Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Комитат и Симеон I

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Комитат и Симеон I

Комитат vs. Симеон I

Комитат e наименование на административна териториална единица, управлявана от комит, използвана в различни държави през различни епохи, включително в България през IX век. Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.

Прилики между Комитат и Симеон I

Комитат и Симеон I има 9 общи неща (в Юнионпедия): Lexikon des Mittelalters, Първа българска държава, Покръстване на България, Петър I (България), Наръшки надпис, Иван Дуйчев, Борис I, Васил Златарски, Византия.

Lexikon des Mittelalters

Lexikon des Mittelalters (Лексикон на средновековието, съкращения: LMA, LexMA) е енциклопедия на немски език съдържаща около 36 хиляди статии посветени на европейското Средновековие и свързани с него теми.

Lexikon des Mittelalters и Комитат · Lexikon des Mittelalters и Симеон I · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Комитат и Първа българска държава · Първа българска държава и Симеон I · Виж повече »

Покръстване на България

Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.

Комитат и Покръстване на България · Покръстване на България и Симеон I · Виж повече »

Петър I (България)

Пѐтър е български цар, управлявал България от 927 г.

Комитат и Петър I (България) · Петър I (България) и Симеон I · Виж повече »

Наръшки надпис

Наръшкият надпис е български граничен надпис на гръцки език от началото на X век.

Комитат и Наръшки надпис · Наръшки надпис и Симеон I · Виж повече »

Иван Дуйчев

Иван Симеонов Дуйчев е виден български историк, академик и палеограф с основополагащи приноси към българската и византийската средновековна история.

Иван Дуйчев и Комитат · Иван Дуйчев и Симеон I · Виж повече »

Борис I

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.

Борис I и Комитат · Борис I и Симеон I · Виж повече »

Васил Златарски

Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.

Васил Златарски и Комитат · Васил Златарски и Симеон I · Виж повече »

Византия

#пренасочване Византийска империя.

Византия и Комитат · Византия и Симеон I · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Комитат и Симеон I

Комитат има 30 връзки, докато Симеон I има 163. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 4.66% = 9 / (30 + 163).

Препратки

Тази статия показва връзката между Комитат и Симеон I. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: