Съдържание
53 отношения: Кир II, Кохгилюе и Бойер Ахмад, Керман (провинция), Пасаргад, Персийски залив, Персеполис, Ахемениди, Аршакиди, Арабски полуостров, Ардашир I, Административно деление на Иран, Александър Македонски, Аншан, Региони в Иран, Сасаниди, Саади, Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО, Специална икономическа зона, Сефевиди, Селджуки, Селевкиди, Тюркски народи, Техеран, Хафез, Хормозган, Централна Азия, Шираз, ЮНЕСКО, Язд (провинция), Мидия (държава), Исфахан, Исфахан (провинция), Иран, Индия, Загрос, Бушер, Бушер (остан), Балкани, Вавилон, Дарий I, Династия Каджар, Династия Пахлави, Деще Кевир, Елам, 11 век, 13 век, 18 век, 20 век, 2006, 2011, ... Разширете индекс (3 Повече ▼) »
Кир II
Кир II Велики (کوروش کبیر) е шаханшахна Персийската империя от Ахеменидската династия.
Кохгилюе и Бойер Ахмад
Кохгилюе и Бойер Ахмад (کهگیلویه و بویراحمد) е един от 31 остана на Иран.
Виж Фарс (остан) и Кохгилюе и Бойер Ахмад
Керман (провинция)
#пренасочване Керман (остан).
Виж Фарс (остан) и Керман (провинция)
Пасаргад
#пренасочване Пасаргада.
Персийски залив
Персийският залив от спътник Карта на Персийския залив Персийски залив (خليج فارس; الخليج الفارسی) е голям залив в северозападната част на Индийския океан, край бреговете на Западна Азия.
Виж Фарс (остан) и Персийски залив
Персеполис
Персеполис (Περσέπολις – букв. град на персите е гръцкото име на древния персийски град Парса Pārsa) е град, възникнал през VI – V век пр.н.е., една от столиците на Персийската империя по време на Ахеменидите.
Ахемениди
Ахеменидите са династия, кръстена на Ахемен – неин родоначалник и поставила началото на Ахеменидското царство – първата Персийска империя.
Аршакиди
Знаме на династията на Аршакидите Династията на Аршакидите (Արշակունիներ; също арменски Аршакуни) е царска династия, управлявала древна Армения в периода 54 – 428.
Арабски полуостров
Арабският полуостров Арабският полуостров е най-големия полуостров на Азия и е разположен в югозападната част на континента.
Виж Фарс (остан) и Арабски полуостров
Ардашир I
Ардашир I или Артаксеркс, син на Папак е основател на династията на Сасанидите и пръв владетел на Сасанидска Персия.
Административно деление на Иран
Иран е разделен административно на 31 провинции.
Виж Фарс (остан) и Административно деление на Иран
Александър Македонски
#пренасочване Александър III Македонски.
Виж Фарс (остан) и Александър Македонски
Аншан
#пренасочване Аншан (Китай).
Региони в Иран
Най-големи териториално-административни единици в Иран са провинциите, наричани остани.
Виж Фарс (остан) и Региони в Иран
Сасаниди
#пренасочване Сасанидска империя.
Саади
Гробницата на Саади в Шираз Абу АбдаллахМушрифаддин Саади Ширази или Саади (سعدی) е велик ирански (персийски) поет.
Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
дясно В Списъка на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО влизат обекти (например гора, планина, езеро, пустиня, сграда, археологически обект или град), номинирани и одобрени по международната програма за световното наследство на Комитета за световното наследство на Организацията на обединените нации за образование, наука и култура (ЮНЕСКО).
Виж Фарс (остан) и Списък на световното културно и природно наследство на ЮНЕСКО
Специална икономическа зона
Специална икономическа зона, или свободна икономическа зона (по-разпространен термин в България), е географски регион, който има такова икономическо регулиране, което е по-либерално, отколкото обичайното за страната, на чиято територия функционират.
Виж Фарс (остан) и Специална икономическа зона
Сефевиди
Сефевидите (صفویان) са династия, управлявала Иран между 1501 и 1722.
Селджуки
#пренасочване Селджуци.
Селевкиди
Селевкидите са елинистична династия, зародила се след смъртта на Александър Македонски през 312 пр.н.е. чрез неговия македонски генерал и диадохСелевк I Никатор, който през 305 пр.н.е.
Тюркски народи
Тюркските народи са северно и централноевразийски народи, които говорят езици, принадлежащи към тюркското езиково семейство, и които имат (в различни степени) определени общи културни и исторически черти.
Виж Фарс (остан) и Тюркски народи
Техеран
Техеран (تهران.) е столица на Ислямска република Иран и център на Техеранската провинция.
Хафез
Хадже Шамс ед-Дин Мохамад Хафез-е Ширази (خواجه شمسالدین محمد حافظ شیرازی) (ок.1325/1326 – 1389/1390) е персийски поет, представител на философско-лирическата поезия, известен с безсмъртните си газели и рубаи.
Хормозган
Хормозган (هرمزگان) е един от 31 остани (провинции) на Иран.
Централна Азия
Централна Азия или Средна Азия е регион в Азия, разпростиращ се от Каспийско море на запад до централен Китай на изток, север в южна Русия и на юг в северен Пакистан.
Виж Фарс (остан) и Централна Азия
Шираз
Шираз (شیراز) е град в Иран, главен град на провинция Фарс, наричан градът на поетите, виното и розите.
ЮНЕСКО
Организацията на обединените нации за образование, наука и култура, ЮНЕСКО (United Nations Educational, Scientific and Cultural Organization, UNESCO; Organisation des Nations unies pour l’éducation, la science et la culture), е специална организация на ООН, учредена на 16 ноември 1945 г., за да насърчава сътрудничеството между нациите в областта на образованието, науката, културата и комуникациите.
Язд (провинция)
#виж Язд (остан).
Виж Фарс (остан) и Язд (провинция)
Мидия (държава)
Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.
Виж Фарс (остан) и Мидия (държава)
Исфахан
Исфахан е град в Иран.
Исфахан (провинция)
#виж Исфахан (остан).
Виж Фарс (остан) и Исфахан (провинция)
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
Индия
Индия, официално Република Индия (भारत गणराज्य Bhārat Gaṇarājya; Republic of India), е държава в Южна Азия.
Загрос
Загрос (زاجروس الجبال; رشته كوههاى زاگرس – Патак; زنجیرهچیای زاگرۆس – Пощекух, на лори: کو یه لی زاگروس) е голяма планинска система разположена на територията на Иран и частично в Ирак, изграждаща югозападните части на обширната Иранска планинска земя.
Бушер
Бушер (بوشهر) е град в югозападната част на Ислямска република Иран, разположен на брега на Персийския залив.
Бушер (остан)
Бушер (بوشهر) е провинция в Иран с площ 22 743 km² и население 1 032 949 души (2011).
Виж Фарс (остан) и Бушер (остан)
Балкани
#виж Балкански полуостров.
Вавилон
Музей Пергамон, Берлин) Вавилон (на вавилонски: babili; בבל) е един от най-известните древни градове, столица на Старовавилонското и през VII и VI век пр.н.е.
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.
Династия Каджар
#пренасочване Каджар.
Виж Фарс (остан) и Династия Каджар
Династия Пахлави
Династия Пахлави (دودمان پهلوی) е иранска династия, която управлява Иран от 1925 г.
Виж Фарс (остан) и Династия Пахлави
Деще Кевир
Дащ е Кявир (دشت كوير; букв. „ниски равнини“), също Дещ е Кебир и Голяма солена пустиня, е солена пустиня, намираща се в северната част на Иранската планинска земя, на територията на Иран.
Елам
Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.
11 век
11 век започва на 1 януари 1001 г.
13 век
13 век започва на 1 януари 1201 г.
18 век
18 век започва на 1 януари 1701 г.
20 век
20-и век започва на 1 януари 1901 г.
2006
2006 (MMVI) е обикновена година, започваща в неделя според Григорианския календар.
2011
2011 ('''MMXI''') е обикновена година, започваща в събота според Григорианския календар.
3 век
3 век започва на 1 януари 201 г.
6 век
VІ век започва на 1 януари 501 г.
7 век
VІІ век започва на 1 януари 601 г.