Съдържание
25 отношения: Кюстендил, Крушево (град), Кресненско-Разложко въстание, Кичево, Прилеп (град), Османска империя, Охрид, Охридско съзаклятие, Ангел Танасов, Натанаил Охридски, Руско-турска война (1877-1878), Свети Илия (Велмевци), Ташко Карев, Христо Карев, Христо Стефанов (свещеник), Македония (област), Мицко Кръстев, Илия Делия, Битоля, Берлински конгрес, Велмевци, Дробета - Турну Северин, Димитър Чакрев, Долно Дивяци, Лубще.
- 1880 година в Османската империя
- 1881 година в Османската империя
- Български въстания
- Въстания в Османската империя
- Северномакедонски сърби
- Сърби в Османската империя
Кюстендил
Изглед от града и Конявската планина Кюстендѝл (в Средновековието: Велбъжд, в Античността: Пауталия) е град в Югозападна България, административен център на едноименната област и община.
Виж Демирхисарски заговор и Кюстендил
Крушево (град)
Крушево (името се среща често и като Крушово, Крушево; Crushuva, Крушува, Κρούσοβο, Крусово, Crușova, Крушова) е град в Северна Македония, център на община Крушево.
Виж Демирхисарски заговор и Крушево (град)
Кресненско-Разложко въстание
Кресненско-Разложкото въстание, известно още и като Македонското въстание, е въстание на македонските българи от 1878 – 1879 година срещу османската власт, последвало решенията на Берлинския конгрес, оставил Македония извън границите на новообразуваното Княжество България.
Виж Демирхисарски заговор и Кресненско-Разложко въстание
Кичево
Кичево (понякога Кичово, наричан до XX век също и Кърчово, Кичево; Kërçova, Кърчова) е град в Северна Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Кичево
Прилеп (град)
Прилеп (Прилеп) е четвъртият по големина град в Северна Македония, след столицата Скопие, Куманово и Битоля.
Виж Демирхисарски заговор и Прилеп (град)
Османска империя
Османската империя (на османски турски: دولتْ علیّه عثمانیّه Devlet-i Âliye-yi Osmâniyye, в превод „Велика Османска държава“, на новотурски език: Osmanlı İmparatorluğu или Osmanlı Devleti, в превод Османска империя или Османска държава), която на Запад е позната и като Турска империя или просто Турция, е историческа многонационална държава – ислямска теократична абсолютна монархия.
Виж Демирхисарски заговор и Османска империя
Охрид
Охрид (Охрид) е град в югозападната част на Северна Македония, осми по големина в страната, център на Община Охрид.
Виж Демирхисарски заговор и Охрид
Охридско съзаклятие
Ангел Спространов Крушево, участник в Съзаклятието, присъствал на събора в Слепченския манастир, осъден на 101 години и заточен на остров Лесбос Охридското съзаклятие е българска конспиративна организация, целяща вдигане на въстание на българите в Западна Македония, съществувала през 1880-1881 година.
Виж Демирхисарски заговор и Охридско съзаклятие
Ангел Танасов
Ангел (Ангеле) Атанасов (Танасов), известен и като Ангел войвода, е български революционер от Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Ангел Танасов
Натанаил Охридски
Натанаил е висш български духовник, виден деец на Българското възраждане в Македония през XIX век, охридски (1872 – 1880) и пловдивски митрополит (1891 – 1906) на Българската екзархия, писател, обществен деец и революционер, организатор на Кресненско-Разложкото въстание и Охридското съзаклятие.
Виж Демирхисарски заговор и Натанаил Охридски
Руско-турска война (1877-1878)
#пренасочване Руско-турска война (1877 – 1878).
Виж Демирхисарски заговор и Руско-турска война (1877-1878)
Свети Илия (Велмевци)
„Свети Пророк Илия“ („Свети Илија“) е възрожденска църква в демирхисарското село Велмевци, Северна Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Свети Илия (Велмевци)
Ташко Карев
Атанас (Ташко, Ташку) Христов Карев е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация, защитник на Крушевската република.
Виж Демирхисарски заговор и Ташко Карев
Христо Карев
Христо (Ицо) Мицков Карев е български революционер от XIX век.
Виж Демирхисарски заговор и Христо Карев
Христо Стефанов (свещеник)
Христо Стефанов (Попстефанов) Милев е български духовник, участник в борбите за църковна и политическа свобода в Крушево, Македония в периода 1869 – 1881 година, участник в Охридското съзаклятие.
Виж Демирхисарски заговор и Христо Стефанов (свещеник)
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
Виж Демирхисарски заговор и Македония (област)
Мицко Кръстев
Мицко Кръстев Павловски, известен и като Мицко Поречки (Мицко Крстић Требинец), e сърбомански войвода и пропаганден агитатор на Сръбската въоръжена пропаганда в Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Мицко Кръстев
Илия Делия
Илия Делия или капитан Илия е български революционер от Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Илия Делия
Битоля
Битоля (на местния говор: Битола, Битола; Bitolj; Μοναστήρι; Manastır; Manastiri; Bitule, Bituli) е град в югозападната част на Северна Македония, център е на община Битоля.
Виж Демирхисарски заговор и Битоля
Берлински конгрес
Берлинският конгрес (13 юни – 13 юли 1878) е европейски дипломатически форум, проведен в министерската сграда Радзвил в Берлин, след като Русия печели Руско-турската война (1877 – 1878).
Виж Демирхисарски заговор и Берлински конгрес
Велмевци
Велмевци (Велмевци) е село в община Демир Хисар, Северна Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Велмевци
Дробета - Турну Северин
#пренасочване Дробета – Турну Северин.
Виж Демирхисарски заговор и Дробета - Турну Северин
Димитър Чакрев
Димитър Наумов Чакрев или Диме Чакре е български революционер от Македония, участник в Руско-турската война (1877-1878).
Виж Демирхисарски заговор и Димитър Чакрев
Долно Дивяци
Долно Дивяци (Долно Дивјаци) е село в община Крушево, Северна Македония.
Виж Демирхисарски заговор и Долно Дивяци
Лубще
Лубще или Лубище (Лупште) е село в Северна Македония, в община Брод (Македонски Брод).
Виж Демирхисарски заговор и Лубще
Вижте също
1880 година в Османската империя
- Битка за Горен Лим
- Битка за Улцин
- Демирхисарски заговор
1881 година в Османската империя
- Демирхисарски заговор
- Цариградски договор (1881)
Български въстания
- Второ търновско въстание
- Въстание на Асен и Петър
- Въстание на Георги Войтех
- Въстание на Ивайло
- Въстание на Константин и Фружин
- Въстание на Петър Делян
- Горноджумайско въстание
- Демирхисарски заговор
- Илинденско-Преображенско въстание
- Кресненско-Разложко въстание
- Крушевска република
- Нишко въстание
- Охридско-Дебърско въстание
- Петрова нива
- Петър и Боян
- Първо търновско въстание
- Разловско въстание
- Септемврийско въстание
- Старозагорско въстание
- Тиквешко въстание
- Четническа акция на Македонския комитет
- Чипровско въстание
Въстания в Османската империя
- Албанско въстание (1843 – 1844)
- Арабско въстание
- Банатска буна
- Бунт на ямаците
- Бунтове на еничарите
- Влашко въстание
- Второ търновско въстание
- Въстание на Константин и Фружин
- Горноджумайско въстание
- Демирхисарски заговор
- Джеляли
- Източна криза
- Илинденско-Преображенско въстание
- Карпошово въстание
- Кочина краина
- Кочкири
- Кресненско-Разложко въстание
- Крушевска република
- Мариовска буна
- Одрински инцидент
- Петрова нива
- Поход към Цариград
- Първо търновско въстание
- Разловско въстание
- Румънска война за независимост
- Сасунски бунт
- Старозагорско въстание
- Химарско въстание
- Четническа акция на Македонския комитет
- Чипровско въстание
Северномакедонски сърби
- Божко Вирянец
- Василие Йованович
- Веселин Вукович
- Войче Търбич
- Вълчо Жикич
- Галиполски сърби
- Георги Цветков Дримколски
- Глигор Соколов
- Демирхисарски заговор
- Демократическа партия на сърбите в Македония
- Денко Кръстев
- Димитър Кратовски
- Димитър Младенов (духовник)
- Доксим Михайлов
- Доситей Новакович
- Драгослав Аврамович
- Драгослав Шекуларац
- Дружество на сърбомакедонците
- Дружество против сърбите
- Зафир Премчев
- Захарий Рашко-Призренски
- Иван Стоилкович
- Йоан Крушевско-Демирхисарски
- Йован Трифуноски
- Йован Чиркович
- Коста Абраш
- Кумановско въстание
- Максим I Печки
- Мицко Кръстев
- Остоя Раякович
- Перо Антич
- Свети Сава (дружество)
- Сръбска прогресивна партия в Македония
- Стефан Недич
- Стефан Симич
- Сърбомани
- Тасе Конев
- Тренко Руянов
- Успение Богородично (Матейче)
- Цено Марков
Сърби в Османската империя
- Ангелко Кръстич
- Арсений III
- Атанасий I Печки
- Атанасий II Гаврилович
- Ахмед паша Гедик
- Баба Новак
- Байо Пивлянин
- Богдан Раденкович
- Вълчо Жикич
- Галиполски сърби
- Голуб Янич
- Голямо сръбско преселение
- Демирхисарски заговор
- Денко Кръстев
- Джордже Бранкович
- Димитър Младенов (духовник)
- Доситей Новакович
- Дружество на сърбомакедонците
- Дружество против сърбите
- Ефрем Суздалски
- Калиник I Печки
- Карагеорги Петрович
- Коча Анджелкович
- Кумановско въстание
- Лазар Куюнджич
- Мара Бранкович
- Народна отбрана (организация)
- Оливера Лазаревич
- Омер паша Латас
- Петър Кацарев
- Петър Кочич
- Петър Новакович Чардаклия
- Петър Попович (Пеция)
- Рум миллет
- Сеймени
- Спас Хаджипопов
- Сръбска демократическа лига
- Сръбско консулство в Битоля
- Темко Попов
- Херцеговинско въстание
- Христо Огнянов (учител)