Logo
Юнионпедия
Съобщение
Предлага се в Google Play
New! Свали Юнионпедия на вашия Android ™!
Безплатно
По-бързо от браузъра!
 

Борис I и Михаил III (Византия)

Комбинации: Разлики, Приликите, Jaccard Сходство коефициент, Препратки.

Разлика между Борис I и Михаил III (Византия)

Борис I vs. Михаил III (Византия)

България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св. Михаил III Пияницата (Μιχαήλ Γ΄ ο Μέθυσος) е император на Византия от 842 до 867 година, от Аморийската (Фригийската) династия.

Прилики между Борис I и Михаил III (Византия)

Борис I и Михаил III (Византия) има 8 общи неща (в Юнионпедия): Константин-Кирил Философ, Константинопол, Първа българска държава, Николай I (папа), Ростислав (Великоморавия), Фотий, Методий, Великоморавия.

Константин-Кирил Философ

Свети Кирил Философ (Κύριλλος, Kyrillos, Kiril, Cyril; Кѷрїллъ) е учен богослов от Византия, създател на глаголицата.

Борис I и Константин-Кирил Философ · Константин-Кирил Философ и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Константинопол

Карта на Константинопол. http://www.unc.edu/awmc/downloads/connorConstLblMed.jpg детайлна карта. Константинопол (Κωνσταντινούπολις или само ἡ Πόλις; Κωνσταντινούπολη; Constantinopolis; قسطنطينيه, Kostantîniyye; Konstantinopolis), наричан от българите Цариград, е столица на Римската империя и Византия (330 – 1204 и 1261 – 1453), Латинската империя (1204 – 1261) и Османската империя (1453 – 1922).

Борис I и Константинопол · Константинопол и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Първа българска държава

Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.

Борис I и Първа българска държава · Михаил III (Византия) и Първа българска държава · Виж повече »

Николай I (папа)

Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.

Борис I и Николай I (папа) · Михаил III (Византия) и Николай I (папа) · Виж повече »

Ростислав (Великоморавия)

Ростислав (Rastislav; Rostislav; Rastiz; Ραστισλάβος) (починал след 870), е вторият княз на Великоморавия между 846 и 870 година.

Борис I и Ростислав (Великоморавия) · Михаил III (Византия) и Ростислав (Великоморавия) · Виж повече »

Фотий

#пренасочване Фотий I Константинополски.

Борис I и Фотий · Михаил III (Византия) и Фотий · Виж повече »

Методий

Икона Кирил (дясно) и Методий, Букурещ, XIX век Старата капела в Регенсбург, на която има паметна плоча за затвора на Методий Паметна плоча по повод затварянето на Свети Методий, Регенсбург, Старата Капела Свети Методий (Μεθόδιος, Methodios; на църковнославянски: Мєѳодїи) е високопоставен духовник, политически и културен деятел от Византия, по-голям брат на Константин-Кирил Философ.

Борис I и Методий · Методий и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Великоморавия

Великоморавия, или Велика Моравия (Velká Morava, Velkomoravská říše – Великоморавска царство; Moravia Magna), е средновековна славянска държава в Централна Европа.

Борис I и Великоморавия · Великоморавия и Михаил III (Византия) · Виж повече »

Списъкът по-горе отговори на следните въпроси

Сравнение между Борис I и Михаил III (Византия)

Борис I има 87 връзки, докато Михаил III (Византия) има 63. Тъй като те са по-чести 8, индекса Jaccard е 5.33% = 8 / (87 + 63).

Препратки

Тази статия показва връзката между Борис I и Михаил III (Византия). За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете:

Хей! Ние сме на Facebook сега! »