Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Елам

Index Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 80 отношения: III век, XIV век, Карун, Калиграфия, Камбис I, Каменно-медна епоха, Киш, Кир II, Клавдий Птолемей, Керман (остан), Пасаргад, Партско царство, Петдесятница, Персия, Персепол, Асирия, Асирийска източна църква, Ашурбанипал, Ахемениди, Ахеменидите, Акадско царство, Аншан (Персия), Навуходоносор I, Суза, Стар Завет, Саргон I, Сим, Син (митология), Сенахериб, Трета династия на Ур, Тигър (река), Ур, Урук, Урмия (езеро), Фарс (остан), Хузестан, Хамурапи, Чога Занбил, Шумер, Мари (Сирия), Мидия (държава), Месопотамия, Ирак, Иран, Иранско плато, Илам (остан), Законник на Хамурапи, Битие, Близък изток, Вавилон, ... Разширете индекс (30 Повече ▼) »

  2. Страни от бронзовата епоха в Азия

III век

#виж 3 век.

Виж Елам и III век

XIV век

#виж 14 век.

Виж Елам и XIV век

Карун

Карун (کارون) е най-пълноводната и единствената плавателна река в Иран, ляв приток на Шат ал-Араб.

Виж Елам и Карун

Калиграфия

Урок по калиграфия, японска гравюра от XVIII век Калиграфията (κάλλος – „добър“ и γραφω – „пиша“) е изкуството на красивото писане, краснопис.

Виж Елам и Калиграфия

Камбис I

Камбис I (на персийски език:کمبوجیه Kambūdschīye, староперсийски: Kambūdschiya, Καμβύσης; Kambyses I) е древноперсийски цар на Аншан (в Иран) от 600 пр.н.е. до 559 пр.н.е. (или 580 пр.н.е.

Виж Елам и Камбис I

Каменно-медна епоха

Каменно-медната епоха (наричана също медна епоха, халколит или енеолит), (χαλκός khalkos-мед + λίθος lithos- камък; Chalkolithikum, Äneolithikum, aeneus) е епоха в развитието на човека, преход между неолита и бронзовата епоха, свързан с откриването на първия метал – медта.

Виж Елам и Каменно-медна епоха

Киш

приморската страна. Киш е древен шумерски град в Месопотамия, чието местоположение е на 18 км североизточно от Вавилон.

Виж Елам и Киш

Кир II

Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.

Виж Елам и Кир II

Клавдий Птолемей

Клавдий Птолемей (Κλαύδιος Πτολεμαίος; Claudius Ptolemaeus), известен и само като Птоломей или Птолемей, е египетски географ, астроном и астролог, разработил модел за движението на планетите около неподвижната Земя, който позволява да се изчисли позицията им на небето.

Виж Елам и Клавдий Птолемей

Керман (остан)

Керман (کرمان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.

Виж Елам и Керман (остан)

Пасаргад

#пренасочване Пасаргада.

Виж Елам и Пасаргад

Партско царство

Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е.

Виж Елам и Партско царство

Петдесятница

#виж Петдесетница.

Виж Елам и Петдесятница

Персия

Пе́рсия произлиза от Персис – древногръцката форма на Парс (или Фарс) и е латинизирано название на историческата област Фарс в Южен Иран, използвана в западните страни до 1935 г.

Виж Елам и Персия

Персепол

#виж Персеполис.

Виж Елам и Персепол

Асирия

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет.

Виж Елам и Асирия

Асирийска източна църква

Асирийската източна църква (пълното ѝ име е Света апостолическа католическа асирийска източна църква, на асирийски език:ܥܕܬܐ ܩܕܝܫܬܐ ܘܫܠܝܚܝܬܐ ܩܬܘܠܝܩܝ ܕܡܕܢܚܐ ܕܐܬܘܪ̈ܝܐ) е една от нехалкедонските църкви и смята себе за най-старото отделно християнско вероизповедание.

Виж Елам и Асирийска източна църква

Ашурбанипал

Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.

Виж Елам и Ашурбанипал

Ахемениди

Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.

Виж Елам и Ахемениди

Ахеменидите

#виж Ахемениди.

Виж Елам и Ахеменидите

Акадско царство

#пренасочване Акадска империя.

Виж Елам и Акадско царство

Аншан (Персия)

Аншан (модерен Тал-и Малиан, северозападно от Шираз, в провинция Фарс (остан) в Планините Загрос, югозападен Иран) е била една от ранните столици на Елам от 3 хилядолетие пр.н.е.

Виж Елам и Аншан (Персия)

Навуходоносор I

Син и наследник на Навополасар, който се възцарил над Халдея в 604г.

Виж Елам и Навуходоносор I

Суза

Суза (شوش Шуш; שושן Шушан) е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците, предполагаемо основан около 4200 г.

Виж Елам и Суза

Стар Завет

#виж Стар завет.

Виж Елам и Стар Завет

Саргон I

#пренасочване Саргон Велики.

Виж Елам и Саргон I

Сим

Сим, син на Ной Сим, Хам и Яфет, от Джеймс Тисо Сим (на иврит хакодеш – שֵׁם – Шем) е библейски патриарх, първороден син на Ной.

Виж Елам и Сим

Син (митология)

Отпечатък от цилиндричния печат на ''Хашхамер'', ''патеси'' (първожрец) на ''Син'' от Ишкун-Си, около 2100 пр.н.е. Седналата фигура най-вероятно е Ур-Наму, полагащ управлението в ръцете на Хашхамер, предвождан от ламма.

Виж Елам и Син (митология)

Сенахериб

Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).

Виж Елам и Сенахериб

Трета династия на Ур

Tретата династия на Ур е шумерска династия, управлявала в Ур между 2119 и 2004 година пр.н.е.

Виж Елам и Трета династия на Ур

Тигър (река)

Тигър (Dicle, Диджле; دجلة, Диджла; Dîcle) е река в Турция и Ирак и частично по границата на двете страни със Сирия, лява съставяща на Шат ал-Араб.

Виж Елам и Тигър (река)

Ур

УрTrevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.

Виж Елам и Ур

Урук

Градовете в Месопотамия през II хил. пр. Хр. Керамична плочка от Урук, III хил. пр. Хр. Урук (на шумерски Unug, библ. Erech)Trevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.

Виж Елам и Урук

Урмия (езеро)

Урмия или Резайе (دریاچه ارومیه Daryâcheh-ye Orumiyeh; Urmiya gölü; Gola Urmiyê; Ուրմիա լիճ) е безотточно солено езеро в Северозападен Иран, на териториите на провинциите Източен и Западен Азербайджан, на 1275 m н.в.

Виж Елам и Урмия (езеро)

Фарс (остан)

Фарс (فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран.

Виж Елам и Фарс (остан)

Хузестан

Хузестан (خوزستان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Хузестан

Хамурапи

Хамурапи (род. 1792; †1752 г. пр. Хр.) е шестият цар от първата царска династия на Старовавилонското царство.

Виж Елам и Хамурапи

Чога Занбил

Чога Занбил (چغازنبيل; чога означава хълм) е древен еламски религиозен компплекс в провинция Хузестан, Иран.

Виж Елам и Чога Занбил

Шумер

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.

Виж Елам и Шумер

Мари (Сирия)

Мари на картата на Двуречието Ма́ри е град-държава от III—II хил.

Виж Елам и Мари (Сирия)

Мидия (държава)

Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.

Виж Елам и Мидия (държава)

Месопотамия

Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.

Виж Елам и Месопотамия

Ирак

Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.

Виж Елам и Ирак

Иран

Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.

Виж Елам и Иран

Иранско плато

#пренасочване Иранска планинска земя.

Виж Елам и Иранско плато

Илам (остан)

Илам (ایلام) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Илам (остан)

Законник на Хамурапи

Законникът на Хамурапи (наричан също Кодекс на Хамурапи или Кодекс Хамурапи) е сборник със закони на вавилонския цар Хамурапи (1792 – 1750 г. пр.н.е.), открит в Суза (Иран) през 1901 г.

Виж Елам и Законник на Хамурапи

Битие

Битие, в най-общ и понятен смисъл, е една от основните философски категории за обозначаване на обективната реалност, съществуваща независимо от човешкото съзнание.

Виж Елам и Битие

Близък изток

#пренасочване Близък Изток.

Виж Елам и Близък изток

Вавилон

Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.

Виж Елам и Вавилон

Вавилония

Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).

Виж Елам и Вавилония

Деяния на светите апостоли

Деяния на светите апостоли (Πράξεις Ἀποστόλων) е библейска книга, петата в Новия завет след четирите Евангелия.

Виж Елам и Деяния на светите апостоли

Ешнуна

Ешнуна е древен град в Месопотамия в днешен североизточен Ирак, съществувал през Шумерския и Акадския период.

Виж Елам и Ешнуна

Ефрат

Ефрат (Εὐφράτης; Fırat, Фърат; الفرات, Ал-Фурат; на асирийски език ܦܪܬ Pǝrāt, Եփրատ Ep’rat, Firat) е река в Турция, Сирия и Ирак, най-голямата в Западна Азия, лява съставяща на Шат ал-Араб.

Виж Елам и Ефрат

Ездра

Ѐздра или Езра (עֶזְרָא, Езра; Έσδράς; Esdras; в исляма: Узайр, на ар. عزير) е еврейски религиозен водач от V век пр.

Виж Елам и Ездра

Елам (Библия)

#виж Елам (син на Сим).

Виж Елам и Елам (Библия)

Еламски език

Табличка с древен еламски клинопис Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III – I хил.

Виж Елам и Еламски език

Елинистическа епоха

Пергамският олтар на Зевс, днес в Пергамон музей в Берлин Елинистическа или Елинистична епоха или само елинизъм е историческа и културна епоха в земите на Средиземноморието, обхващаща времето от смъртта на Александър Македонски (разпадането на Александровата държава) до създаването на Римската империя от Октавиан Август (323 г.

Виж Елам и Елинистическа епоха

Лурестан

Лурестан или Лорестан (لرستان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Лурестан

Лагаш

Древня Месопотамия Лагаш е шумерски град, който е основан преди 3000 г.

Виж Елам и Лагаш

1100 пр.н.е.

#виж 11 век пр.н.е.

Виж Елам и 1100 пр.н.е.

1124 пр.н.е.

#виж 12 век пр.н.е.

Виж Елам и 1124 пр.н.е.

1158 пр.н.е.

#виж 12 век пр.н.е.

Виж Елам и 1158 пр.н.е.

1217 пр.н.е.

#виж 13 век пр.н.е.

Виж Елам и 1217 пр.н.е.

1222 пр.н.е.

#виж 13 век пр.н.е.

Виж Елам и 1222 пр.н.е.

1230 пр.н.е.

#виж 13 век пр.н.е.

Виж Елам и 1230 пр.н.е.

1320 пр.н.е.

#виж 14 век пр.н.е.

Виж Елам и 1320 пр.н.е.

1500 пр.н.е.

#виж 15 век пр.н.е.

Виж Елам и 1500 пр.н.е.

2 хилядолетие пр.н.е.

Второто хилядолетие обхваща периода от началото на 2000 пр.н.е. до края на 1001 пр.н.е. Старият Ориент през 13 век пр.н.е.

Виж Елам и 2 хилядолетие пр.н.е.

2004 пр.н.е.

#виж 21 век пр.н.е.

Виж Елам и 2004 пр.н.е.

3 хилядолетие пр.н.е.

Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.

Виж Елам и 3 хилядолетие пр.н.е.

3000 пр.н.е.

#виж 30 век пр.н.е.

Виж Елам и 3000 пр.н.е.

539 пр.н.е.

#виж 539 г. пр.н.е.

Виж Елам и 539 пр.н.е.

640 пр.н.е.

#виж 640 г. пр.н.е.

Виж Елам и 640 пр.н.е.

646 пр.н.е.

#виж 646 г. пр.н.е.

Виж Елам и 646 пр.н.е.

653 пр.н.е.

#виж 653 г. пр.н.е.

Виж Елам и 653 пр.н.е.

691 пр.н.е.

#виж 691 г. пр.н.е.

Виж Елам и 691 пр.н.е.

770 пр.н.е.

#виж 8 век пр.н.е.

Виж Елам и 770 пр.н.е.

800 пр.н.е.

#виж 8 век пр.н.е.

Виж Елам и 800 пр.н.е.

844 пр.н.е.

#виж 9 век пр.н.е.

Виж Елам и 844 пр.н.е.

Вижте също

Страни от бронзовата епоха в Азия

Известен като Еламити.

, Вавилония, Деяния на светите апостоли, Ешнуна, Ефрат, Ездра, Елам (Библия), Еламски език, Елинистическа епоха, Лурестан, Лагаш, 1100 пр.н.е., 1124 пр.н.е., 1158 пр.н.е., 1217 пр.н.е., 1222 пр.н.е., 1230 пр.н.е., 1320 пр.н.е., 1500 пр.н.е., 2 хилядолетие пр.н.е., 2004 пр.н.е., 3 хилядолетие пр.н.е., 3000 пр.н.е., 539 пр.н.е., 640 пр.н.е., 646 пр.н.е., 653 пр.н.е., 691 пр.н.е., 770 пр.н.е., 800 пр.н.е., 844 пр.н.е..