По-бързо от браузъра!
30 отношения: Lexikon des Mittelalters, Кутмичевица, Крум, Карл Велики, Комит, Комитопули, Първа българска държава, Пресиан, Покръстване на България, Петър I (България), Омуртаг, Наръшки надпис, Римска империя, Симеон I, София, Тадеуш Василевски, Теофилакт Охридски, Унгария, Иван Венедиков, Иван Дуйчев, Закон за съдене на хората, България, Борис I, Бертински летописи, Васил Златарски, Византия, Графство, Домета, Егейска Македония, Йордан Иванов.
Lexikon des Mittelalters
Lexikon des Mittelalters (Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското Средновековие и свързани с него теми.
New!!: Комитат и Lexikon des Mittelalters · Виж повече »
Кутмичевица
Кутмичевица, наричана също Деволски комитат, е историческа област в Югоизточна Европа по време на Средновековието.
New!!: Комитат и Кутмичевица · Виж повече »
Крум
Крум е средновековен български монарх, възкачил се на престола след Кардам.
New!!: Комитат и Крум · Виж повече »
Карл Велики
Карл Велики (Carolus Magnus, Karolus Magnus; Charlemagne; Karl der Große; * вероятно на 2 април 747 или 748; † 28 януари 814 в Аахен) от фамилията на Каролингите е от 9 октомври 768 г.
New!!: Комитат и Карл Велики · Виж повече »
Комит
Комит или комес, от която e и френската comte, е висока длъжностна, впоследствие благородническа титла, която е предадена от късната Римска империя на редица средновековни държави, в т.
New!!: Комитат и Комит · Виж повече »
Комитопули
Държавни граници на България по време на Комитопулите (996 г.) Самуил Комитопул (упр. 997 – 1014) тема''. Битолският надпис на Иван Владислав Комитопули (на византийски гръцки: Κομητόπουλοι, Komitopuloï или Komitopuli, от гръцкото κομιτοπούλος – син на комит) са наречени синовете на управителя на комитат (област) Средец, българския болярин комит Никола.
New!!: Комитат и Комитопули · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Комитат и Първа българска държава · Виж повече »
Пресиан
#пренасочване Пресиян.
New!!: Комитат и Пресиан · Виж повече »
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
New!!: Комитат и Покръстване на България · Виж повече »
Петър I (България)
Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.
New!!: Комитат и Петър I (България) · Виж повече »
Омуртаг
Омурта̀г е български владетел, син на Крум.
New!!: Комитат и Омуртаг · Виж повече »
Наръшки надпис
Наръшкият надпис е български граничен надпис на гръцки език от началото на X век.
New!!: Комитат и Наръшки надпис · Виж повече »
Римска империя
Римска империя (Imperium Romanum, Res publica Romana,; 27 г. пр.н.е. – 476/1453 г.) обикновено се нарича Римската държава през столетията след реорганизацията при Октавиан Август.
New!!: Комитат и Римска империя · Виж повече »
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
New!!: Комитат и Симеон I · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Комитат и София · Виж повече »
Тадеуш Василевски
Тадѐуш Лю̀двик Василѐвски (Вашилевски) (Tadeusz Ludwik Wasilewski) е полски историк медиевист, византолог и дипломат, професор във Варшавския университет, посланик на Полша в България (1991 – 1995).
New!!: Комитат и Тадеуш Василевски · Виж повече »
Теофилакт Охридски
Теофилакт, архиепископ Охридски и на Цяла България (Θεοφύλακτος, Αρχιεπίσκοπος Αχρίδος και πάσης Βουλγαρίας) е византийски духовник, охридски архиепископ между 1084 и 1107 година.
New!!: Комитат и Теофилакт Охридски · Виж повече »
Унгария
Унгария (Magyarország) е вътрешноконтинентална държава в Централна Европа.
New!!: Комитат и Унгария · Виж повече »
Иван Венедиков
Иван Йорданов Венедиков е виден български археолог, историк, траколог и филолог.
New!!: Комитат и Иван Венедиков · Виж повече »
Иван Дуйчев
Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк, академик и палеограф с основополагащи приноси към българската и византийската средновековна история.
New!!: Комитат и Иван Дуйчев · Виж повече »
Закон за съдене на хората
Закон за съдене на хората (ЗСЛ) е правен документ от времето на Първата българска държава.
New!!: Комитат и Закон за съдене на хората · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Комитат и България · Виж повече »
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
New!!: Комитат и Борис I · Виж повече »
Бертински летописи
Бертинските летописи са наративен източник за историята на Франкската империя и Германия от VIII-IX в.
New!!: Комитат и Бертински летописи · Виж повече »
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
New!!: Комитат и Васил Златарски · Виж повече »
Византия
#пренасочване Византийска империя.
New!!: Комитат и Византия · Виж повече »
Графство
Графството е феодално владение, притежателят на което носи титлата граф.
New!!: Комитат и Графство · Виж повече »
Домета
Домета (Добета) е български болярин от 80-те години на 9 век.
New!!: Комитат и Домета · Виж повече »
Егейска Македония
Егейска Македония или Беломорска Македония или Южна Македония или Гръцка Македония е частта от географската област Македония, която по Букурещкия договор от 1913 година е включена в състава на Гърция.
New!!: Комитат и Егейска Македония · Виж повече »
Йордан Иванов
Йордан Иванов Николов е български литературен историк, археолог, фолклорист и един от най-добрите познавачи на българската средновековна литература и култура, действителен член на Българското книжовно дружество от 1909 година.
New!!: Комитат и Йордан Иванов · Виж повече »
