По-бързо от браузъра!
33 отношения: Конституция на Република България, Първа българска държава, Първи никейски събор, Православие в България, Павликянство, Павел (апостол), Покръстване на България, Поместен събор, Атанасий Велики, Андрей Първозвани, Население на България, Никита Ремесиански, София, Сердикийски едикт, Тракия, Християнство, Черноморие, Македония (област), Мизия, Златна ливада, Златноливаденски манастир, България, Библия на Вулфила, Библия Бесика, Боян Магесник, Борис I, Богомил, Богомилство, Беломорие, Вулфила, Василий Врач, Дръстър, 864.
Конституция на Република България
Конституцията на Република България е основният закон на Република България.
New!!: Християнство в България и Конституция на Република България · Виж повече »
Първа българска държава
Зони на контрол на прабългарите (пространството, очертано с жълтата линия) и на славянските племена (със синя линия) и границите на Българската държавата (с розова линия) при образуването на Българската държава на Балканите в края на 7 в. Първата българска държава (на старобългарски), наричана от историците и Дунавска България за различаване от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар – царство (империя), просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 681 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух, който след разпадането на Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, където се съюзява с местните славянски племена. Категоричната победа на прабългарите в битката при Онгъла през 680 г. води до подписване на мирен договор, с който Византия признава новосъздадената държава и се принуждава да ѝ плаща данък. Столицата първоначално е Плиска, а от IX век – Велики Преслав. След превземането му от Киевска Рус в края на X век се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните земи по двата бряга на Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешна Албания, Унгария и Словакия, цяла Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление, тя е съпроводена с обединяването на разнородните етнически групи от населението в средновековната българска народност, чийто език се развива на основата на славянския. През 864 – 866 г. при княз Борис I православното християнство става държавно вероизповедание, което води до значителни промени в културния живот на държавата. Това довежда до т. нар. Златен век при цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя – Константинопол (наричана от прабългарите и славяните „Цариград“). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава, което завършва с нейното падане под византийска власт през 1018 г.
New!!: Християнство в България и Първа българска държава · Виж повече »
Първи никейски събор
#пренасочване Първи вселенски събор.
New!!: Християнство в България и Първи никейски събор · Виж повече »
Православие в България
Православие изповядват мнозинството от населението на България.
New!!: Християнство в България и Православие в България · Виж повече »
Павликянство
Избиване на павликяни при императрица Теодора II, миниатюра от XII/XIII век Павликянството е религиозно движение, появило се през VII век в Голяма Армения и Горна Месопотамия, в контактната зона между Източната Римска империя и Арабския халифат.
New!!: Християнство в България и Павликянство · Виж повече »
Павел (апостол)
Свети апостол Павел (פאולוס; Παυλος) е еврейски проповедник, един от най-важните апостоли на християнството, изиграл решаваща роля в неговото разпространение извън еврейската общност.
New!!: Християнство в България и Павел (апостол) · Виж повече »
Покръстване на България
Покръстването на България е процес на приемане и утвърждаване на християнството като официална държавна религия в България, който започва през 864 г.
New!!: Християнство в България и Покръстване на България · Виж повече »
Поместен събор
Поместен църковен събор (също и ча́стен, т.е. по частен случай, а не всеобщ универсален, светски, т.е. вселенски; τοπικός σύνοδος) е събрание на предстоятелите, често с участието на упълномощени представители на поместна църква.
New!!: Християнство в България и Поместен събор · Виж повече »
Атанасий Велики
Свети Атанасий Велики известен и като Атанасий I Велики, патриархАлександрийски (Αθανάσιος) е египетски богослов и духовник, патриархна Александрия от 328 до 373 година.
New!!: Християнство в България и Атанасий Велики · Виж повече »
Андрей Първозвани
Свети Андрей Първозвани е християнски проповедник, първият сред 12-те апостоли, призван към тази роля лично от Исус Христос.
New!!: Християнство в България и Андрей Първозвани · Виж повече »
Население на България
областите в България, според оценки на НСИ към 31 декември 2011 г. Населението на България към 7 септември 2021 година е 6 519 789 души, по данни на Националния статистически институт.
New!!: Християнство в България и Население на България · Виж повече »
Никита Ремесиански
Древната базилика в Ремесиана (Бела паланка) Никита Ремесиански (Nicetius или Nicaeas, Niceas, Nicetus, Nicetas, Νικήτίος) е римски църковен деец от ІV-V век, епископ на Ремесиана (античен град на мястото на днешния Бела паланка) в римската провинция Вътрешна Дакия.
New!!: Християнство в България и Никита Ремесиански · Виж повече »
София
Со̀фия е столицата и най-големият град на България.
New!!: Християнство в България и София · Виж повече »
Сердикийски едикт
Бронзов фолис на Галерий Сердикийският едикт, известен и като Галериев едикт за толерантността (Edictum Serdicense, Edictum tolerationis Galerii), също едикт за веротърпимостта е едикт на римския император Галерий, издаден от негово и от името и на съуправителите му августите Константин и Лициний в Сердика на 30 април 311 г., но обявен в Никомедия.
New!!: Християнство в България и Сердикийски едикт · Виж повече »
Тракия
Етнографска карта на Източна и Западна Тракия през 1912 година Територии в Източна и Западна Тракия и Македония освободени от българските войски към 1913 година Стара карта на Тракия (в зелено), Македония и Мизия (1907 г.) Стара карта на Тракия (1585 г.) Тракия (Θράκη, Траки, Trakya, Тракя, Thracia, Трация) е историко-географска област в Югоизточна Европа, която в днешно време обхваща Южна България, Североизточна Гърция и европейската част от Турция.
New!!: Християнство в България и Тракия · Виж повече »
Християнство
Християнството е една от трите авраамически религии.
New!!: Християнство в България и Християнство · Виж повече »
Черноморие
Карта на Черно море Черноморието е географска област в югоизточна Европа и югозападна Азия, обхващаща териториите около Черно море.
New!!: Християнство в България и Черноморие · Виж повече »
Македония (област)
Македония (Μακεδονία; Македонија) е историко-географска област на Балканския полуостров с площ около 69 000 km² и население около 5 000 000 души.
New!!: Християнство в България и Македония (област) · Виж повече »
Мизия
Мизия (Moesia (клас. лат. се чете моисиа) наименование, дадено в съчиненията на римските автори на древната историческа област и провинция на Римската империя на юг от десния бряг на река Дунав. Името на Мизия идва от названието на тракийското племе мизи. Областта граничи на юг с планинската верига Хемус, на север с Дунав (Истър), на запад с реките Дрина и Сава, на изток с Черно море (Евксински понт). В тези граници Мизия граничи с Дакия на север, с Илирия (римски провинции Далмация и Панония) на запад, с Тракия и Македония на юг. Столица е Виминациум, дн. Костолац, Сърбия. Древна Мизия се намира почти изцяло на територията на днешните държави България, Косово, Сърбия, Румъния, както и зоната около античния град Скупи, която попада в днешна Северна Македония. Областта е покорена от римляните през периода 15 – 29 г. п.н.е., като до 44 г. Мизия не е самостоятелна сенатска провинция. Заедно с Македония и Ахея са гранични територии, в които са настанени два римски легиона и е управлявана с декрети на римския император. През I век при император Нерон управителят на Мизия Тиберий Елиан покорява земите до устието на река Днестър. След победата на римските легиони над даките на Децебал през 85 г. с цел по-добро управление император Домициан разделя Мизия на Горна и Долна по хода на река Цибрица – Горна Мизия със столица Виминациум и Долна Мизия със столица Нове, всяка с по два римски легиона. Римляните строят пътища, най-важен от които е Виа Траяна, който води от южния град Адрианопол през Филипопол за Сердика и Сирмиум. При управлението на император Траян тракийското селище Сердика става един от най-важните римски градове, а Дунав става корабоплавателна река. Траян покорява съседна Дакия през 106 – 107 г. През 271 – 272 г. император Аврелиан се оттегля от провинцията Дакия и голяма част от тамошното население се преселва в Мизия. Границата Дунавски Лимес, основан от Домициан и Траян, е укрепен отново от римляните. През следващите столетия там се водят ожесточени войни с нахлуващи племена и народи: даки, язиги, алани, готи и сармати. Император Диоклециан разделя провинциите на Мизия I (със столица Виминациум), Дардания (столица Наисус), Мизия II (Нове) и Малка Скития (Дуросторум). Мизия през 395 година става част на Източната Римска империя. След IV век в тези земи се населяват славянски племена, а през 679 – 681 г. прабългарите на Аспарух. Съвременната географска представа за Мизия обхваща земите само между река Дунав, Стара планина и Черно море. По-голямата част от територията ѝ е в пределите на Република България, а Северна Добруджа – в пределите на Румъния. Мизия няма никакъв политически или административен статут в България (за разлика например от провинцията Македония в Гърция) и се използва единствено в исторически смисъл. Местоположение на Мизия в Римската империя, 120 г.
New!!: Християнство в България и Мизия · Виж повече »
Златна ливада
Златна ливада е село в Южна България.
New!!: Християнство в България и Златна ливада · Виж повече »
Златноливаденски манастир
Златноливаденският или Чирпанският манастир „Свети Атанасий“ е женски православен манастир в Южна България.
New!!: Християнство в България и Златноливаденски манастир · Виж повече »
България
Репу̀блика Бълга̀рия е държава в Югоизточна Европа.
New!!: Християнство в България и България · Виж повече »
Библия на Вулфила
#пренасочване Готска Библия.
New!!: Християнство в България и Библия на Вулфила · Виж повече »
Библия Бесика
Библия Бесика (Biblia Bessica, в превод Беска Библия) е предполагаем превод на Библията на езика на тракийското племе беси, споменат от антични автори.
New!!: Християнство в България и Библия Бесика · Виж повече »
Боян Магесник
#пренасочване Боян Мага.
New!!: Християнство в България и Боян Магесник · Виж повече »
Борис I
България при Борис I Княз Борѝс I (срещан и като Богор, Богорис), почитан от Православната църква като Св.
New!!: Християнство в България и Борис I · Виж повече »
Богомил
Поп Богомил е български духовен учител, считан за създател на новата християнска ерес на богомилите, живял през Х век, по времето на цар Петър I (927 – 969) Поп Богомил е споменат в редица средновековни исторически източници, между които с голяма известност се ползва „Борилов синодик“, от него научаваме, че поп Богомил е имал ученик, наречен Михаил, както и неколцина видни последователи, измежду които били добре известни Тодор, Стефан, Добри, Василий и Петър.
New!!: Християнство в България и Богомил · Виж повече »
Богомилство
Развитие на Богомилството Богомилите са идейни последователи на учението на български свещеник, живял по време на царуването на цар Петър I (927 – 969), известен като поп Богомил.
New!!: Християнство в България и Богомилство · Виж повече »
Беломорие
#виж Източна Македония и Тракия.
New!!: Християнство в България и Беломорие · Виж повече »
Вулфила
Вулфила (Vʊlfila / Wulfila), в източниците се среща също като Улфила или Урфила (Ουλφίλας, Ουρφίλας; Ulfila, Gulfila; * ок. 310/311; † 383), гот или половин гот, е първи епископ на тервингите (вестготите), създател на готската азбука и превел Библията от гръцки на готски език (виж Библията на Улфила).
New!!: Християнство в България и Вулфила · Виж повече »
Василий Врач
Василий Врач е лечител и богомилски водач от български произход във Византия от XII век.
New!!: Християнство в България и Василий Врач · Виж повече »
Дръстър
Дръстър (на старобългарски: дръстръ) е средновековна крепост на мястото на днешна Силистра.
New!!: Християнство в България и Дръстър · Виж повече »
864
Няма описание.
New!!: Християнство в България и 864 · Виж повече »
