Съдържание
34 отношения: Костур (град), Константин Манасий, Палермо, Петър Ников, Петър Мутафчиев, Петър Бицилли, Асеневци, Атина, Николай Василев (философ), Рим, Римски университет, Стоян Бояджиев, Средновековие, Софийски университет, Толстоизъм, Теофил (Византийска империя), Хердерова награда, Четвероевангелието на цар Иван Александър, Манасиева летопис, История, Историкът, Иван Маринов (офицер), Институт по история, Инокентий III, Българска академия на науките, България, Болонски псалтир, Васил Златарски, Византия, Велико Търново, Елизабет Костова, Людмила Живкова, 1934, 1945.
Костур (град)
Ко̀стур (Καστοριά, Кастория) е град в северозападната част на Егейска Македония, Гърция.
Виж Иван Дуйчев и Костур (град)
Константин Манасий
Константин Манасий (Κωνσταντίνος Μανασσής) е византийски писател и духовник живял през XII век.
Виж Иван Дуйчев и Константин Манасий
Палермо
Палѐрмо (Palermo, на сицилиански Palermu, Палерму) е пристанищен град в Италия.
Петър Ников
Петър Ников Попов е български историк, професор в Софийския университет.
Петър Мутафчиев
Петър Стоянов Мутафчиев е български историк византолог и специалист по средновековна история, член на Българската академия на науките (1937), редовен професор в Софийския университет „Свети Климент Охридски“ (1937).
Виж Иван Дуйчев и Петър Мутафчиев
Петър Бицилли
Петър Михайлович Бицилли (Петр Михайлович Бицилли) е руски и български историк и литературовед.
Виж Иван Дуйчев и Петър Бицилли
Асеневци
313x313пкс Династията на Асеневци (Asseniden, Asseniter, във Византия са наричани Ασάνης, Asanes) управлява Второто българско царство между 1187 и 1280 г.
Атина
Атѝна (Αθήνα) е столицата и най-големият град на Гърция, както и седалище на областта Атика.
Николай Василев (философ)
Николай Кирилов Василев е български философ, антрополог, поет, публицист и политик от Алтернативната социаллиберална партия (Алтернативна социалистическа партия до 1991 година).
Виж Иван Дуйчев и Николай Василев (философ)
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Римски университет
#пренасочване Римски университет „Сапиенца“.
Виж Иван Дуйчев и Римски университет
Стоян Бояджиев
Стоян Георгиев Бояджиев – Вардарски е български общественик, публицист, юрист и председател и почетен председател на ВМРО-СМД.
Виж Иван Дуйчев и Стоян Бояджиев
Средновековие
„Света София“, построена между 532 и 537 г. (Минаретата са от турския период.) Византийската империя съществува през цялото Средновековие Средновековие, или Средни векове, е средният период от схематичното разделяне на европейската история на три периода: Античност, Средновековие и Ново време.
Виж Иван Дуйчев и Средновековие
Софийски университет
Софийският университет „Св.
Виж Иван Дуйчев и Софийски университет
Толстоизъм
Толстоисти Толстоизъм (Толстовство) е нравствено-социално учение и движение на християнска основа, възникнало в Русия през 1880 г.
Теофил (Византийска империя)
Теофил (Θεόφιλος; * 813; † 20 януари 842 г.) е ромейски (източноримски) император (василевс), управлявал Източната римска империя (Византия) от 829 до 842 година.
Виж Иван Дуйчев и Теофил (Византийска империя)
Хердерова награда
Международната награда „Готфрид фон Хердер“, известна също като Хердерова награда, е учредена през 1963 г.
Виж Иван Дуйчев и Хердерова награда
Четвероевангелието на цар Иван Александър
#пренасочване Четвероевангелие на цар Иван Александър.
Виж Иван Дуйчев и Четвероевангелието на цар Иван Александър
Манасиева летопис
Манасиевата летопис, или Манасиева хроника, е български средновековен писмен паметник, превод на Световната летопис на ромейския писател Константин Манасий.
Виж Иван Дуйчев и Манасиева летопис
История
Historia (алегория на историята) от Никола Гисис (1892) ''Gesta Danorum'' („Дела на датчаните“), стр. 1 от Саксо Граматикът, 12 век История (ιστορία – „проучване, познание, придобито чрез изследване“) е наука, занимаваща се с изучаване на миналото, фокусирана върху човека и неговите действия, състояния, мирогледи, социални взаимоотношения и организации от миналото до наши дни.
Историкът
„Историкът“ (The Historian) е дебютният роман на американската писателка Елизабет Костова.
Иван Маринов (офицер)
Иван Кръстев Маринов е български офицер (генерал-лейтенант), министър на войната в периода от 2 септември 1944 до 9 септември 1944 година, участник в Деветосептемврийския преврат през 1944 година и главнокомандващ на Българската армия от 9 септември 1944 година до 2 юли 1945 година.
Виж Иван Дуйчев и Иван Маринов (офицер)
Институт по история
#пренасочване Институт за исторически изследвания.
Виж Иван Дуйчев и Институт по история
Инокентий III
Инокентий III е папа на Римокатолическата църква от 1198 г.
Виж Иван Дуйчев и Инокентий III
Българска академия на науките
Българската академия на науките (БАН) е най-голямата научна организация в България.
Виж Иван Дуйчев и Българска академия на науките
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
Болонски псалтир
Болонският псалтир е среднобългарски ръкопис в библиотеката на Болонския университет (№ 2499).
Виж Иван Дуйчев и Болонски псалтир
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Виж Иван Дуйчев и Васил Златарски
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Велико Търново
Велѝко Тъ̀рново е град, намиращ се в Северна България, център на едноименната област, както и на Северен централен регион.
Виж Иван Дуйчев и Велико Търново
Елизабет Костова
Елизабет Костова (Elizabeth Johnson Kostova, родена на 26 декември 1964 г.) е американска писателка, омъжена за българин и известна с дебютния си роман „Историкът“.
Виж Иван Дуйчев и Елизабет Костова
Людмила Живкова
Людмила Тодорова Живкова (1942 – 1981), наричана още „бялата птица на българската култура“, а в чуждестранната преса: „принцесата на българския комунизъм“ е български политик от Българската комунистическа партия (БКП), дъщеря на Генералния секретар на ЦК на БКП Тодор Живков и Мара Малеева, отговорна за културната политика на тоталитарния режим от края на 70-те години до смъртта си.
Виж Иван Дуйчев и Людмила Живкова
1934
Паметникът на свободата.
1945
Иван Багрянов Димитър Шишманов.