По-бързо от браузъра!
104 отношения: Крепостна корона, Касити, Клинописно писмо, Ород I, Обекти на световното наследство в Иран, Асириология, Ашурбанипал, Ахеменидско царство, Авраам, Акадска империя, Аншан (Персия), Аншан (пояснение), Новоасирийско царство, Суза, Саргон Велики, Санатрук, Списък на вавилонските царе, Селевк I Никатор, Сенахериб, Трета династия на Ур, Фарс (остан), Хузестан, Хидарн, Хорамабад, Цилиндричен печат, Чахар Махал и Бахтияри, Чога Занбил, Язд, Мари (Сирия), Мидия (държава), Мидийци, История на Азия, История на Азербайджан, Иран, Ирански езици, Илам (остан), Империя, Бушер (остан), Битка при Персийската врата, Вавилония, Готариз I (Партия), Древност, Дарий I, Деметрий II Никатор, Ешнуна, Ебла, Елам (син на Сим), Еламски език, Лурестан, Левантийски коридор, ..., 187 г. пр.н.е., 522 г. пр.н.е., 595 г. пр.н.е., 605 г. пр.н.е., 647 г. пр.н.е., 648 г. пр.н.е., 653 г. пр.н.е., 654 г. пр.н.е., 655 г. пр.н.е., 656 г. пр.н.е., 657 г. пр.н.е., 658 г. пр.н.е., 659 г. пр.н.е., 660 г. пр.н.е., 661 г. пр.н.е., 662 г. пр.н.е., 663 г. пр.н.е., 664 г. пр.н.е., 665 г. пр.н.е., 666 г. пр.н.е., 667 г. пр.н.е., 668 г. пр.н.е., 669 г. пр.н.е., 670 г. пр.н.е., 671 г. пр.н.е., 672 г. пр.н.е., 673 г. пр.н.е., 674 г. пр.н.е., 675 г. пр.н.е., 676 г. пр.н.е., 677 г. пр.н.е., 678 г. пр.н.е., 679 г. пр.н.е., 680 г. пр.н.е., 681 г. пр.н.е., 682 г. пр.н.е., 683 г. пр.н.е., 684 г. пр.н.е., 685 г. пр.н.е., 686 г. пр.н.е., 687 г. пр.н.е., 688 г. пр.н.е., 689 г. пр.н.е., 690 г. пр.н.е., 691 г. пр.н.е., 692 г. пр.н.е., 693 г. пр.н.е., 694 г. пр.н.е., 695 г. пр.н.е., 696 г. пр.н.е., 697 г. пр.н.е., 698 г. пр.н.е., 699 г. пр.н.е., 700 г. пр.н.е.. Разширете индекс (54 Повече ▼) »
Крепостна корона
Персонификация на Антиохия с крепостна корона, представена от Евтихидес Сикионски Крепостната корона, зидова корона или стенната корона (Mural crown; Corona muralis) е хералдчически термин, който обозначава крепостната стена над щита, изобразена под формата на корона в местната хералдика.
New!!: Елам и Крепостна корона · Виж повече »
Касити
Вавилония при управлението на каситската династия - 13 век пр.н.е. Каситите (на акадски: кашу) са древни племена обитавали в днешен Западен Иран горното течение на река Дияла и притоците ѝ в съседство със северозападните предели на Елам.
New!!: Елам и Касити · Виж повече »
Клинописно писмо
Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание.
New!!: Елам и Клинописно писмо · Виж повече »
Ород I
Ород I (Urūd) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.
New!!: Елам и Ород I · Виж повече »
Обекти на световното наследство в Иран
През 1975 г.
New!!: Елам и Обекти на световното наследство в Иран · Виж повече »
Асириология
Асирийската империя от периода на класическата древност - виж и Нововавилонско царство Асириоло́гията или Асироло́гията е комплекс от хуманитарни дисциплини, изучаващи историята, културата и езиците на народите, които през древността са използвали клинопис.
New!!: Елам и Асириология · Виж повече »
Ашурбанипал
Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.
New!!: Елам и Ашурбанипал · Виж повече »
Ахеменидско царство
Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Наричана е също Старо персийско царство, тъй като е първото царство, поставило началото на Персийската империя.
New!!: Елам и Ахеменидско царство · Виж повече »
Авраам
Авраам (אַבְרָהָם; на арабски: إبراهيمИбрахим) е легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии.
New!!: Елам и Авраам · Виж повече »
Акадска империя
Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.
New!!: Елам и Акадска империя · Виж повече »
Аншан (Персия)
Аншан (модерен Тал-и Малиан, северозападно от Шираз, в провинция Фарс (остан) в Планините Загрос, югозападен Иран) е била една от ранните столици на Елам от 3 хилядолетие пр.н.е. Категория:Древни градове Категория:Елам.
New!!: Елам и Аншан (Персия) · Виж повече »
Аншан (пояснение)
Аншан може да се отнася за.
New!!: Елам и Аншан (пояснение) · Виж повече »
Новоасирийско царство
Новоасирийското царство е историческа държава в Близкия изток, съществувала в периода X-VII век пр.н.е.
New!!: Елам и Новоасирийско царство · Виж повече »
Суза
Суза (شوش Шуш; שושן Шушан) е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците, предполагаемо основан около 4200 г.
New!!: Елам и Суза · Виж повече »
Саргон Велики
Саргон Акадски или Саргон Велики (Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е. На власт е между 2371 и 2316 г.
New!!: Елам и Саргон Велики · Виж повече »
Санатрук
Санатрук (или Синатрук) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.
New!!: Елам и Санатрук · Виж повече »
Списък на вавилонските царе
Това е списък на царете в царство Вавилония в Древна Месопотамия.
New!!: Елам и Списък на вавилонските царе · Виж повече »
Селевк I Никатор
Селевк I Никатор (Σέλευκος Νικάτωρ, Seleucus I Nicator, „Победител“, * 356 г. пр. Хр.; † 281 г. пр. Хр.) е един от македонските диадохи, а по-късно елинистически василевс, основател на Селевкидската династия и империя.
New!!: Елам и Селевк I Никатор · Виж повече »
Сенахериб
Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).
New!!: Елам и Сенахериб · Виж повече »
Трета династия на Ур
Tретата династия на Ур е шумерска династия, управлявала в Ур между 2119 и 2004 година пр.н.е.
New!!: Елам и Трета династия на Ур · Виж повече »
Фарс (остан)
Фарс (فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран.
New!!: Елам и Фарс (остан) · Виж повече »
Хузестан
Хузестан (خوزستان) е един от 31 остана на Иран.
New!!: Елам и Хузестан · Виж повече »
Хидарн
Хидарн (Ὑδάρνης; на староперсийски се произнася Видарна, което значи Изкормвача) е персийски сатрап и командир на „Безсмъртните“ по време на инвазията на Ксеркс в Гърция.
New!!: Елам и Хидарн · Виж повече »
Хорамабад
Хорамабад (خرمآباد) е град в Иран, столица на провинция Лурестан.
New!!: Елам и Хорамабад · Виж повече »
Цилиндричен печат
Шамаш; Лувър Цилиндричен печат е малък (2 – 3 cm) цилиндър, издълбан от камък, с надлъжен аксиален отвор, който се е използвал в Древния свят като удостоверение за личността на автора на документа или на свидетеля на неговото подписване.
New!!: Елам и Цилиндричен печат · Виж повече »
Чахар Махал и Бахтияри
Чахар Махал и Бахтияри (چهارمحال و بختیاری) е един от 31 остана на Иран.
New!!: Елам и Чахар Махал и Бахтияри · Виж повече »
Чога Занбил
Чога Занбил (چغازنبيل; чога означава хълм) е древен еламски религиозен компплекс в провинция Хузестан, Иран.
New!!: Елам и Чога Занбил · Виж повече »
Язд
Язд (یزد) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния Иран.
New!!: Елам и Язд · Виж повече »
Мари (Сирия)
Мари на картата на Двуречието Ма́ри е град-държава от III—II хил.
New!!: Елам и Мари (Сирия) · Виж повече »
Мидия (държава)
Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.
New!!: Елам и Мидия (държава) · Виж повече »
Мидийци
Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.
New!!: Елам и Мидийци · Виж повече »
История на Азия
3-Ранни хоминиди Историята на Азия може да се разглежда като обща история на няколко отделни периферни крайбрежни региони като Източна Азия, Южна Азия, Югоизточна Азия и Близкия Изток, свързани с Евразийската степ.
New!!: Елам и История на Азия · Виж повече »
История на Азербайджан
Азербайджан (Azərbaycan) е страна в Кавказкият регион на Евразия.
New!!: Елам и История на Азербайджан · Виж повече »
Иран
Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.
New!!: Елам и Иран · Виж повече »
Ирански езици
Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група.
New!!: Елам и Ирански езици · Виж повече »
Илам (остан)
Илам (ایلام) е един от 31 остана на Иран.
New!!: Елам и Илам (остан) · Виж повече »
Империя
Статуя на Юлий Цезар Империя (imperium – „власт“) е монархия, управлявана от император, или група държави намиращи се под обща върховна власт.
New!!: Елам и Империя · Виж повече »
Бушер (остан)
Бушер (بوشهر) е провинция в Иран с площ 22 743 km² и население 1 032 949 души (2011).
New!!: Елам и Бушер (остан) · Виж повече »
Битка при Персийската врата
Битката при Персийската врата е военен конфликт между ахеменидската персийска армия, командвана от сатрапа на Персис, Ариобарзан и нахлуващата македонска армия, командвана от Александър Велики.
New!!: Елам и Битка при Персийската врата · Виж повече »
Вавилония
Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).
New!!: Елам и Вавилония · Виж повече »
Готариз I (Партия)
Готарз I (Gōtarz) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.
New!!: Елам и Готариз I (Партия) · Виж повече »
Древност
Древност или древна история е период от човешката история, който покрива времето от около 3300/3000 г.
New!!: Елам и Древност · Виж повече »
Дарий I
Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е. При Дарий Ι държавата на Ахеменидите достига най-голямо могъщество.
New!!: Елам и Дарий I · Виж повече »
Деметрий II Никатор
Деметрий II Никатор (Δημήτριος Β` Νικάτωρ, гр. „Победител“) е владетел от династията на Селевкидите, син на Деметрий I Сотер и Лаодика V. Управлява два пъти: от 147 пр.н.е. до 138 пр.н.е. и втори път от 129 пр.н.е. до 126 пр.н.е..
New!!: Елам и Деметрий II Никатор · Виж повече »
Ешнуна
Ешнуна е древен град в Месопотамия в днешен североизточен Ирак, съществувал през Шумерския и Акадския период.
New!!: Елам и Ешнуна · Виж повече »
Ебла
Ебла (днешен Тел-Мардих) е древен семитски търговски град-държава, намирал се в Древна Сирия.
New!!: Елам и Ебла · Виж повече »
Елам (син на Сим)
Елам (Elam, (/ˈiː.ləm; עֵילָם) в Еврейската Библия (Битие: 10:22, Ездра 4:9) е първият син на Сим и внук на Ной. Баща му Сим е първороден син на Ной. Елам има четири братя. Той е прародител на еламитите. Той създава древното царство Елам в днешен южен Иран на устието на Ефрат и Тигър със столицата Суза.
New!!: Елам и Елам (син на Сим) · Виж повече »
Еламски език
Табличка с древен еламски клинопис Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III – I хил.
New!!: Елам и Еламски език · Виж повече »
Лурестан
Лурестан или Лорестан (لرستان) е един от 31 остана на Иран.
New!!: Елам и Лурестан · Виж повече »
Левантийски коридор
Градове в Древна Сирия и Северна Месопотамия през 2 хилядолетие пр.н.е. Левантийският коридор е термин означаващ сравнително тясната ивица между Средиземно море на северозапад и пустините на югоизток, който свързва Африка (Древна Либия и Древен Египет през древността) към Евразия (Шумер, т.е. приморската страна и Елам през древността).
New!!: Елам и Левантийски коридор · Виж повече »
187 г. пр.н.е.
187 (сто осемдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.
New!!: Елам и 187 г. пр.н.е. · Виж повече »
522 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 522 г. пр.н.е. · Виж повече »
595 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 595 г. пр.н.е. · Виж повече »
605 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 605 г. пр.н.е. · Виж повече »
647 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 647 г. пр.н.е. · Виж повече »
648 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 648 г. пр.н.е. · Виж повече »
653 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 653 г. пр.н.е. · Виж повече »
654 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 654 г. пр.н.е. · Виж повече »
655 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 655 г. пр.н.е. · Виж повече »
656 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 656 г. пр.н.е. · Виж повече »
657 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 657 г. пр.н.е. · Виж повече »
658 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 658 г. пр.н.е. · Виж повече »
659 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 659 г. пр.н.е. · Виж повече »
660 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 660 г. пр.н.е. · Виж повече »
661 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 661 г. пр.н.е. · Виж повече »
662 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 662 г. пр.н.е. · Виж повече »
663 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 663 г. пр.н.е. · Виж повече »
664 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 664 г. пр.н.е. · Виж повече »
665 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 665 г. пр.н.е. · Виж повече »
666 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 666 г. пр.н.е. · Виж повече »
667 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 667 г. пр.н.е. · Виж повече »
668 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 668 г. пр.н.е. · Виж повече »
669 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 669 г. пр.н.е. · Виж повече »
670 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 670 г. пр.н.е. · Виж повече »
671 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 671 г. пр.н.е. · Виж повече »
672 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 672 г. пр.н.е. · Виж повече »
673 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 673 г. пр.н.е. · Виж повече »
674 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 674 г. пр.н.е. · Виж повече »
675 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 675 г. пр.н.е. · Виж повече »
676 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 676 г. пр.н.е. · Виж повече »
677 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 677 г. пр.н.е. · Виж повече »
678 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 678 г. пр.н.е. · Виж повече »
679 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 679 г. пр.н.е. · Виж повече »
680 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 680 г. пр.н.е. · Виж повече »
681 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 681 г. пр.н.е. · Виж повече »
682 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 682 г. пр.н.е. · Виж повече »
683 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 683 г. пр.н.е. · Виж повече »
684 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 684 г. пр.н.е. · Виж повече »
685 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 685 г. пр.н.е. · Виж повече »
686 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 686 г. пр.н.е. · Виж повече »
687 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 687 г. пр.н.е. · Виж повече »
688 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 688 г. пр.н.е. · Виж повече »
689 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 689 г. пр.н.е. · Виж повече »
690 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 690 г. пр.н.е. · Виж повече »
691 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 691 г. пр.н.е. · Виж повече »
692 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 692 г. пр.н.е. · Виж повече »
693 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 693 г. пр.н.е. · Виж повече »
694 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 694 г. пр.н.е. · Виж повече »
695 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 695 г. пр.н.е. · Виж повече »
696 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 696 г. пр.н.е. · Виж повече »
697 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 697 г. пр.н.е. · Виж повече »
698 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 698 г. пр.н.е. · Виж повече »
699 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 699 г. пр.н.е. · Виж повече »
700 г. пр.н.е.
Няма описание.
New!!: Елам и 700 г. пр.н.е. · Виж повече »
