По-бързо от браузъра!
30 отношения: Кърчевски надпис, Кръгла църква (Преслав), Кричимски надпис, Калоян (севастократор), Кирилица, Първа българска държава, Преслав, Плоча на Мостич, Огнян (севаст), Станимашки надпис, Самуилов надпис, Северна Добруджа, Търновски надпис на цар Иван Асен II, Темнишки надпис, Хрельо, Мурфатлар, Мурфатларски скален комплекс, Иван Асен II, Иван Владислав, Ивановски скални църкви, Батошевски надпис, Битка при Клокотница, Битолски надпис, Боянска църква, Втора българска държава, Варошки надпис, Велики Преслав, Глаголица, Добруджански надпис, Епиграфика.
Кърчевски надпис
Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция.
New!!: Старобългарска епиграфика и Кърчевски надпис · Виж повече »
Кръгла църква (Преслав)
Кръглата църква, известна също като Златната църква или църква „Свети Йоан“, е частично запазена днес средновековна църква в град Велики Преслав, някогашна столица на Първата българска държава.
New!!: Старобългарска епиграфика и Кръгла църква (Преслав) · Виж повече »
Кричимски надпис
Кричимският надпис е старобългарски епиграфски паметник.
New!!: Старобългарска епиграфика и Кричимски надпис · Виж повече »
Калоян (севастократор)
Севастокра̀тор Калоя̀н е български севастократор, вероятно управител на Средец и областта в средата на XIII век.
New!!: Старобългарска епиграфика и Калоян (севастократор) · Виж повече »
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
New!!: Старобългарска епиграфика и Кирилица · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Старобългарска епиграфика и Първа българска държава · Виж повече »
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
New!!: Старобългарска епиграфика и Преслав · Виж повече »
Плоча на Мостич
Надписът на надгробната му плоча. Ограденото в червено означава „цар“.Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Quellen/MosticInscriptionReconstr.htm Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S. Kempgen, 2014 Надгробната плоча на Мостич Надгробната плоча на Мостич с надпис на старобългарски език покрива гроба на прабългарина Мостич (IX – X век) – висш държавник и военачалник в Първата българска държава.
New!!: Старобългарска епиграфика и Плоча на Мостич · Виж повече »
Огнян (севаст)
Огнян е български болярин, севаст при управлението на цар Иван Шишман.
New!!: Старобългарска епиграфика и Огнян (севаст) · Виж повече »
Станимашки надпис
Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г.
New!!: Старобългарска епиграфика и Станимашки надпис · Виж повече »
Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.
New!!: Старобългарска епиграфика и Самуилов надпис · Виж повече »
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
New!!: Старобългарска епиграфика и Северна Добруджа · Виж повече »
Търновски надпис на цар Иван Асен II
Търновският надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан в средния от трите стълба в северната част на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.
New!!: Старобългарска епиграфика и Търновски надпис на цар Иван Асен II · Виж повече »
Темнишки надпис
Темнишкият надпис от времето на цар Самуил е сред най-старите надписи на кирилица и паметници на славянобългарската писменост.
New!!: Старобългарска епиграфика и Темнишки надпис · Виж повече »
Хрельо
''Хрельовата кула на фона на манастирската черква'' ''Строителен надпис от 1334 – 35 година за изграждането на Хрельовата кула'' Хрельо войвода, Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол е средновековен властел на служба при сръбските крале Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан.
New!!: Старобългарска епиграфика и Хрельо · Виж повече »
Мурфатлар
Мурфатлар или Басараби (Murfatlar) е общински град в окръг Констанца, Румъния с развито лозарство.
New!!: Старобългарска епиграфика и Мурфатлар · Виж повече »
Мурфатларски скален комплекс
Средновековният български скален манастрир при Мурфатлар, съвременен външен вид на незавършената сграда, която го покрива Релеф на лъв от Мурфатлар, сходен с намерения такъв в Стара Загора, експониран в музея в Кюстенджа Мурфатларският скален манастир се намира край гр.
New!!: Старобългарска епиграфика и Мурфатларски скален комплекс · Виж повече »
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
New!!: Старобългарска епиграфика и Иван Асен II · Виж повече »
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
New!!: Старобългарска епиграфика и Иван Владислав · Виж повече »
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви са разположени край с.
New!!: Старобългарска епиграфика и Ивановски скални църкви · Виж повече »
Батошевски надпис
Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир.
New!!: Старобългарска епиграфика и Батошевски надпис · Виж повече »
Битка при Клокотница
Карта на битката Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин.
New!!: Старобългарска епиграфика и Битка при Клокотница · Виж повече »
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
New!!: Старобългарска епиграфика и Битолски надпис · Виж повече »
Боянска църква
Боянската църква „Св.
New!!: Старобългарска епиграфика и Боянска църква · Виж повече »
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава. Втората българска държава е феодална държава, империя, продължителка на Първата българска държава (681 – 1018). Тя просъществува до 1396 г., (според някои до 1422), когато Видинското царство е превзето от Османската империя. Институциите във Втората българска държава са изцяло повлияни от византийската държавност.
New!!: Старобългарска епиграфика и Втора българска държава · Виж повече »
Варошки надпис
Варошкият надпис е надпис на старобългарски език от 996 г.
New!!: Старобългарска епиграфика и Варошки надпис · Виж повече »
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
New!!: Старобългарска епиграфика и Велики Преслав · Виж повече »
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
New!!: Старобългарска епиграфика и Глаголица · Виж повече »
Добруджански надпис
Добруджанският надпис е старобългарски епиграфски паметник.
New!!: Старобългарска епиграфика и Добруджански надпис · Виж повече »
Епиграфика
Розетския камък Епиграфика (от старогръцки: επιγραφή, надпис) е дял от палеографията.
New!!: Старобългарска епиграфика и Епиграфика · Виж повече »
