Прилики между Борис I и Комитат
Борис I и Комитат има 7 общи неща (в Юнионпедия): Първа българска държава, Пресиан, Симеон I, Тадеуш Василевски, Бертински летописи, Васил Златарски, Византия.
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Борис I и Първа българска държава · Комитат и Първа българска държава ·
Пресиан
#пренасочване Пресиян.
Борис I и Пресиан · Комитат и Пресиан ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Борис I и Симеон I · Комитат и Симеон I ·
Тадеуш Василевски
Тадѐуш Лю̀двик Василѐвски (Вашилевски) (Tadeusz Ludwik Wasilewski) е полски историк медиевист, византолог и дипломат, професор във Варшавския университет, посланик на Полша в България (1991 – 1995).
Борис I и Тадеуш Василевски · Комитат и Тадеуш Василевски ·
Бертински летописи
Бертинските летописи са наративен източник за историята на Франкската империя и Германия от VIII-IX в.
Бертински летописи и Борис I · Бертински летописи и Комитат ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Борис I и Васил Златарски · Васил Златарски и Комитат ·
Византия
#пренасочване Византийска империя.
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Борис I и Комитат са по-чести
- Какви са приликите между Борис I и Комитат
Сравнение между Борис I и Комитат
Борис I има 87 връзки, докато Комитат има 30. Тъй като те са по-чести 7, индекса Jaccard е 5.98% = 7 / (87 + 30).
Препратки
Тази статия показва връзката между Борис I и Комитат. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: