Работим за възстановяване на приложението Unionpedia в Google Play Store
ИзходящIncoming
🌟Упростихме нашия дизайн за по-добра навигация!
Instagram Facebook X LinkedIn

Елам

Index Елам

Елам е древна цивилизация, развила се в днешен Югозападен Иран.

Отваряне в Google Maps

Съдържание

  1. 51 отношения: Крепостна корона, Касити, Клинописно писмо, Ород I, Обекти на световното наследство в Иран, Асириология, Ашурбанипал, Ахеменидско царство, Авраам, Акадска империя, Аншан (Персия), Аншан (пояснение), Новоасирийско царство, Суза, Саргон Велики, Санатрук, Списък на вавилонските царе, Селевк I Никатор, Сенахериб, Трета династия на Ур, Фарс (остан), Хузестан, Хидарн, Хорамабад, Цилиндричен печат, Чахар Махал и Бахтияри, Чога Занбил, Язд, Мари (Сирия), Мидия (държава), Мидийци, История на Азия, История на Азербайджан, Иран, Ирански езици, Илам (остан), Империя, Бушер (остан), Битка при Персийската врата, Вавилония, Готариз I (Партия), Древност, Дарий I, Деметрий II Никатор, Ешнуна, Ебла, Елам (син на Сим), Еламски език, Лурестан, Левантийски коридор, ... Разширете индекс (1 Повече ▼) »

Крепостна корона

Персонификация на Антиохия с крепостна корона, представена от Евтихидес Сикионски Крепостната корона, зидова корона или стенната корона (Mural crown; Corona muralis) е хералдчически термин, който обозначава крепостната стена над щита, изобразена под формата на корона в местната хералдика.

Виж Елам и Крепостна корона

Касити

Вавилония при управлението на каситската династия - 13 век пр.н.е. Каситите (на акадски: кашу) са древни племена обитавали в днешен Западен Иран горното течение на река Дияла и притоците ѝ в съседство със северозападните предели на Елам.

Виж Елам и Касити

Клинописно писмо

Клинописното писмо или – както по-често се нарича за краткост – клинописът е първата система от писмени знаци (редом с египетските йероглифи), която е била в състояние да предава еднозначно езиково съдържание.

Виж Елам и Клинописно писмо

Ород I

Ород I (Urūd) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.

Виж Елам и Ород I

Обекти на световното наследство в Иран

През 1975 г.

Виж Елам и Обекти на световното наследство в Иран

Асириология

Асирийската империя от периода на класическата древност - виж и Нововавилонско царство Асириоло́гията или Асироло́гията е комплекс от хуманитарни дисциплини, изучаващи историята, културата и езиците на народите, които през древността са използвали клинопис.

Виж Елам и Асириология

Ашурбанипал

Ашурбанипал (Aššur-bāni-apli, „Ашур е създател на наследника“) е владетел на Древна Асирия от династията на Саргонидите в периода на Новоасирийско царство.

Виж Елам и Ашурбанипал

Ахеменидско царство

Ахеменидското царство (на староперсийски: Ariyānām Xšaçam) е историческа държава (550 пр.н.е. – 330 пр.н.е.) Наричана е също Старо персийско царство, тъй като е първото царство, поставило началото на Персийската империя.

Виж Елам и Ахеменидско царство

Авраам

Авраам (אַבְרָהָם‎; на арабски: إبراهيمИбрахим) е легендарният общ родоначалник на трите авраамически религии.

Виж Елам и Авраам

Акадска империя

Акадската империя (Акадски / Аккад, A.GA.DÈ.KI „Страната Акад“; Иврит אַכַּד Аккад) е държава (царство), просъществувала приблизително между 2350 пр.н.е. и 2150 пр.н.е. Неин център е град Акад в Южна Месопотамия.

Виж Елам и Акадска империя

Аншан (Персия)

Аншан (модерен Тал-и Малиан, северозападно от Шираз, в провинция Фарс (остан) в Планините Загрос, югозападен Иран) е била една от ранните столици на Елам от 3 хилядолетие пр.н.е.

Виж Елам и Аншан (Персия)

Аншан (пояснение)

Аншан може да се отнася за.

Виж Елам и Аншан (пояснение)

Новоасирийско царство

Новоасирийското царство е историческа държава в Близкия изток, съществувала в периода X-VII век пр.н.е.

Виж Елам и Новоасирийско царство

Суза

Суза (شوش Шуш; שושן Шушан) е сред най-древните градове на Земята и столица на Елам, преди да бъде завладян от асирийците, предполагаемо основан около 4200 г.

Виж Елам и Суза

Саргон Велики

Саргон Акадски или Саргон Велики (Шару-кину, в превод „истинският цар“ или „законен цар“) е акадски цар, известен със завладяването на градовете-държави в Шумер през XXIII и XXII век пр.н.е.

Виж Елам и Саргон Велики

Санатрук

Санатрук (или Синатрук) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.

Виж Елам и Санатрук

Списък на вавилонските царе

Това е списък на царете в царство Вавилония в Древна Месопотамия.

Виж Елам и Списък на вавилонските царе

Селевк I Никатор

Селевк I Никатор (Σέλευκος Νικάτωρ, Seleucus I Nicator, „Победител“, * 356 г. пр. Хр.; † 281 г. пр. Хр.) е един от македонските диадохи, а по-късно елинистически василевс, основател на Селевкидската династия и империя.

Виж Елам и Селевк I Никатор

Сенахериб

Саргон II вдясно Сенахериб (около 705 – януари 681 пр.н.е.), е син на Саргон II, когото наследил на асирийския престол и царувал 37 години (720-681 пр.н.е. (други източници – 683 пр.н.е.).

Виж Елам и Сенахериб

Трета династия на Ур

Tретата династия на Ур е шумерска династия, управлявала в Ур между 2119 и 2004 година пр.н.е.

Виж Елам и Трета династия на Ур

Фарс (остан)

Фарс (فارس) е един от 31 остана (провинции) на Иран.

Виж Елам и Фарс (остан)

Хузестан

Хузестан (خوزستان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Хузестан

Хидарн

Хидарн (Ὑδάρνης; на староперсийски се произнася Видарна, което значи Изкормвача) е персийски сатрап и командир на „Безсмъртните“ по време на инвазията на Ксеркс в Гърция.

Виж Елам и Хидарн

Хорамабад

Хорамабад (خرم‌آباد) е град в Иран, столица на провинция Лурестан.

Виж Елам и Хорамабад

Цилиндричен печат

Шамаш; Лувър Цилиндричен печат е малък (2 – 3 cm) цилиндър, издълбан от камък, с надлъжен аксиален отвор, който се е използвал в Древния свят като удостоверение за личността на автора на документа или на свидетеля на неговото подписване.

Виж Елам и Цилиндричен печат

Чахар Махал и Бахтияри

Чахар Махал и Бахтияри (چهارمحال و بختیاری) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Чахар Махал и Бахтияри

Чога Занбил

Чога Занбил (چغازنبيل; чога означава хълм) е древен еламски религиозен компплекс в провинция Хузестан, Иран.

Виж Елам и Чога Занбил

Язд

Язд (یزد) е един от най-древните градове на света, административен център на едноименната провинция в съвременния Иран.

Виж Елам и Язд

Мари (Сирия)

Мари на картата на Двуречието Ма́ри е град-държава от III—II хил.

Виж Елам и Мари (Сирия)

Мидия (държава)

Мидия е древно царство на мидийците, както и историко-географска област, разположена на територията на днешен северозападен Иран, Азербайджан, Кюрдистан и части от Керманшах.

Виж Елам и Мидия (държава)

Мидийци

Държавата на мидийците около 600 г. пр.н.е. Мидийците (или още мадаи) са етнос от индо-ирански произход, населявали западните и северозападните части на днешен Иран.

Виж Елам и Мидийци

История на Азия

3-Ранни хоминиди Историята на Азия може да се разглежда като обща история на няколко отделни периферни крайбрежни региони като Източна Азия, Южна Азия, Югоизточна Азия и Близкия Изток, свързани с Евразийската степ.

Виж Елам и История на Азия

История на Азербайджан

Азербайджан (Azərbaycan) е страна в Кавказкият регион на Евразия.

Виж Елам и История на Азербайджан

Иран

Иран (ایران), официално име: Ислямска република Иран (جمهوری اسلامی ایران), наричана в миналото и Персия, е унитарна президентска република в Югозападна Азия.

Виж Елам и Иран

Ирански езици

Иранските езици са индоевропейски езици и принадлежат към индо-иранската езикова група.

Виж Елам и Ирански езици

Илам (остан)

Илам (ایلام) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Илам (остан)

Империя

Статуя на Юлий Цезар Империя (imperium – „власт“) е монархия, управлявана от император, или група държави намиращи се под обща върховна власт.

Виж Елам и Империя

Бушер (остан)

Бушер (بوشهر) е провинция в Иран с площ 22 743 km² и население 1 032 949 души (2011).

Виж Елам и Бушер (остан)

Битка при Персийската врата

Битката при Персийската врата е военен конфликт между ахеменидската персийска армия, командвана от сатрапа на Персис, Ариобарзан и нахлуващата македонска армия, командвана от Александър Велики.

Виж Елам и Битка при Персийската врата

Вавилония

Вавилония е древна акадо-говореща културна област в южната част на централна Месопотамия (днешен Ирак и Сирия).

Виж Елам и Вавилония

Готариз I (Партия)

Готарз I (Gōtarz) е владетел на Партия от династията на Арсакидите.

Виж Елам и Готариз I (Партия)

Древност

Древност или древна история е период от човешката история, който покрива времето от около 3300/3000 г.

Виж Елам и Древност

Дарий I

Дарий I (на староперсийски: 𐎭𐎠𐎼𐎹𐎺𐎢𐏁; داريوش دوم, Dārayavahuš – „държащ доброто“, или „добронравен“; Δαρεῖος) е шахиншах(„цар на царете“) на Персия от династията на Ахеменидите, управлявал Персийската империя от 522 до 486 пр.н.е.

Виж Елам и Дарий I

Деметрий II Никатор

Деметрий II Никатор (Δημήτριος Β` Νικάτωρ, гр. „Победител“) е владетел от династията на Селевкидите, син на Деметрий I Сотер и Лаодика V.

Виж Елам и Деметрий II Никатор

Ешнуна

Ешнуна е древен град в Месопотамия в днешен североизточен Ирак, съществувал през Шумерския и Акадския период.

Виж Елам и Ешнуна

Ебла

Ебла (днешен Тел-Мардих) е древен семитски търговски град-държава, намирал се в Древна Сирия.

Виж Елам и Ебла

Елам (син на Сим)

Елам (Elam, (/ˈiː.ləm; עֵילָם) в Еврейската Библия (Битие: 10:22, Ездра 4:9) е първият син на Сим и внук на Ной. Баща му Сим е първороден син на Ной. Елам има четири братя. Той е прародител на еламитите.

Виж Елам и Елам (син на Сим)

Еламски език

Табличка с древен еламски клинопис Еламският език е език на еламитите, разпространен в историческата област Елам в периода III – I хил.

Виж Елам и Еламски език

Лурестан

Лурестан или Лорестан (لرستان) е един от 31 остана на Иран.

Виж Елам и Лурестан

Левантийски коридор

Градове в Древна Сирия и Северна Месопотамия през 2 хилядолетие пр.н.е. Левантийският коридор е термин означаващ сравнително тясната ивица между Средиземно море на северозапад и пустините на югоизток, който свързва Африка (Древна Либия и Древен Египет през древността) към Евразия (Шумер, т.е.

Виж Елам и Левантийски коридор

187 г. пр.н.е.

187 (сто осемдесет и седма) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Виж Елам и 187 г. пр.н.е.

Известен като Еламити.

, 187 г. пр.н.е..