаща се в Черно море.
Виж Славянско заселване на Балканите и Днестър
Днепър
Днепър в Смоленск Карта на водосборния басейн на река Днепър Днѐпър (Днепр; Дняпро; Дніпро) е четвъртата по дължина река в Европа след Волга, Дунав и Урал, протичаща по териториите на Русия (485 km), Беларус (595 km) и Украйна (1006 km) и още 115 km от течението на реката, протичащо по граница между Беларус и Украйна.
Виж Славянско заселване на Балканите и Днепър
Егейско море
#пренасочване Бяло море.
Виж Славянско заселване на Балканите и Егейско море
Йоан Ефески
Йоан Ефески (* ок. 507 до Ингилене при Диарбекир в Армения, † ок. 588) е епископ и сирийско-римски църковен историк от 6 век.
Виж Славянско заселване на Балканите и Йоан Ефески
2 век
2 век започва на 1 януари 101 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и 2 век
6 век
VІ век започва на 1 януари 501 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и 6 век
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и 7 век
8 век
8 век започва на 1 януари 701 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и 8 век
9 век
9 век започва на 1 януари 801 г.
Виж Славянско заселване на Балканите и 9 век