Съдържание
33 отношения: Асирийски плен, Асирийци, Ашур, Ашурбанипал, Арабския полуостров, Арменско плато, Азия, Нимруд, Ниневия, Списък на асирийските царе, Сенахериб, Тудия, Тигър (река), Урарту, Харан, Шубат Енлил, Мала Азия, Мидия (държава), Монархия, Месопотамия, Израилско царство, Бронзова епоха, Библиотека на Ашурбанипал, Божество, Бойна колесница, Вавилония, Дур Шарукин, Древен Египет, Дворец, Египет, 10 век пр.н.е., 11 век пр.н.е., 15 век пр.н.е..
- 7 век пр.н.е.
- 8 век пр.н.е.
- 9 век пр.н.е.
- Древен Близък изток
- Страни от бронзовата епоха в Азия
Асирийски плен
Карта на депортацията на израилтяните от царството им в/из асирийските предели Асирийският плен е принудително изселване на еврейско население от Палестина след завладяването на Израилското царство от Асирия през втората половина на VIII век пр.н.е.
Асирийци
Асирийците (асир.: Assūrāju; Assyrer) – произлизат от Асур, син на Сим, син на Ной.
Ашур
Ашур е древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хилядолетие пр.н.е.
Виж Асирия и Ашур
Ашурбанипал
Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.
Арабския полуостров
#виж Арабски полуостров.
Виж Асирия и Арабския полуостров
Арменско плато
#пренасочване Арменска планинска земя.
Азия
Азия е най-големият и най-населеният континент на планетата Земя.
Виж Асирия и Азия
Нимруд
Нимруд (النمرود) е арабското и арамейско име на древен асирийски град.
Виж Асирия и Нимруд
Ниневия
Реконструираната крепостна стена на древна Ниневия Ниневия е един от най-древните градове на земята в Асирия, който процъфтява през VIII-VII век пр.н.е. Руините на древна Ниневия се намират в Ирак (град Мосул), на левия бряг на река Тигър на хълмовете Куюнджик.
Виж Асирия и Ниневия
Списък на асирийските царе
Това е списък на асирийските царе в Асирия.
Виж Асирия и Списък на асирийските царе
Сенахериб
Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).
Тудия
Тудия е първи цар на Асирия, от династията на „17 царе, които живели в палатки“.
Виж Асирия и Тудия
Тигър (река)
Тигър (Dicle, Диджле; دجلة, Диджла; Dîcle) е река в Турция и Ирак и частично по границата на двете страни със Сирия, лява съставяща на Шат ал-Араб.
Урарту
Урарту (урартийски: Биайнили, асирийски: Мат Урарту, вавилонски: Уращу), известно и под имената Царство Арарат или Царство Ван е историческо царство от желязната епоха с център езерото Ван и Арменското плато.
Виж Асирия и Урарту
Харан
Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.
Виж Асирия и Харан
Шубат Енлил
Шубат Енлил е древен град в Месопотамия, втора столица на Асирия в периода 1754 пр.н.е. – 1681 пр.н.е., знае се че е съществувал от 5000 пр.н.е. В края на 3-то хилядолетие пр.н.е.
Мала Азия
Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.
Мидия (държава)
Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.
Монархия
Монархия (μοναρχία – „единовластие“: от μονος – „един“ и αρχειν – „управлявам“) е форма на държавно управление, при която върховната държавна власт принадлежи на едно лице – монарха (крал, цар, султан, емир, падишахи пр.).
Месопотамия
Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.
Израилско царство
Израилското царство (מַמְלֶכֶת יִשְׂרָאֵל) или Кралство Самария е еврейска държава в Близкия изток, съществувала от края на X до края на VIII век пр.н.е.
Виж Асирия и Израилско царство
Бронзова епоха
Разпространение на металургията в Мала Азия и Европа – по-тъмните зони са с по-ранна металургия Бронзовата епоха е исторически период, характеризиращ се с използването на бронза, а в някои региони и с протописменост, както и с първите прояви на градска цивилизация.
Библиотека на Ашурбанипал
Ашурбанипалова библиотека, наречена по името на асирийския цар Ашурбанипал (668 – 627 г. пр.н.е.), е колекция от глинени таблички, сред най-важните писмени източници от древността, и последната библиотека на Древния Близък изток.
Виж Асирия и Библиотека на Ашурбанипал
Божество
''Изследвайки моретата с Тенкей (прът)'' (ca. 1885) от Кобаяши Ейтаку, изобразява Изанги (дясно) и Изанами, богиня на създаването и смъртта в Японската митология Божество се нарича свръхестествено същество, обикновено обладаващо определени свръхестествени сили, почитано, мислено като свято или сакрално.
Бойна колесница
#виж Колесница.
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
Дур Шарукин
Дур Шарукин е древен град в Месопотамия, четвърта столица на Асирия в периода 706 г. пр.н.е. – 705 г. пр.н.е. Смята се, че е основан като столица на Асирия от крал Саргон II през 717 г.
Древен Египет
Пирамидите в Гиза, най-популярният символ на цивилизацията на Древен Египет Карта на Древен Египет с главните градове и обекти от Династическия период (ок. 3150 година пр.н.е.
Дворец
Версайския дворец Дворецът е голяма жилищна сграда с представителни функции, която се използва за дом или резиденция на държавен глава или на друга личност с високо обществено положение.
Виж Асирия и Дворец
Египет
Арабска република Египет (جمهورية مصر العربية, джумхурийят миср ал арабийя) или само Египет е държава в североизточната част на Африка с населени места, съсредоточени предимно край течението на река Нил.
Виж Асирия и Египет
10 век пр.н.е.
Савската царица.
11 век пр.н.е.
Давид и Саул (1885) от Юлий Кронберг11 век пр.н.е. обхваща всички години от 1100 г. пр.н.е. до 1001 г. пр.н.е. Въпреки че много човешки общества са имали писменост през този период, някои от споменатите по-долу личности може да са по-скоро апокрифни, отколкото исторически достоверни.
15 век пр.н.е.
Хатшепсут.
Вижте също
7 век пр.н.е.
8 век пр.н.е.
- 8 век пр.н.е.
- Асирия
- Финикия
9 век пр.н.е.
- 9 век пр.н.е.
- Асирия
- Йонийски съюз
- Финикия
Древен Близък изток
- Асирия
- Бронзов колапс
- Виа Марис
- Галатия
- Древен Близък изток
- Левантийски коридор
- Новоасирийско царство
- Нововавилонско царство
- Партско царство
- Плодороден полумесец
- Сирия Палестина
- Сирохетски царства
- Тел (хълм)
- Тел Кабри
- Уалму
- Урарту
- Филистия
- Финикия
- Хети