Прилики между Борис I и Владимир Расате
Борис I и Владимир Расате има 9 общи неща (в Юнионпедия): Крумова династия, Първа българска държава, Анна Българска, Николай I (папа), Рим, Симеон I, Български владетели, Българо-сръбски войни (Средновековие), Васил Златарски.
Крумова династия
ляво Разширение на България по времето на хан Крум. Крумовата династия е наименованието, с което съвременните историци обозначават прабългарската владетелска династия, управлявала България през 9 и 10 век.
Борис I и Крумова династия · Владимир Расате и Крумова династия ·
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
Борис I и Първа българска държава · Владимир Расате и Първа българска държава ·
Анна Българска
Анна е българска княгиня (принцеса), втора дъщеря на княз Борис I.
Анна Българска и Борис I · Анна Българска и Владимир Расате ·
Николай I (папа)
Николай I „Велики“ (лат: Nicolaus I, * 800 в Рим; † 13 ноември 867 в Рим) е римски папа от 24 април 858 година до смъртта си 13 ноември 867 година.
Борис I и Николай I (папа) · Владимир Расате и Николай I (папа) ·
Рим
Рим (на италиански и латински: Roma, Ро̀ма; на готски: ̼̰͂̿; латинска транскрипция Ruma; Ρώμη) е столицата на Италия и област Лацио.
Борис I и Рим · Владимир Расате и Рим ·
Симеон I
Печат на цар Симеон I Мадридска Скилица България при цар Симеон I. След 896 година българската държава губи териториите на север от Дунав. isbn.
Борис I и Симеон I · Владимир Расате и Симеон I ·
Български владетели
Няма описание.
Борис I и Български владетели · Български владетели и Владимир Расате ·
Българо-сръбски войни (Средновековие)
Българо-сръбските войни са серия от конфликти между Първата и Втората българска държава и ранните средновековни сръбски държави, Рашка (също Велико княжество Сърбия), Дукля, Кралство Рашка (също Сръбско кралство) и др.
Борис I и Българо-сръбски войни (Средновековие) · Българо-сръбски войни (Средновековие) и Владимир Расате ·
Васил Златарски
Васил Николов Златарски е български историк-медиевист, археолог и епиграф, останал като едно от най-големите имена на българската медиевистика със своята тритомна „История на българската държава през средните векове“.
Борис I и Васил Златарски · Васил Златарски и Владимир Расате ·
Списъкът по-горе отговори на следните въпроси
- Какво Борис I и Владимир Расате са по-чести
- Какви са приликите между Борис I и Владимир Расате
Сравнение между Борис I и Владимир Расате
Борис I има 87 връзки, докато Владимир Расате има 28. Тъй като те са по-чести 9, индекса Jaccard е 7.83% = 9 / (87 + 28).
Препратки
Тази статия показва връзката между Борис I и Владимир Расате. За да получите достъп до всяка статия, от която се извлича информацията, моля, посетете: