Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Палеография

Index Палеография

Последната воля на Уилям Шекспир, написана ръчно: Текст труден за тълкуване от съвременните читатели.Cardenio, Or, the Second Maiden's Tragedy, pp. 131-3: By William Shakespeare, Charles Hamilton, John Fletcher (Glenbridge Publishing Ltd., 1994) ISBN 0-944435-24-6 Палеографията (от гр.

Съдържание

  1. 16 отношения: Китайска логограма, Палеограф, Палеографът, Порфирий Успенски, Новгородски кодекс, Регион, Станислав Кшижановски, Стела от Нора, Самюъл Таненбаум, Текстология, Фрушка гора, Михаил Попруженко, История, Измаил Срезневски, Башчанска плоча, Босанчица.

Китайска логограма

Ляво: „Китайска логограма“ на традиционен китайски.Дясно: „Китайска логограма“ на опростен китайски.Произношение: Hànzì, kanji, hanja и Hán tự. Китайските логограми или още познати като хан логограми (опростен китайски: 汉字; традиционен китайски: 漢字; пинин: Hànzì) са символи, използвани в писмения китайски (hanzi), японски (kanji), по-рядко в корейски (hanja), и до 1945 г.

Виж Палеография и Китайска логограма

Палеограф

#виж Палеография.

Виж Палеография и Палеограф

Палеографът

#виж Палеография.

Виж Палеография и Палеографът

Порфирий Успенски

Порфи́рий Успе́нски (Порфи́рий Успе́нский., светско име Константи́н Алекса́ндрович Успе́нский.; 8 (20) септември 1804, Кострома – 19 април (1 май) 1885, Москва) е епископ на Руската православна църква, епископ на Чихирин, викарий на Киевската епархия.

Виж Палеография и Порфирий Успенски

Новгородски кодекс

Новгородският кодекс или Новгородският псалтир са най-старата книга на Руските земи.

Виж Палеография и Новгородски кодекс

Регион

Регион е най-често географско понятие, което се използва по различни начини между различните клонове на географията.

Виж Палеография и Регион

Станислав Кшижановски

Станѝслав Кшижано̀вски (Stanisław Krzyżanowski) е полски историк медиевист, архивист, палеограф, професор по средновековна история и помощни науки на историята в Ягелонския университет.

Виж Палеография и Станислав Кшижановски

Стела от Нора

Надписът на стелата от Нора Стелата от Нора е стела, намерена през 1773 година в руините на град Нора на южния бряг на остров Сардиния в Италия.

Виж Палеография и Стела от Нора

Самюъл Таненбаум

Самюъл Аарън Таненбаум (Samuel Aaron Tannenbaum) е американски литературовед, библиограф, палеограф, психоаналитик от началото на 20.

Виж Палеография и Самюъл Таненбаум

Текстология

Текстологията (textus – „текст“ и lógos – „слово“, „наука“) е спомагателна за литературознанието филологическа дисциплина, която се занимава с изучаването на текстове и настъпилите в тяхпромени с цел датирането и установяването на точното съдържание на литературни паметници, исторически документи и други, както и установяването на авторството на анонимни творби.

Виж Палеография и Текстология

Фрушка гора

Поглед от Фрушка гора Фрушка гора (Tarczal; Alma Mons) е ниска верижна планина (възвишение) в Срем, Войводина, като малка част от възвишението ѝ на запад е на хърватска територия – във Вуковарско-сремска жупания.

Виж Палеография и Фрушка гора

Михаил Попруженко

Михаил Георгиевич Попруженко (1866 – 1944) е руски филолог славист, палеограф и литературовед от украински произход, дългогодишен преподавател в Софийския университет.

Виж Палеография и Михаил Попруженко

История

Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.

Виж Палеография и История

Измаил Срезневски

Изма̀ил Ива̀нович Срезнѐвски (Измаил Иванович Срезневский) е руски филолог славист, етнограф, палеограф, професор в Санктпетербургския университет, академик на Петербургската академия на науките, откривател и издател на редица древнославянски ръкописи, сред които „Савина книга“.

Виж Палеография и Измаил Срезневски

Башчанска плоча

Башчанската плоча е сред първите паметници с надпис на хърватския вариант на старославянския език от около 1100 г.

Виж Палеография и Башчанска плоча

Босанчица

Поличкият статут от 1400 г. написан на босанчица Босанчицата е вариант на кирилицата, използван в миналото от католиците в Херцеговина и съседните области.

Виж Палеография и Босанчица