Съдържание
38 отношения: Крайна (провинция), Кралство Унгария, Кралство Ломбардия-Венеция, Каринтия, Клеменс фон Метерних, Корона на Свети Стефан, Конституционна монархия, Абсолютна монархия, Австрия, Австрийски императорски химн, Австро-Унгария, Наполеон I, Съвременна епоха, Свещената Римска империя, Силезия, Трансилвания, Франц II, Франц Йосиф (Австрия), Форарлберг, Фердинанд I (Австрия), Хабсбурги, Централна Европа, Щирия, Моравия, Истрия, Италиански език, Император, Залцбург (провинция), Буковина, Бохемия, Виена, Войводство Сърбия и Тамишки Банат, Военна Крайна, Галиция, Далмация, Ерцхерцогство Австрия, 1804, 1806.
- 19 век в Италия
Крайна (провинция)
#пренасочване Карниола.
Виж Австрийска империя и Крайна (провинция)
Кралство Унгария
Герб на Кралство Унгария, включващ гербовете на съставните исторически земи Кралство Унгария (Magyar Királyság; Regnum Hungariae; Königreich Ungarn; Uhorské kráľovstvo; Kraljevina Ugarska; Краљевина Угарска; Regatul Ungariei) е многонационална държава в Централна Европа, съществувала от 1000 до 1918 г.
Виж Австрийска империя и Кралство Унгария
Кралство Ломбардия-Венеция
Кралство Ломбардия-Венеция (Regno Lombardo-Veneto; Lombardo-Venezianisches Königreich) е образувано след поражението на Наполеон I съгласно решенията на Виенския конгрес от 9 юни 1815 г.
Виж Австрийска империя и Кралство Ломбардия-Венеция
Каринтия
Каринтия (Kärnten; Koroška) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Виж Австрийска империя и Каринтия
Клеменс фон Метерних
Клеменс Венцел Непомук Лотар фон Метерних-Винеберг-Байлщайн (Klemens Wenzel Nepomuk Lothar von Metternich-Winneberg-Beilstein) е австрийски политик, сред най-влиятелните фигури в европейската политика през първата половина на 19 век.
Виж Австрийска империя и Клеменс фон Метерних
Корона на Свети Стефан
#пренасочване Корона на свети Стефан.
Виж Австрийска империя и Корона на Свети Стефан
Конституционна монархия
Конституционните монархии с представителна парламентарна система са показани в '''червено'''. Други конституционни монархии (показани във '''виолетово''') имат монарси, които продължават да упражняват политическо влияние, макар и в рамките на определени законови ограничения.
Виж Австрийска империя и Конституционна монархия
Абсолютна монархия
Абсолютната монархия е монархическа форма на държавно управление, при която цялата власт в страната (законодателна, изпълнителна, съдебна, а понякога и духовната власт), де факто и де юре, е съсредоточена в ръцете на монарха.
Виж Австрийска империя и Абсолютна монархия
Австрия
А̀встрия, официално Репу̀блика А̀встрия (Republik Österreich или само Österreich) е вътрешноконтинентална страна, разположена в Централна Европа.
Виж Австрийска империя и Австрия
Австрийски императорски химн
Австрийският императорски химн (Österreichische Kaiserhymnen) със заглавие Боже, пази император Франц (Gott erhalte Franz den Kaiser) е химнът, посветен на Франц II, император на Свещената римска империя и по-късно на Австрийската империя.
Виж Австрийска империя и Австрийски императорски химн
Австро-Унгария
Австро-Унгария (Österreich-Ungarn; Osztrák-Magyar Monarchia) е историческа дуалистична монархия, състояща се от две части – Представените в Имперското събрание кралства и земи (Im Reichsrat vertretenen Königreichen und Ländern) и Земите на светата маджарска корона (на унгарски: A Magyar Szent Korona Országai).
Виж Австрийска империя и Австро-Унгария
Наполеон I
Наполеон Бонапарт (Napoléon Bonaparte, на корсикански: Napulione Buonaparte, Napoleone Bonaparte), или накратко само Наполеон (15 август 1769 – 5 май 1821 г.) е френски военачалник, консул по време на консулата и първият френски император под името „Наполеон I Велики“ (Napoléon I le Grand) от 18 май 1804 до 6 април 1814 г.
Виж Австрийска империя и Наполеон I
Съвременна епоха
Съвременната епоха или Съвременността, често обозначавана в социокултурен план и с термините Модерна ера и Модерност (Modernity), е историческа категория с която се отнася настоящето време като историческа епоха, ведно с предхождащия го период с историческите причинно-следствени връзки, които са породили настоящото статукво.
Виж Австрийска империя и Съвременна епоха
Свещената Римска империя
#виж Свещена Римска империя.
Виж Австрийска империя и Свещената Римска империя
Силезия
Силезия (Śląsk (Шльонск); Schlesien; Slezsko) е исторически регион в Централна Европа.
Виж Австрийска империя и Силезия
Трансилвания
Трансилвания или Седмиградско, Седмоградско (Transilvania или Ardeal, Erdély; Siebenbürgen; Τρανσυλβανία) е историко-географска област, обхващаща северозападната част на днешна Румъния.
Виж Австрийска империя и Трансилвания
Франц II
Франц II или Франц I Йозеф Карл (Franz II, Franz I Joseph Karl) от династията Хабсбург-Лотаринги, е последният император на Свещената Римска империя (1792 – 1806) и първият австрийски император (1804 – 1835), а също и унгарски и бохемски крал, под името Ференц I.
Виж Австрийска империя и Франц II
Франц Йосиф (Австрия)
Франц Йосиф I (Franz Joseph I; Ferenc József I) е император на Австрия, крал на Унгария, Бохемия, Хърватия, Галиция и Лодомерия, както и Велик херцог на Краков от 1848 до смъртта си през 1916.
Виж Австрийска империя и Франц Йосиф (Австрия)
Форарлберг
Форарлберг (Vorarlberg) е една от 9 федерални провинции в състава на Австрия.
Виж Австрийска империя и Форарлберг
Фердинанд I (Австрия)
Фердинанд I (Ferdinand I) е австрийски император (1835 – 1848), както унгарски и бохемски крал под името Фердинанд V. Фердинанд I няма държавнически талант и доброволно се отказва от властта.
Виж Австрийска империя и Фердинанд I (Австрия)
Хабсбурги
Австрийската империя до ''Аусглайха'' от 1867 г. Хабсбурги (Habsburg), и по-рядко Хапсбурги, е германска аристократична династия, която от 1278 до 1918 г.
Виж Австрийска империя и Хабсбурги
Централна Европа
Държавите от Централна Европа Европа Центра̀лна Евро̀па е географски регион, който обхваща площ от 1 253 371 km², или 11,9% от повърхността на Европа.
Виж Австрийска империя и Централна Европа
Щирия
Щирия (Steiermark; Štajerska) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Австрийска империя и Щирия
Моравия
Моравия (на чешки и Morava; Mähren; Morawy; Morvaország) е историческа област в източната част на днешна Чехия.
Виж Австрийска империя и Моравия
Истрия
Карта на полуострова Истрия (Istra; Istra; Istria) е полуостров в крайната западна част на Балканския полуостров, разположен основно на територията на Хърватия и частично в Словения и Италия.
Виж Австрийска империя и Истрия
Италиански език
Италианският език (italiano или lingua italiana) е език от романския клон на индоевропейските езици.
Виж Австрийска империя и Италиански език
Император
Императорът е монархи суверенен владетел на империя.
Виж Австрийска империя и Император
Залцбург (провинция)
Залцбург (Salzburg) е федерална провинция в състава на Австрия.
Виж Австрийска империя и Залцбург (провинция)
Буковина
Буковина е историко-географска област в Югоизточна Европа.
Виж Австрийска империя и Буковина
Бохемия
Бохемия (Čechy; Böhmen) е историческа област в западната и централната част на съвременната държава Чехия (Česko).
Виж Австрийска империя и Бохемия
Виена
Виена (Wien; на австро-баварски: Wean, Bécs) е столицата и най-големият град на Австрия, със статут на една от нейните девет провинции.
Виж Австрийска империя и Виена
Войводство Сърбия и Тамишки Банат
Сърбия и Тамишки Банат е историческо войводство (херцогство) в състава на Австрийската империя в периода 1849 – 1860.
Виж Австрийска империя и Войводство Сърбия и Тамишки Банат
Военна Крайна
#пренасочване Военна граница.
Виж Австрийска империя и Военна Крайна
Галиция
Галиция, или още Галичина, е историческа област в Централна Европа, обхващала територии от днешните Украйна (Лвовска, Ивано-Франкивска и Тернополска област) и Полша (Малополско и Подкарпатско войводство).
Виж Австрийска империя и Галиция
Далмация
Далмация (Dalmacija) е историко-географска област на източното крайбрежие на Адриатическо море в днешна Хърватия, разположена между остров Раб на северозапад и залива на Котор (Бока Которска) на югоизток.
Виж Австрийска империя и Далмация
Ерцхерцогство Австрия
Ерцхерцогство Австрия (Erzherzogtum Österreich), през ранното ново време също Долна Австрия (Niederösterreich), след това често и Ерцхерцогство Австрия над и под Енс (Erzherzogtum Österreich ob und unter der Enns), се създава през 1453 г.
Виж Австрийска империя и Ерцхерцогство Австрия
1804
1804 (MDCCCIV) е високосна година, започваща в неделя според Григорианския календар.
1806
1806 (MDCCCVI) година е обикновена година, започваща в сряда според Григорианския календар.
Вижте също
19 век в Италия
- Австрийска империя
- Албертинов устав
- Илирийски провинции
- Кралство Ломбардия-Венеция
- Рисорджименто
- Херцогство Лука