Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Вавилония

Index Вавилония

Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).

Съдържание

  1. 46 отношения: XVIII век пр.н.е., Късна бронзова епоха, Киш, Киаксар, Партско царство, Персийски залив, Асирия, Ашур, Акадска империя, Акадски език, Александър Велики, Напояване, Ниневия, Нипур, Сасанидска империя, Саргон Велики, Сирия, Скити, Списък на вавилонските царе, Селевкидска империя, Семити, Траян, Трета династия на Ур, Ур, Харан, Хамурапи, Шумер, Шумерски език, Мардук, Мала Азия, Митридат I (Партия), Месопотамия, Ирак, Загрос, Близкия изток, Вавилон, Дарий I, Ешнуна, Ефрат, Елам, Енлил, Лувър, Йордан, 1894 пр.н.е., 2 хилядолетие пр.н.е., 3 хилядолетие пр.н.е..

  2. Исторически монархии в Азия
  3. Основани през 2 хилядолетие пр.н.е.

XVIII век пр.н.е.

#виж 18 век пр.н.е.

Виж Вавилония и XVIII век пр.н.е.

Късна бронзова епоха

Късната бронзова епоха е най-младият период на бронзовата епоха, който в Средна Европа е през 1300 - 800 пр.н.е.

Виж Вавилония и Късна бронзова епоха

Киш

приморската страна. Киш е древен шумерски град в Месопотамия, чието местоположение е на 18 км североизточно от Вавилон.

Виж Вавилония и Киш

Киаксар

Империята на Киаксар по време на най-голямата ѝ експанзия ок. 600 пр.н.е. Киаксар (на староперсийски език: 𐎢𐎺𐎧𐏁𐎫𐎼 Uvaxštra, Κυαξάρης; Cyaxares the Great or Hvakhshathra) е цар на Мидия според Херодот от 625 пр.н.е.

Виж Вавилония и Киаксар

Партско царство

Партското царство е доминиращата сила на територията на днешен Иран от края на III век пр.н.е.

Виж Вавилония и Партско царство

Персийски залив

Персийският залив от спътник Карта на Персийския залив Персийски залив (خليج فارس; الخليج الفارسی) е голям залив в северозападната част на Индийския океан, край бреговете на Западна Азия.

Виж Вавилония и Персийски залив

Асирия

Асирия е наименованието на древна държава намирала се основно в географската област Месопотамия, но също така обхващала земи в Мала Азия и Египет.

Виж Вавилония и Асирия

Ашур

Ашур е древен град в Месопотамия, възникнал в средата на III хилядолетие пр.н.е.

Виж Вавилония и Ашур

Акадска империя

Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.

Виж Вавилония и Акадска империя

Акадски език

Акадският език е семитски език, говорен в древността в Двуречието от асирийците и вавилонците.

Виж Вавилония и Акадски език

Александър Велики

#пренасочване Александър III Македонски.

Виж Вавилония и Александър Велики

Напояване

Система за напояване чрез дъждуване в Ню Джърси, САЩ Напояването е изкуствено увеличаване на влажността на почвата, най-често с цел да се подпомогне растежът на земеделски култури, особено в райони с неблагоприятен климат.

Виж Вавилония и Напояване

Ниневия

Реконструираната крепостна стена на древна Ниневия Ниневия е един от най-древните градове на земята в Асирия, който процъфтява през VIII-VII век пр.н.е. Руините на древна Ниневия се намират в Ирак (град Мосул), на левия бряг на река Тигър на хълмовете Куюнджик.

Виж Вавилония и Ниневия

Нипур

Вавилон по времето на Хамурапи 260x260пкс Разкопките на университетския музей в Нипур, Месопотамия Нипур (URUEN.LIL 𒂗𒇸; Нибру; Nibbur, съвременен Нуфар) – свещен град на древните шумери в Южното Междуречие (на съвременен Ирак).

Виж Вавилония и Нипур

Сасанидска империя

Сасанидската империя, наричана още Втора персийска империя и Неоперсийска империя, е персийска държава, съществувала от началото на 3 век до средата на 7 век.

Виж Вавилония и Сасанидска империя

Саргон Велики

Саргон Акадски или Саргон Велики (Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.

Виж Вавилония и Саргон Велики

Сирия

Сирия (سوريا‎) е държава в Близкия изток, граничеща с Ливан на запад, Израел на югозапад, Йордания на юг, Ирак на изток и Турция на север.

Виж Вавилония и Сирия

Скити

Скития (1 век пр.н.е) Скитски бойци, нарисувани върху чаша, намерена в кургана Кул'Оба край Керч (Национален Ермитаж, Санкт Петербург) В.М. Васнецов, 1881 Скитите (в Средна Азия известни под етнонима сака) са исторически народ от иранската група.

Виж Вавилония и Скити

Списък на вавилонските царе

Това е списък на царете в царство Вавилония в Древна Месопотамия.

Виж Вавилония и Списък на вавилонските царе

Селевкидска империя

#виж Селевкиди.

Виж Вавилония и Селевкидска империя

Семити

Сим, син на Ной Семити е сборно название на народите и културите, разполагали се в Древността на големи територии основно в Леванта, както и на територии в Плодородния полумесец, Близкия изток, Арабския полуостров и Средиземноморието, и които развили едни от най-важните цивилизации в древността.

Виж Вавилония и Семити

Траян

Марк Улпий Траян (Marcus Ulpius Traianus; 53 – 117) е римски император от Нерво-Антониновата династия, вторият от т.нар.

Виж Вавилония и Траян

Трета династия на Ур

Tретата династия на Ур е шумерска династия, управлявала в Ур между 2119 и 2004 година пр.н.е.

Виж Вавилония и Трета династия на Ур

Ур

УрTrevor Bryce: The Routledge Handbook of the Peoples and Places of Ancient Western Asia: From the Early Bronze Age to the Fall of the Persian Empire, Taylor & Francis Group (2009), pp.

Виж Вавилония и Ур

Харан

Харан или Кара (Harrânu – „развилка“; Carrhae) е древен град в северното Междуречие, първо споменат в хетските документи от Багазкя, а след това в Стария завет и асирийски царски надписи.

Виж Вавилония и Харан

Хамурапи

Хамурапи (род. 1792; †1752 г. пр. Хр.) е шестият цар от първата царска династия на Старовавилонското царство.

Виж Вавилония и Хамурапи

Шумер

Шумер е исторически регион в южна Месопотамия (южната част на днешен Ирак), Weltgeschichte: Schicksale der Menschheit von der Frühgeschichte bis ins Atomzeitalter, Dr.

Виж Вавилония и Шумер

Шумерски език

Табличка с древен шумерски клинопис Шумерският език (𒅴𒂠) е древен език на шумерите, на който се е говорило в Южна Месопотамия от 4-то хилядолетие пр.н.е.

Виж Вавилония и Шумерски език

Мардук

Мардук (Клинопис: 𒀭𒀫𒌓 dAMAR.UTU; шумерски: amar utu.k „теле на слънцето; слънчево теле“; класически сирийски: ܡܪܘܿܕ݂ܵܟܼ (Mrōḏāḵ), еврейски: מְרֹדַךְ, съвременен: Mərōdaḵ, тибирийски: Merōḏaḵ) е бог от древна Месопотамия и божество покровител на град Вавилон.

Виж Вавилония и Мардук

Мала Азия

Географски обхват на Мала Азия Мала Азия, наричана още Анатолия и Анадол, е полуостров и историко-географска област в Западна Азия и съставлява приблизително 3/4 от азиатската територия на Турция, а като историко-географска област включва цяла Азиатска Турция.

Виж Вавилония и Мала Азия

Митридат I (Партия)

Митридат I (Mihrdāt; Miθradāta) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.

Виж Вавилония и Митридат I (Партия)

Месопотамия

Тигър и Ефрат (карта) Месопотамия (от гръцки: Μεσοποταμία – „междуречие“), също Двуречие или Междуречие, се наричат земите, разположени между реките Тигър и Ефрат.

Виж Вавилония и Месопотамия

Ирак

Ирак (العراق, عێراق), официално Република Ирак (جمهورية العراق, جمهورية العراق) е федерална парламентарна република в Западна Азия.

Виж Вавилония и Ирак

Загрос

Загрос (زاجروس الجبال; رشته كوههاى زاگرس – Патак; زنجیره‌چیای زاگرۆس – Пощекух, на лори: کو یه لی زاگروس) е голяма планинска система разположена на територията на Иран и частично в Ирак, изграждаща югозападните части на обширната Иранска планинска земя.

Виж Вавилония и Загрос

Близкия изток

#пренасочване Близък Изток.

Виж Вавилония и Близкия изток

Вавилон

Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.

Виж Вавилония и Вавилон

Дарий I

Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.

Виж Вавилония и Дарий I

Ешнуна

Ешнуна е древен град в Месопотамия в днешен североизточен Ирак, съществувал през Шумерския и Акадския период.

Виж Вавилония и Ешнуна

Ефрат

Ефрат (Εὐφράτης; Fırat, Фърат; الفرات, Ал-Фурат; на асирийски език ܦܪܬ Pǝrāt, Եփրատ Ep’rat, Firat) е река в Турция, Сирия и Ирак, най-голямата в Западна Азия, лява съставяща на Шат ал-Араб.

Виж Вавилония и Ефрат

Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.

Виж Вавилония и Елам

Енлил

Енлил (Еллил, вероятна етимология – „владетел на ветровете“) е шумерски и вавилонски бог на въздуха и бурите, владетел на пространството между небето и земята, господар на света.

Виж Вавилония и Енлил

Лувър

Лувърът (Le musée du Louvre) е най-големият национален музей на Франция и е най-посещаваният музей в света с 9,3 млн.

Виж Вавилония и Лувър

Йордан

Йордан може да се отнася за.

Виж Вавилония и Йордан

1894 пр.н.е.

#виж 19 век пр.н.е.

Виж Вавилония и 1894 пр.н.е.

2 хилядолетие пр.н.е.

Второто хилядолетие обхваща периода от началото на 2000 пр.н.е. до края на 1001 пр.н.е. Старият Ориент през 13 век пр.н.е.

Виж Вавилония и 2 хилядолетие пр.н.е.

3 хилядолетие пр.н.е.

Третото хилядолетие обхваща периода от началото на 3000 пр.н.е. до края на 2001 пр.н.е.

Виж Вавилония и 3 хилядолетие пр.н.е.

Вижте също

Исторически монархии в Азия

Основани през 2 хилядолетие пр.н.е.