Съдържание
30 отношения: Кърчевски надпис, Кръгла църква (Преслав), Кричимски надпис, Калоян (севастократор), Кирилица, Първа българска държава, Преслав, Плоча на Мостич, Огнян (севаст), Станимашки надпис, Самуилов надпис, Северна Добруджа, Търновски надпис на цар Иван Асен II, Темнишки надпис, Хрельо, Мурфатлар, Мурфатларски скален комплекс, Иван Асен II, Иван Владислав, Ивановски скални църкви, Батошевски надпис, Битка при Клокотница, Битолски надпис, Боянска църква, Втора българска държава, Варошки надпис, Велики Преслав, Глаголица, Добруджански надпис, Епиграфика.
Кърчевски надпис
Надписът от Кърчово, или надписът от Крицува, е старобългарски епиграфски паметник от днешна Гърция.
Виж Старобългарска епиграфика и Кърчевски надпис
Кръгла църква (Преслав)
Кръглата църква, известна също като Златната църква или църква „Свети Йоан“, е частично запазена днес средновековна църква в град Велики Преслав, някогашна столица на Първата българска държава.
Виж Старобългарска епиграфика и Кръгла църква (Преслав)
Кричимски надпис
Кричимският надпис е старобългарски епиграфски паметник.
Виж Старобългарска епиграфика и Кричимски надпис
Калоян (севастократор)
Севастокра̀тор Калоя̀н е български севастократор, вероятно управител на Средец и областта в средата на XIII век.
Виж Старобългарска епиграфика и Калоян (севастократор)
Кирилица
Кирилица в днешно време е наименованието на група сходни азбучни системи, използвани от различни езици в Източна Европа и Азия.
Виж Старобългарска епиграфика и Кирилица
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в.
Виж Старобългарска епиграфика и Първа българска държава
Преслав
#пренасочване Велики Преслав.
Виж Старобългарска епиграфика и Преслав
Плоча на Мостич
Надписът на надгробната му плоча. Ограденото в червено означава „цар“.Kodeks - The German Medieval Slavistics Server. http://kodeks.uni-bamberg.de/AKSL/Quellen/MosticInscriptionReconstr.htm Mostič Inscription from Preslav, Bulgaria - Reconstructed, S.
Виж Старобългарска епиграфика и Плоча на Мостич
Огнян (севаст)
Огнян е български болярин, севаст при управлението на цар Иван Шишман.
Виж Старобългарска епиграфика и Огнян (севаст)
Станимашки надпис
Станимашкият надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан върху югозападния мраморен склон на Асеновата крепост край Станимака през 1899 година като копие на надпис от 1231 г.
Виж Старобългарска епиграфика и Станимашки надпис
Самуилов надпис
Самуиловият надпис е старобългарски епиграфски паметник от 993 г.
Виж Старобългарска епиграфика и Самуилов надпис
Северна Добруджа
Северна (Стара) Добруджа (Dobrogea de Nord) е делът на историко-географската област Добруджа, който се намира в пределите на Румъния.
Виж Старобългарска епиграфика и Северна Добруджа
Търновски надпис на цар Иван Асен II
Търновският надпис на цар Иван Асен II е старобългарски епиграфски паметник, издълбан в средния от трите стълба в северната част на църквата „Св. Четиридесет мъченици“ в Търново.
Виж Старобългарска епиграфика и Търновски надпис на цар Иван Асен II
Темнишки надпис
Темнишкият надпис от времето на цар Самуил е сред най-старите надписи на кирилица и паметници на славянобългарската писменост.
Виж Старобългарска епиграфика и Темнишки надпис
Хрельо
''Хрельовата кула на фона на манастирската черква'' ''Строителен надпис от 1334 – 35 година за изграждането на Хрельовата кула'' Хрельо войвода, Стефан Хрельо, Хрельо Драговола, Стефан Драговол е средновековен властел на служба при сръбските крале Стефан Милутин, Стефан Дечански и крал, впоследствие цар Стефан Душан.
Виж Старобългарска епиграфика и Хрельо
Мурфатлар
Мурфатлар или Басараби (Murfatlar) е общински град в окръг Констанца, Румъния с развито лозарство.
Виж Старобългарска епиграфика и Мурфатлар
Мурфатларски скален комплекс
Средновековният български скален манастрир при Мурфатлар, съвременен външен вид на незавършената сграда, която го покрива Релеф на лъв от Мурфатлар, сходен с намерения такъв в Стара Загора, експониран в музея в Кюстенджа Мурфатларският скален манастир се намира край гр.
Виж Старобългарска епиграфика и Мурфатларски скален комплекс
Иван Асен II
Ива̀н Асѐн II, в историографията срещан също като Иван II Асен, рядко като Йоан Асен II или Йоан II Асен, е цар на България от 1218 г.
Виж Старобългарска епиграфика и Иван Асен II
Иван Владислав
#пренасочване Йоан Владислав.
Виж Старобългарска епиграфика и Иван Владислав
Ивановски скални църкви
Ивановските скални църкви са разположени край с.
Виж Старобългарска епиграфика и Ивановски скални църкви
Батошевски надпис
Батòшевски нàдпис представляват 17 реда от старобългарски надпис върху два мраморни фрагмента със средни размери 0,42x0,43 m, намерени в Батошевския манастир.
Виж Старобългарска епиграфика и Батошевски надпис
Битка при Клокотница
Карта на битката Битката при Клокотница се е състояла на 9 март 1230 г., недалеч от река Клокотница и едноименното село, между българската войска, водена от цар Иван Асен II, и войската на епирския владетел Теодор Комнин.
Виж Старобългарска епиграфика и Битка при Клокотница
Битолски надпис
Битолският надпис е надпис на старобългарски език от времето на Йоан Владислав (1015 – 1018), последният цар на Първото българско царство.
Виж Старобългарска епиграфика и Битолски надпис
Боянска църква
Боянската църква „Св.
Виж Старобългарска епиграфика и Боянска църква
Втора българска държава
Втората българска държава е създадена през 1185 г. след въстанието на Асен и Петър срещу ромейската власт. Коронясването на Петър IV за български цар и сключеното впоследствие примирие с ромейския император Исак II Ангел установява възобновяването на българската държава.
Виж Старобългарска епиграфика и Втора българска държава
Варошки надпис
Варошкият надпис е надпис на старобългарски език от 996 г.
Виж Старобългарска епиграфика и Варошки надпис
Велики Преслав
Старата столица Преслав Дворцов комплекс Общ изглед на Преслав, 22 юли 1912 г. 4-ти селскостопански културен и национален събор, 28 – 29 август 1938 г., гр. Варна. Велѝки Пресла̀в (само Преслав до 1993 година) е град в област Шумен, Североизточна България.
Виж Старобългарска епиграфика и Велики Преслав
Глаголица
Глаголицата Глаго̀лицата е азбука, създадена от византийските духовници Кирил и Методий в периода между 855 и 862 година.
Виж Старобългарска епиграфика и Глаголица
Добруджански надпис
Добруджанският надпис е старобългарски епиграфски паметник.
Виж Старобългарска епиграфика и Добруджански надпис
Епиграфика
Розетския камък Епиграфика (от старогръцки: επιγραφή, надпис) е дял от палеографията.
Виж Старобългарска епиграфика и Епиграфика